Прекалено много български групи позволяват пламъкът на идеите им да угасва безславно в хода на безкрайно точещи се записи. Expectations не са една от тях. Базираната в София хардкор банда не си губи времето и издава дебютен албум по-малко от две години след събирането си, когато всичката музика в него още е съвсем свежа. И именно емоционалният заряд на нещо ново, случващо се и стоящо извън правилата, е голямото достойнство на диска.
Музиката на Expectations представлява сбор от доста динамични и разнообразни като емоция звуци, закрепени върху хардкор-пънк скелет. В микса се чува ехо от мелодичен метълкор, пост-хардкор, пост-метъл и какви ли още не тесни поджанрове. Седемте песни обаче са достатъчно добре написани, за да може всичко това да се излее съвсем естествено и привидно спонтанно, без да звучи като преднамерен хаос.
Отварящото парче “Cursed” постепенно натрупва напрежение като задаваща се от хоризонта буря, която накрая се изсипва отгоре ти с порой от тежки китари и един самотен рефрен: “Cursed, we're all cursed.” През следващите около 25 минути от диска те очакват още много хващащи моменти като почти приповдигнатата “May 14th”, по-директната и пънкарска “Set Me Free” и може би най-непредвидимата като структура “Vultures”. Затварящата “Only Real When Shared” обаче е композиционният, инструментален, емоционален и всякакъв връх на албума. Тя продължава над седем минути, през които групата минава от мелодично интро през ехтящи и изпълнени с болка хорове в експлозия от бързи метълкор рифове, която накрая заглъхва постепенно в продължителна кода на фона на отшумяващи барабани.
Дискът е записван в румънското студио “Next Dog” на Мариус Костаке, който явно е имал много добра идея какъв звук иска да изкара от групата. Не е като да няма несъвършенства – има грешки, на китарния звук му липсва известна доза мощ, а воят на вокалиста Георги Димитров на моменти е прекалено характерен – но това всъщност е чарът на албума. Във време на синтетично звучащи и безлични издания, Expectations пускат съвсем човешки звучащ диск, съсредоточен върху това какво казва, а не как го казва. Истинско изкуство, което те докосва.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар