Макар и техният стоунър рок да е чисто инструментален, през последната година Center успяха да спечелят симпатиите както на феновете, така и на критиците, като вторите им отредиха мястото на победител в последното издание на Battle of the Bands. Този четвъртък, 15 март, Теодор Недев (китари), Делян Караиванов (китари), Николай Славов (бас) и Симеон Панов (барабани) ще забият на сцената на “Mixtape 5” заедно със Smallman и Vrani Volosa на един концерт, с който моите приятели от Rawk'n'Roll ще направят дебюта си като организатор (и ще вкарат доста дим от забранени билки в сферата на концертоорганизирането). Докато Дидо отива да се занимава с децата си, аз сядам да поговоря с останалите трима от групата за предстоящите им шоу и дебютно ЕР.
– Като ходихте в шоуто на Денис и приятели в края на януари, един от вас си беше забравил китарата в автобуса. Какво стана после с нея?
Тони: Намерихме я. Там, в депото на рейсовете. Слава Богу, че има готини хора, които са я предали. Иначе малко се отнесохме на път за шоуто. Двамата с Дидо такива си слязохме и се забавлявахме, докато не дойдоха другите от групата да ни подберат.
Симо: Най-смешното беше, че Ники пита Дидо къде му е китарата. И той вика: “Е, ей тука.” [Сочи до себе си.] “Къде тука бе, човек?”
Тони: После в студиото ни услужиха с един Gibson и се получиха нещата. Но накрая се намери и нашата китара.
– Това е супер. Аз си представях, че я е последвала някаква много тъжна смърт в някой оказион за 30 лв. примерно... Както и да е – сега записвате ЕР и репетирате за концерта в четвъртък.
Тони: Да, главно репетираме за концерта, но също така и за записите, които ни предстоят.
Ники: То всъщност започнахме да репетираме заради записите, а концертът после се появи.
Симо: Като цяло репетираме.
Тони: Мисълта ми е, че сега малко си дръпнахме участията на живо – ограничихме ги – за да можем да се фокусираме върху песните. Тези 20 и няколко концерта, които направихме за по-малко от година, ни дойдоха малко в повече. А парчетата, които имаме – включително и някои съвсем нови – са мислени в движение и не бяха доизпипани. Сега това правим.
– Колко песни ще има в ЕР-то, как ще се казват?
Симо: Пет ще са парчетата. За толкова ни стигнаха парите.
Тони: Засега мислим да запишем тези пет песни и да ги издадем като ЕР, а за албум ще мислим по-натам. Ще записваме в студиото на Odd Crew [Butcherhouse]. Ще изчакаме да минат концертите – след този със Smallman и Vrani Volosa ще свирим и в “Rockit”, където ще има един 24-часов маратон. Ние сме в неделя, 18 март, от 4 ч. И след това започваме да записваме ЕР-то.
– Тези две песни, които вече имате записани – “Parallel Defense” и “Sun Delivery” – ще влязат ли в него?
Симо: Ще влязат, но записани наново.
Ники: Те бяха записани малко набързо при форсмажорни обстоятелства – за да участваме в конкурса Battle of the Bands.
Тони: Направени са на живо. После само е пипнат звукът малко.
– Кога ще записвате?
Ники: Надявам се, че ще е в края на този месец. Първо трябва да минат нашите концерти, но и да изчакаме Odd Crew да си привършат работата по техния албум. Доколкото знам, са към края поне на записите.
– А после миксирането и мастерирането кой мислите да ги прави?
Тони: Мислим пак да са Odd Crew. Това, което правят като продукция, много ни харесва. А и можем да кажем, че от студиата в България в момента, това, което правят те, най-много се доближава до звука, който ние търсим. Може би затова ще им гласуваме доверие на тях. Другото е, че те ни се кефят...
Симо: И ние на тях!
Тони: Да, и ние на тях. Но идеята ми е, че ще има – предполагам – един доста градивен процес от двете страни. Надявам се да ни помогнат с някои неща и да ни отворят очите, що се отнася до записите конкретно.
– Вие сте заедно от колко време – няма и две години май?
Тони: Може да се каже, че сме вече от година и половина. Първото ни участие беше октомври 2010 г. Тогава излязохме на сцената на един ъндърграунд фестивал – Impossible Fest, не знам колко хора са чували за него. Тогава имахме шест парчета само. Беше ни интересно как ще ни отразят хората. Получи се май.
– Предполагам, че и победата в конкурса Battle of the Bands после ви е помогнала доста.
Тони: О, да! Конкурсът ни помогна много. Най-вече защото ни смаза като машинка. Това да направиш толкова много концерти – седем или осем имаше организирани от тях...
Симо: И междувременно и ние имахме и наши си...
Тони: Беше много интензивно.
Ники: Имаше случаи, когато имахме концерт в някакъв град и примерно след два дни в някой друг град на другия край на България. Беше много интересно като пътувания.
Симо: Общо взето идвахме до София, само за да се изкъпем.
Тони: На мен на практика ми беше второ участие в този конкурс. Предната година участвах с една друга група – Способ. Тогава не стигнахме до някое от първите три места. Но беше важен опит, който впоследствие помогна за това да спечелим с Center през 2011 г. Наградата беше ваучер на стойност 5000 лв. Идеята е или да заснемеш клип, или за запишеш албум, или да си накупиш техника с тези пари. Ние си накупихме малко техника...
– За да си я забравяте по автобусите после?
Симо: А-а-а, не! Тази китара е купувана с други пари... намерихме я в друг рейс!
– Всички ви питат защо нямате вокалист...
Тони: Истината е, че по принцип идеите ни тръгнаха чисто инструментално като концепция. Имаме идеи за разни парчета, които могат да се доразвият и да са с вокали. Обаче по-скоро акцентът ни е върху инструменталната музика – на моменти по-агресивна, на моменти по-спокойна. Теченията, които са изцяло инструментални, много ни харесват – пост-рок, инструментален стоунър. Групи като Karma to Burn...
– С които за малко да свирите.
Тони: Язък! Нищо – другия път ще свирим с тях.
Симо: Но като цяло това, че нямаме вокал, го нямаме за някакъв сакатлък в нашата музика. Напротив. Мисля, че това ни помага понякога да изразяваме нещата повече с музика, отколкото с вокали и разни фронтмени. Може някой ден и да имаме вокали. Не сме се уговаряли да сме без вокал завинаги.
Тони: Както казва Дидо, другият ни китарист, това, че нямаме вокал, ни помага да разгърнем красотата на музиката. Иначе имаме идеи за колаборация с други музиканти, не само вокали, които да разгърнат малко звученето ни. Принципно, ако има вокал, ще е като пети инструмент. Няма да е точно тип фронтмен.
– Според мен специално за конкурса липсата на вокал дори ви е помогнала, защото повечето вокалисти в България не са особено добри.
Тони: Да, но ние пък заради това очаквахме да не се класираме. Но евала на журито, че мисли разчупено. Но чак пък първо място. Аз бях доста скептичен отначало. Но пък ето – провидението и по-точно журито реши така. И това впоследствие ни отвори вратите за Spirit of Burgas. Това беше страхотно. Да свирим на една сцена с Amplifier, които са ни много любима група. А и гледката на морето пред нас беше велика.
– Но събрахте и доста хора. Други групи общо взето си гледаха морето, докато свиреха на този фест.
Тони: Да, добре се получи за нас. А и беше много важен шанс да се покажем пред повече хора, защото на този фестивал не ходят само метъли, нито само алтърнътив хода. Всякакви са.
Симо: И браво и на нашите фенове, които бяха много ентусиазирани за нашето свирене.
Тони: То и в София е така. Хората, които ни обикнаха в процеса на свирене, ни подкрепят много здраво. За малкото свирения, които сме правили досега, имаме вече една много сериозна фенска маса.
– Rawk'n'Roll са явна част от тази маса.
Тони: Като братя и сестри сме с тях.
Симо: Ние сме братята.
Тони: Сериозно – подкрепата им е много силна. Благословия е да намериш в точното време правилните хора, които да изпитват по същия начин радостта, която ти изпитваш от свиренето. Има пренос на енергия. Няма по-хубаво от това. Затова и сега сме толкова ентусиазирани и нахъсани за предстоящия концерт. Идеята е да е доста арт събитие, да не е само концерт.
– Трите групи, които ще свирите в четвъртък, сте сочени от много хора – не само от Rawk'n'Roll – за може би трите най-съществени български рок банди в момента. Какво мислите за Smallman и Vrani Volosa?
Ники: С Vrani Volosa и особено с Христо [Красимиров, вокали] сме приятели от доста отдавна, защото аз съм от Поморие. Аз лично много им се кефя. Страшни музиканти са и като музика и като енергия. Smallman не ги познавам толкова добре лично. Но мога да кажа, че са страхотна банда също. Концертът ще стане много як, не само защото ще свирим ние, но и защото ще свирим именно с тези две банди.
Тони: При мен е точно обратното от при Ники. Аз съм по-близък със Smallman – отдавна ги следя, отдавна ги познавам дори лично. Любов от първо слушане беше. Vrani Volosa ще си призная, че ги чух чак тази година. За съжаление не ми бяха попадали преди това. Но по-добре късно отколкото никога. Но мога да кажа, че поне това, което слушах на запис е много силно и като музика и като енергия. И смятам, че Rawk'n'Roll са направили много правилен избор да ни съчетаят точно тези три групи.
Симо: На мене Center са ми много любими. Не съм им пропускал концерт досега!
Още инфо:
Center във Facebook
Снимки: 1,3 Чавдар Чернев; 2 Tangra Mega Rock
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар