“В Македония това просто е много често срещана фамилия” – отговаря ми фронтменът на Новиот почеток Филип Тасевски–Фиц, когато го питам има ли нещо общо с бившия футболист на Левски Дарко Тасевски. През пролетта македонската пънк-рок група издаде третия си албум Melancholic Machine, който лично на мен ми влезе дълбоко под кожата. Утре, 8 ноември, бандата ще свири за първи път в София – в “Mixtape 5: Side B” заедно с Nine Eleven, Melekh, Expectations и Them Frequencies. След това през следващите два дни групата ще мине и през Пловдив и Русе като част от първото си европейско турне. “Не знам какво да очаквам. Нямам идея как са при вас нещата с пънка, но знам, че имате развита хардкор сцена” – споделя ми Фиц. Явно си е написал домашното. Ето какво още ми разказа той.
– Би ли разказал накратко историята на групата, как стигнахте до тук? Отначало, доколкото знам, сте били Морфиум...
– В началото се казвахме Морфиум, да. Аз основах групата през 2002 г., но в нея тогава свиреха доста различни хора в сравнение с тези, които са сега. Обаче не се отказвам. Лека полека стигнахме до първия албум Еволуциjата би требало да започне сега..., който излезе през 2006 г. Вторият – Агнозиja – излезе през 2009 г., а сега тази година излезе и третият. Тепърва започваме да правим по-сериозни турнета. Направихме едно балканско в началото на годината, а сега правим европейско. Искаме да покрием и другата част от Европа – по на запад. Иначе сме свирили на Exit в Сърбия, на GRR Fest в Хърватия. Не знам какво друго да кажа... Тук публиката ни приема добре. Специално в Скопие събираме хора и продаваме доста дискове. Тепърва се опитваме да излезем навън. Досега сме правили само по един-два концерта през уикендите, а в момента вече започваме да правим истински турнета.
– Направи ми впечатление, че на обложката на първия албум името ви е на кирилица, а на следващите два вече е на латиница. Това, за да си улесните пробива в чужбина ли е?
– В самото начало въобще не се замислях, че кирилицата може да е някакъв проблем. Името ни е вдъхновено от Start Today на Gorilla Bisquits – започни днес, начало, ново начало [защото това значи Новиот почеток, ако случайно не си загрял]... Ако сега тръгваше групата, сигурно щях да измисля някакво универсално име или направо такова на английски, за да ни е по-лесна връзката с хората. Но тогава не се замислих много и си го написах на кирилица. Сега вече го слагаме на латиница по обложки и плакати, за да могат поне да го прочетат чужденците. [Аз пък упорито ще си го пиша на кирилица.] Но честно казано, майната му. Няма да тръгнем да си сменяме името сега.
– Но пък си пеете на родния език...
– Всъщност в самото начало пишех текстове на английски. И беше леко странно, защото хората не ме разбираха съвсем. Бяхме още доста малка местна банда, свирехме предимно в Скопие. Но сега може би ще трябва да напишем и някакви песни на английски, ако наистина искаме да направим нещо в чужбина. Ще ми се да пробвам. Може би в следващия албум ще има нещо подобно – поне три-четири песни на английски. Така или иначе, човек се изразява най-добре на собствения си език.
– За мен специално точно текстовете са едно от най-яките неща в групата ти. Видях обаче на едно-две места в интернет да ви критикуват, че новият албум е много по-любовен от предишните два...
– Ами, пиша за каквото ми е на душата, за каквото ми дойде. Когато писах текстовете за първия албум, бях тийнейджър и исках да пиша за всичко, което ме нервира в обществото. Исках да се бунтувам. Вторият албум също е бунт, но по-умерен – някак си по средата между двете. А новият вече е буквално за всичко, което ми е дошло. Да, има и любовни песни...
– Всъщност освен “Допир” коя друга е любовна?
– “Надреални приказни” и “Булимиja”. Специално “Булимиja” ми е една от любимите песни, защото е малко по-различна от останалите. Тя е за момиче, с което така и не успяхме да бъдем заедно.
– И на мен ми е любимата в албума май. Но както и да е – това са три песни. Останалите 11 са все със социални текстове.
– Така е. Аз пиша предимно такива текстове. Социолог съм по професия, учил съм много за обществото и затова винаги ми идва да говоря за него. В същността си текстовете не са прекалено интелектуални. Понякога ползвам малко по-специфични думи. Но в “Агнозиja” съм се старал да е по-директно например. Гледам текстовете хем да са сравнително прости, хем да казват нещо.
– От текстовете ви прозира известен сарказъм спрямо политиката на властите в Македония в момента.
– Моментално ти казвам – сегашната власт в Македония е диктатура, каквато ние досега не сме виждали. Опозицията която е в момента също не я искам, защото не ги харесвах и когато бяха на власт. Не харесвам и сегашните... Ние сме пънкари – нормално е да не харесваме властта. Ако не беше тя, за какво да пеем? Но в момента цялата им политика е безумна. Създават нарочно конфликти с Европейския съюз, както и с всички околни държави. Такава е властта – консервативна десница. Това, което прави Гърция от 20 години и не ни признава името... сега в момента тукашните правят същото. Мене това много ме дразни, защото не вярвам в граници. Аз съм идеалист – смятам, че един ден всичко това ще изчезне и когато хората гледат назад към днешната епоха, ние ще им се струваме като адски примитивни същества. Затова критикувам властта – защото искрено вярвам, че греши.
– Прави ми впечатление, че имате доста клипове и че са добре направени. В България, когато някоя банда има много и хубави клипове, обикновено се оказва, че някой от музикантите работи в телевизията и ползва знания и контакти от там. Така че – кой от вас работи в телевизията?
– Никой, ха-ха! Аз съм социолог, но се занимавам с дизайн – не само графичен, но и за видео продукции. По принцип клиповете си ги правим сами. Някой приятел има камера, снимаме с нея, после аз монтирам. Разбирам от правене на клипове. Като това ми е работата, защо да не го правя за групата? Аз много обичам да гледам клипове на пънк-рок банди. На някои хора това не им пасва на представата за пънк и хардкор, но аз се кефя. Специално на нас ни помага да стигнем до повече хора. Готино е да могат не само да ти чуят музиката, но и да гледат някакъв образ, с който да я свържат. Има един друг момент – когато заснемеш клип за една песен, я затваряш. Същото като четеш книга – слушаш песента и в главата ти се появяват някакви картини. Но когато вече има клип с готови образи, няма място за това – песента е затворена за интерпретации.
– Всъщност днес [говорим на 26 октомври в Скопие преди концерта на Smut] правите премиера на новия си клип, който е към “Надреални приказни”. Какво има в него?
– Това е любовна приказка. Хората трябва да го видят, за да го разберат. Аз просто исках да направя клип към любовна песен, който да не е клише. И идеята ми беше в клипа да имам фиктивна приятелка и да изглеждам като ненормален. Това е всичко всъщност. [Гледай го тук, забавен е.] Понеже си снимаме клиповете сами, можем да си правим каквото си искаме. А и точно тази песен доста хора я искаха за клип. От по-хващащите е. На мен, не че не ми е любима, но харесвам малко по-различни парчета. Например в Агнозиja има една песен “1963-та”, която трае седем минути почти – дълга тежка песен с много дялове. Искам повече такива песни да правим. Като тези в The Blackening на Machine Head – девет минути, милион дялове... Фен съм по-скоро на такива неща.
– Ами защо не правите повече подобни песни? В последния ви албум всички песни са по две-три минути и само “Булимиja” е пет.
– Имам една идея да направим скоро време сплит с някоя банда. Много ми се иска да издадем 7-инчова плоча. Скъпо ще е, затова искам да намерим група, с която да си поделим разходите. И идеята е този сплит да е много суров и пънкарски. Последните два албума сме ги записвали в студио “Enterprise”, което е най-доброто в Македония, а може би и на Балканите. Валентино Скендеровски, с когото работихме по записите, е известен поп продуцент. Има друг подход. Наистина разбира от музика и знае как да направи нещата, но пак си е поп продуцент. А сега искам да направим нещо наистина първично. Така че първо ще издадем един такъв пънкарски сплит, а после след това ще започнем да работим по албум, който ми се иска вече да е наистина епичен – пет песни целия диск!
Стрийм на цялата дискография на Новиот почеток можеш да чуеш тук, а после можеш да гледаш групата в София, Пловдив и Русе.
Снимки: Новиот Почеток
Няма коментари:
Публикуване на коментар