С новия си албум Koloss шведите Meshuggah отново стоварват огромен бетонен блок върху всеобщите представи за това как се свири екстремен метъл. Предстои да го направят и на живо – и за първи път в историята на България – на 3 юни по време на Loud Festival, като част от, да ме прощавате, най-сериозния метъл лайнъп на годината. А това са цели два прекрасни повода да се свържа с барабаниста и основен мозък зад музиката на Meshuggah Томас Хааке, който е така добър да отговори изчерпателно на всичките ми въпроси.
– Разкажи ми първо за Koloss. Албумът има ли концепция?
– През годините сме правили по-концептуални неща като Catch Thirtythree например, но и сега има определена лирическа нишка, която минава през повечето песни. Но не гледам на новия ни албум като на концептуален. Това е просто поредният ни диск. Много ми харесва обаче как се получи – като продукция и като звук.
– Доколкото разбрах, лирическата нишка, за която говориш, опростено казано е за злоупотребата с власт – паралел между религията и догмата в различните диктатури...
– Общо взето е точно това. Много от текстовете засягат теми като налагането на доктрини и догми, това как религията се е сляла с политиката в много части на света и опасните последствия от това. Също и за диктаторските режими – виждате какво става в Близкия Изток, Северна Корея и подобни места. Това са очевидните примери. Самата тема ме натъжава – натъжава ме, че съществуват такива неща, както и че човечеството не върви напред по начина, по който се надяваме.
– Не смяташ ли обаче, че религията е прекалено лесна мишена за критики?
– Може би е така. Но не се замислям дали нещо е лесна мишена или не. Когато пиша текстове, просто се оглеждам и пиша за това, за което ми се пише в дадения момент. Ако се появи тема, която удря определена струна в мен, не се спирам.
– Едно от първите ми впечатления от Koloss е, че музиката в него като че ли е малко по-директна и повлияна от траша. Мислиш ли, че има нещо такова?
– О, да. Особено като го погледнеш като цяло, можеш да кажеш, че музиката е по-директна. Също така сме използвали различни настройки на китарите – а и някои от песните са писани за шестструнни китари – което също засилва траш метъл атмосферата в диска. Има песни – като например бързата, “The Hurt That Finds You First” – които са си траш метъл парчета. Мартин [Хагстрьом, китари] определено бе вдъхновен от този вид музика, когато я писа. Ерата на траша беше много важна част от нашия живот, защото тогава бяхме тийнейджъри. Тази музика остана завинаги с нас, въпреки че сега правим доста по-различни неща. И понякога тези влияния излизат на преден план – особено заради настройките на китарата в случая. Песента също така е малко по-директна и не звучи като типично парче на Meshuggah, освен може би по към края, когато се превръща в нещо друго.
– Като си говорим за траш метъл – заглавието на албума е Koloss с “К”. Това по някакъв начин препратка към Kreator ли е?
– Не, не... Заглавието дойде от другаде. Просто звученето на албума е едно такова – монолитно и адски тежко. Също така и текстовете наклониха везните в посока на това да го кръстим Koloss. Не искахме да е с английската дума “colossus” – “кoloss” е начинът, по който думата се пише на шведски. Не е и от първата песен “I Am Colossus” – поне ние не гледаме на нея като на заглавна.
– Никога не сте били банда, която тъпче на едно място, и винаги сте се опитвали да разчупвате рамките с всеки албум. Какво беше предизвикателството за вас този път?
– Понякога дори да разтовариш и опростиш музиката си е един вид разчупване на рамките, защото така бандата поема в нова посока и опитва нови неща. В този албум песните определено са по-малко натоварени. В смисъл – задържат се по-дълго около първоначалната си идея, без да се отнасят в някаква радикално различна музикална посока. Опитваме се всяка песен да си има характерен мотив – песните са като различни стаи на къща. Иначе голямото предизвикателство за нас с този албум беше, че искахме груувът да излезе на преден план по различен начин от преди. Специално за мен това означаваше доста репетиции с метроном. В много от песните има странни темпа, които са извън удобната ми зона като барабанист. В някои парчета наистина се получи – “Do Not Look Down” и “Break Those Bones Whose Sinews Gave It Motion” например. В тези две мисля, че груувът се получи блестящо. И беше много трудно, защото самата музика в същото време е доста технична.
– Преди няколко албума ползвахте програмирани барабани – сега пак ли е така, или ги свириш на живо в студиото?
– За Catch Thirtythree ползвахме програмирани барабани. Но този албум не беше мислен за свирене на живо. През 2005 г. мисля, че веднъж изсвирихме на концерт един 13-минутен пасаж от него, но никога не сме го правили целия. Той е една цяла песен, макар и разделена на отделни части. Ползвахме програмирани барабани за него, но не мисля, че ще го направим отново. За албумите след Catch Thirtythree определено подходихме с идеята, че искаме да напишем музика, която да свирим на живо.
– А не се ли чувстваше в известна степен притиснат от мнения на фенове, които са смятали, че ги мамите, като ползвате програмирани барабани?
– О, не. Хората имат огромни предразсъдъци относно подобни неща. Има адски много метъл албуми, които са с програмирани барабани. Аз лично много лесно мога да ги разпозная, като ги слушам. Повечето банди обаче не си признават. А и за мен няма някакво особено значение. Важен е резултатът. Разбира се, че предпочитам аз да свиря в песни, които са мислени за изпълнение на живо, но това не е съществено за самия албум. Важното е да можеш да ги изсвириш на живо. Ако една банда ползва програмирани барабани и барабанистът им после не може да ги изсвири на концерт, тогава има сериозен проблем.
– Преди няколко години пуснахте едно концертно DVD – Alive. От обложката и целия дизайн личи, че сте големи фенове на поредицата Пришълецът...
– Определено. Не толкова на цялата поредица, но първият филм наистина е един от най-великите на всички времена според нас. Иначе за Alive – не беше толкова плод на това, че искахме да покажем колко много харесваме филма, а по-скоро просто нямахме идея какво да правим с оформлението. Наложи ни се да побързаме. Имахме под ръка няколко снимки на Йенс [Кидман, вокали], които бяха заснети с широкоъгълен обектив и главата му изглеждаше като яйце. Тогава ни хрумна. После направихме и големи плакати за DVD-то, които бяха точно копие на тези за филма. Дори шрифтът долу, с който е изписано името на режисьора и останалите от екипа, беше същият като на плаката от филма. Стана готино. А и загатнахме колко ни е повлиял този филм.
– На мен ми изкарваше акъла като малък. Както и да е – исках да те питам какво очакваш от Прометей. Действието май ще се развива пак в същата вселена.
– Нямам търпение. Всички в групата гледаме доста филми и този е един от тези, които очакваме. Със сигурност ще му е трудно да надскочи Пришълецът. Днес правят филмите по различен начин. Гледах трейлъра – всички компютърни ефекти изглеждат страхотно – но не знам дали ще успеят да повторят напрежението от първия филм. Аз също съм бил сигурно на девет или нещо подобно, когато гледах Пришълецът. Сигурно ме е травмирал завинаги. Но поне го помня.
– Обратно в реалността обаче. Преди няколко години, когато излезе Catch Thirtythree, отново говорих с теб [доста по-детското ми интервю за SMF от преди седем години можеш да прочетеш тук] и тогава стана въпрос за това дали успявате да си изкарвате хляба само с музика. Тогава каза, че нещата са горе-долу окей и успявате да закрепите положението от албум до албум. Сега как стоят нещата?
– Може би е малко по-добре от през 2005-а, но продължава да е трудно. Всъщност изкарваме малко повече пари, но имаме и по-големи разходи. Така че е общо взето същото. Сега взимаме повече техници заедно с нас по-време на турнета, даваме повече пари за осветление и подобни неща. Но слава Богу успяваме да живеем от музиката си. Със сигурност не сме забогатели сериозно, ако за това питаш. Но продължаваме да се справяме да живеем само от музиката си и имаме поне това усещане за сигурност. Повече от достатъчно е за нас. Не се захванахме с тази група, за да печелим и да ставаме богати – ако беше така, явно сме избрали грешния стил музика.
– Окей, но като връзвате края от албум до албум, какво става, когато спрете? Не ви виждам да свирите на по 60 като Rolling Stones.
– О, да – разбира се. Невъзможно е да предвидиш бъдещето. Но определено и аз не се виждам зад барабаните на 70 години и да свиря “Bleed”. Няма как да стане. Но никога не можеш да си сигурен в каква посока ще поемем с тази банда за в бъдеще. Мисля, че все пак ще продължим под някаква форма. Друг въпрос е, че ще ни се наложи да сме в доста добро здраве. Но поне в момента още се чувстваме млади и достатъчно енергични, за да изкараме още няколко албума. Но като остареем и сме примерно на по 60-65, предполагам, че ще правим съвсем различна музика. В ядрото на това, което правим, винаги ще има метъл, но няма как да е същото като сега.
– И последно – ще свирите за първи път в България това лято. Какво да очакват хората от концерт на Meshuggah?
– Винаги е трудно да се каже, особено когато става дума за фестивал като в случая. Още не знам в колко часа ще свирим и дали ще е светло или не. На всички им е ясно, че не са много метъл бандите, на които им отива да свирят на светло. Музиката просто не е за това. Светлината определено отнема част от атмосферата, която се получава на по-малките концерти в зали. Още не знаем и колко дълъг сет ще можем да изпълним. Ако е 40 минути, 45 минути или час има голяма разлика. Понякога се случва да свирим 40 минути и да ни се струва претупано. Има адски много песни, които искам да изсвирим, а няма време. Но се вълнуваме, че ще дойдем да свирим за първи път в нова държава. Надявам се, че хората ще се забавляват. Дори в известен смисъл сме леко засрамени, че ни е отнело толкова много години, за да дойдем при вас.
– Е, винаги можете да се реванширате, като почнете да идвате по-често.
– О, да – всъщност точно такива са намеренията ни. Надявам се да можем да ви включим в собственото си турне, което ще направим през есента, след като са минали големите летни фестивали.
Снимки: 1, 3 Neurotica Photography; 2 Nuclear Blast/Уизърд
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар