Американската група изкарва най-тежкия си албум след първия
Макар и да са достатъчно утвърдена банда, Stone Sour така и не можаха да надскочат представата за себе си като за малкото, по-лирично настроено братче на Slipknot. Да, едноименният им дебют бе съвършена среща между рифовата мощ на Metallica и мрачната мелодичност на Alice in Chains. Последвалите два диска обаче го разводниха с нещо, което музикантите вероятно смятат за “по-зряло композиране”, но всъщност бяха все по-леки песни с повтарящи се до безкрайност припеви, които така и не успяваха да станат истински запомнящи се.
Макар и да са достатъчно утвърдена банда, Stone Sour така и не можаха да надскочат представата за себе си като за малкото, по-лирично настроено братче на Slipknot. Да, едноименният им дебют бе съвършена среща между рифовата мощ на Metallica и мрачната мелодичност на Alice in Chains. Последвалите два диска обаче го разводниха с нещо, което музикантите вероятно смятат за “по-зряло композиране”, но всъщност бяха все по-леки песни с повтарящи се до безкрайност припеви, които така и не успяваха да станат истински запомнящи се.
Именно липсата на острота в музиката си се опитват да излекуват Stone Sour в новия си албум House of Gold & Bones Part 1. Амбицията им да докажат, че притежават топките да изкарат не само най-тежкия си диск след първия, но и да се надскочат сами по всички показатели, личи от всяка нота. Отекващи в празнотата насечени рифове в духа на 90-арските албуми на Megadeth бележат началото на отварящата “Gone Sovereign”, преди песента да продължи със яростни рифове и сола в бясно темпо като някакъв нео-спийд-метъл. “RU486” и последната “Last of the Real” носят подобна енергия, но сърцевината на албума са по-умерени парчета с хващащи поп-метъл припеви като “Absolute Zero” и “My Name Is Allen”. Групата разнообразява китарните атаки с акустични пасажи, струнни подложки и пиано балади, които правят албума доста многопластов и динамичен. Междувременно Кори Тейлър доказва, че е един от най-гъвкавите вокалисти в съвременния метъл, справяйки се еднакво добре и с гърлените ревове, и с мелодичното пеене в лиричните моменти като “The Travelers, Pt. 1” и “Taciturn”. Най-добрата новина в албума обаче е друга – припевите този път наистина са хващащи, а там където Stone Sour преди шокираха със стряскащата за толкова талантливи музиканти неспособност да сглобят истински силни песни, сега нещата сработват добре.
Дори и така House of Gold & Bones Part 1 е просто типичен за Stone Sour албум и не е нищо кой знае какво. Просто добре направено издание на талантлива група, която не крие желанието си да е възможно най-популярна и добре дошла в радиоефира. Твърде вероятно е този диск да докара доста нови феновете на групата заради просто неоспоримото качество на някои от песните. Но отвъд това нещо продължава жестоко да липсва на Stone Sour, за да бъдат наистина велики.
* Публикувано на сайта на Tangra Mega Rock
Няма коментари:
Публикуване на коментар