Когато в петък разговаряме с Диме Савески, единия от двамата вокалисти на Hardfaced, групата точно се е завърнала от първото си истинско балканско турне и предстои да забие на сцената на клуб “Хавана” в Скопие. Дори и да си ги гледал в София, едва ли можеш да си представиш каква еуфория създава бандата на родна земя в претъпкания с хора клуб (шоуто все пак е промоция на новия албум на Smut). Всичко е мошпит, стейдждайвинги, пеене на текстовете и просто идеално хардкор изживяване – от тези, които сякаш все по-рядко се случват. Hardfaced ще имат шанс да го възпроизведат и в София тази неделя, 4 ноември, когато ще свирят заедно с Devil in Me, Vendetta, Indignity, Death Squad и Last Remains в “Mixtape 5: Side B” на партито по случай петия рожден ден на I Hate Mondays Radio. Ето обаче какво разказа Диме преди всичко това да се случи.
– През изминалия месеца направихте европейско турне. Как мина?
– Мина много добре. Честно казано не очаквахме да е толкова добре. Направихме 11 концерта, като навсякъде имаше добра атмосфера, готини хора, готини промоутъри... свирихме със супер добри банди. Това беше първото ни голямо турне – досега бяхме правили само разни пътувания за уикендите, които не бих нарекъл точно турнета. Сега беше по-сериозно. А и ако изключим Белград и Нови Сад, на всички останали места свирихме за първи път.
– Сега предстои да запишете албум...
– Да, така стоят нещата. Досега сме написали седем-осем парчета. След концерта в София в неделя ще се върнем в Скопие и ще се затворим в репетиционната, за да довършим парчетата. Искаме да можем 2013 г. да запишем албум. Всички ние, и шестимата сме от Охрид, но сме учили тук в Скопие, а сега и четирима от нас живеят и работят тук. Знаеш как е сега с новите технологии – записваш парчета вкъщи, после ги пращаш на другите, те или ги харесват, или не ги харесват. После идват тук през уикендите, за да правим репетиции – Охрид е близо. Всичко върви нормално за сега.
– Във втория ви албум Show Them What They Fear песните бяха една идея по-сложни и метълски в сравнение с тези от първия More than Hate. Новите какви ще са?
– Малко ми е тъпо да говоря, защото не знам какво да кажа за новите песни. Най-добре хората да чуят и сами да преценят дали им харесва или не. Иначе са много комплексни, имат доста дялове. Няма да е като More than Hate. Всичко е едно-две стъпала по-нагоре и като аранжименти, и като свирене. Според мен това, което правим сега – това е Hardfaced. Китаристите носят рифове, правим песни, пишем текстове и се получава Hardfaced. Show Them What They Fear е много по-различен от More Than Hate и новият албум ще бъде също много различен. Пак ще е Hardfaced, но едно стъпало по-нагоре.
– Малко като Smut, на които всичките им албуми са доста различни един от друг...
– Е, не чак като Smut. Според мен при тях има доста голяма разлика между албумите като стил. А при нас идеята е по-скоро да запазим звученето на Hardfaced, но да го развием на ново ниво. Надявам се да успеем.
– Сега в неделя ще свирите в София за рождения ден на I Hate Mondays Radio и това ще ви е един вид българската дата от турнето...
– Да, това ще е българската дата. Последно свирихме в София преди около година и половина заедно с Overdawn и Redound – това ни беше промоция на втория албум. Беше готин концерт, а сега очаквам новият да е още по-добър. Devil in Me са страхотна банда, знам ги отдавна. Vendetta са ми много любима група – една от най-добрите банди на балканите. Винаги, когато свирим с тях, сме превъзбудени. Всички останали банди също са яки и са ни приятели – Indignity, Last Remains, Death Squad...
– Спомена Vendetta. Разбра ли за парчето, което ще правят заедно със 100 кила и Дичо от D2?
– Не.
– А знаеш ли кои са тези хора?
– Не... Какво, гадни ли са?
– 100 кила е един рапър, а Дичо е бившият вокал на една поп-рок банда от България. Както и да е – вие бихте ли направили нещо подобно?
– Не знам. Всяка банда си има свой вкус и идеи. Да правят каквото искат – аз обичам Vendetta! Иначе за нас не знам дали бихме направили толкова различна песен. Не вярвам да направим поп парче. Може би бихме направили песен, която да е в типичния за нас стил, но да има някакъв гост от друга сцена, който да внесе нещо интересно. Но сега в албума няма да има такива неща. В него ще има десет брутални метъл-хардкор парчета с много по-тежки рифове и текстове от всички досега. Довечера ще чуеш една от новите песни. [А вие ще я чуете в неделя.] Казва се “Dying Lake” и е за нашия роден град Охрид. Сещаш се – Охридското езеро е станало като синоним на града. Вярата ни не умира, но градът лека-полека загива.
– Получават ли се концертите в по-малките градове в Македония? Мисля, че само Скопие е около милион, после Битоля е 100 хиляди и останалите май вече са прекалено малки...
– Македония е доста малка държава. Но се получават нещата. В Охрид например е супер, но може би главно защото сме от там все пак. Битоля е един от любимите ми градове за концерти. Свирили сме там четири-пет пъти и винаги става пълна лудница. Последно бяхме на един фестивал там и имаше около 300-400 души. Иначе за нормален концерт през уикенда идват около 200. В Тетово и Куманово също стават добри концерти. Иначе в Скопие е ясно – винаги е супер. Ние вече си се чувстваме като у дома тук.
– Добре, а в чужбина къде би е по-яко да свирите – в България или в Сърбия? Къде се чувствате по-добре приети?
– Не мога да кажа къде ми е по-добре. Добре ми е и на двете места. Аз имам много добри приятели в България, които смятам за мои братя. Същото е и в Сърбия – и там имам много приятели от години. Обичам София, обичам България, но обичам и Белград. Ходя и на двете места много често. За мене е безсмислено да правя някакво разграничение. А особено в хардкора не би трябвало да има такива неща – бариери и кой е по-добър и по-близък. Политиката няма място. Ето, сега бяхме в Гърция. И ако трябва да бъда честен, бяхме малко скептични относно това как ще ни приемат точно там – какво ще стане, дали ще има някакви боклуци, които ще говорят за политика, дали ще има хора въобще. Свирихме в Килкис – един малък град до Солун – и имаше около 100 души на концерта. Всичко беше нормално, все едно си свирим вкъщи – готин концерт с яко афтърпарти. После отидохме в Атина, където също беше нормално – все едно сме отишли някъде нагоре в Европа или САЩ. Идеално беше! Точно това е смисълът на хардкор, пънк и метъл музиката. Не сме тук, за да си говорим за политика, за граници, за имена, за знамена и такива глупости. Ама ето пак отворихме тази тема, въпреки, че не ми се говори. Тук сме за да се забавляваме и да слушаме музиката, която обичаме и с която сме израснали.
– Добре, за самите фенове е ясно. Но като пътувате, нямате ли някакви проблеми, които произлизат от политиката? Например доколкото знам, Гърция не ви признава паспортите и трябва да попълвате някакви листа на влизане...
– Това не е проблем за нас. Попълнихме ги и минахме границата за пет минути. Всичко е нормално. Свирим и това е. Всички проблеми ги правят медиите. Нормалните хора на улицата и по концерти въобще не се занимават с такива глупости. Свирихме в пет държави. Навсякъде беше съвсем нормално. Всички сме едни и същи.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: Пеце Настевски
Bravo Dime! Nazdrave ot DC brat! Sha go 4uem albuma kato izleze!
ОтговорИзтриване