Всъщност страстно мразя подобни заглавия, защото реално погледнато зала “Христо Ботев” още не се е превърнала в купчина димящи руини, ами си е съвсем здрава и все така отвратителна за озвучаване. Но чисто екстремният заряд на концерта от вчера вечерта въобще не е за подценяване. На него около 1500 души гледаха две от най-великите дет метъл банди на света, затворени в сандвич между две траш групи – едната млада и надъхана, другата утвърдена и улегнала. Така че съвсем спокойно можем да водим София за поне символично опустошена, макар и най-голямата щета, която видях реално вчера, да бе разпорената обувка на един познат.
Политиката на Столична община подобни прояви да не продължават след 23,00 ч., комбинирана с лайнъпа от четири банди, води до това, че концертът започва безобразно рано за работен ден като понеделник. Около 18,00 ч. на сцената са младите калифорнийски трашъри Fueled by Fire. В същото време повечето хора, които може би биха им се накефили, се изнизват от работните си места. Така или иначе те не изпускат кой знае какво – осемдесетарски траш, изсвирен с огромен хъс и нулево въображение. Още повече, че звукът е просто ужасяващ, осветлението – евтино, а залата – почти празна. Подгряващата група определено звучи и изглежда клето. [Малките дечица, които ги гледат през стъклените врати, отделящи залата от съседното помещение, обаче искрено им се кефят.]
Голямата несправедливост на вечерта е, че и Nile – една от най-добрите банди от по-новата дет метъл школа – звучи и изглежда почти по същия начин. Това е група, при която най-впечатляващото е самото им свирене, но когато то просто не се чува, смисълът да ги гледаш е нулев. В 40-минутната стена от бумтящ шум, в която се превръща сетът им, се разпознават едва няколко рифа, което е жалко. В такъв момент повече ги гледаш, отколкото ги слушаш, и ти правят впечатление тъпи неща като например, че ръката на китариста Карл Сандърс е по-дебела от краката на повечето присъстващи в залата. Забавно. Но предимно жалко.
Започвам да се притеснявам, че акустиката на зала “Христо Ботев” отново ще е основният герой на вечерта. За щастие ситуацията е радикално подобрена, когато на сцената излизат ко-хедлайнърите от Morbid Angel. Тяхната ситуация е леко странна – на практика имат нов албум, който да промотират, но колкото и да е категоричен Дейвид Винсънт в защитата си на Illud Divinum Insanus, групата предвидливо свири едва две песни от него. Всичко останало са олдскул парчетата, които българските дет метъл фенове чакат да чуят на живо от десетилетия: “Rapture”, “Fall from Grace”, “Dawn of the Angry”, “God of Emptiness” и още редица класики. Канонадата от скорострелни каси, преливания от бързи траш-дет рифове в злокобни слъдж моменти, гърлени ревове и ледената харизма на Винсънт на живо е просто неописуемо омагьосваща. Истинско величие, до което се радвам, че успях да се докосна.
За много хора Morbid Angel са истинският хедлайнър на вечерта. Но правото да са последни и да направят най-мащабно шоу принадлежи на Kreator. Те са една от малкото германски банди, които притежават статут на достатъчно големи, за да бъдат подгрявани от три американски на турне в Европа. Също така винаги съм ги сочил като пример за група, на която годините са се отразили добре. Група, при която първичната агресия на ранните записи формира идеална смес при срещата си с натрупания през годините музикантски опит. Група, чиито нечовешки бързи и злобни траш метъл парчета те зареждат с адска енергия на живо. Или поне така е било винаги, когато съм ги гледал досега. В понеделник вечерта обаче Kreator за първи път звучат някак си вехто.
Парадоксалното е, че това се дължи именно на нововъведенята в шоуто им. Нямам предвид само изобилието на песни от Phantom Antichrist – албум, който започнах да харесвам много повече, след като му написах ревю. Kreator за първи път ползват някаква театрално оформена сцена, която изглежда като сценичното оформление на Iron Maiden за бедни. Това е група, която няма нужда от прожекции на филми, декори със стълбички или различни позиции, от които Миле Петроца да пее, нито от толкова много мелодични прелюдии и акустични моменти, за да въздейства. Може би възрастта ги кара да търсят нещо по-зряло, но метаморфозата в посока спрели пауър метъли, която ми се струва, че претърпяват в момента, изстисква от групата есенцията на всичко смислено в досегашния й път.
Прощавайте, но юнашкият припев на “From Flood into Fire” на живо звучи просто глупаво, а опитът “Voices of the Dead” да бъде продадена едва ли не като балада, която да придаде несъществуваща дълбочина на сетлиста, ми изглежда тъп, защото това парче просто не е такова. Тази група не е такава. Нещата си идват на мястото, когато Kreator свирят старите си неща. Те са чист и откровен в своята агресия и омраза траш, който кара публиката да заформи един от най-впечатляващите съркъл питове, които съм виждал на концерт в България. Интрото на “Coma of Souls” пък става фон на един колосален уол ъф дет. Истински вдъхновяващото при Kreator остават супербързите песни като “Pleasure to Kill”, “Extreme Aggression” и неизменния финал “Flag of Hate”. Но явно и самите те го знаят – почти целият им мърч е с дизайни, базирани на старите албуми. Дали вече не са се предали пред идеята, че концертите им са ретро изживяване?
Снимки: Fueled by Fire, Nile - Никола Петрас/RockLiveBg.com; Morbid Angel, Kreator - Николай Илиев/Ursus Photography
Аз не виждам кво толкова ви хареса концерта - тупа, лупа, тупа, лупа, едно и също през цялото време.
ОтговорИзтриване