Промоцията на дебютния албум на Expectations на 25 март в “Grindhouse” няма да е това, което трябваше да бъде, защото Bastions и No Omega не са си написали домашното за това какви документи са ти необходими, за да минаваш балкански граници. Но това далеч не е първият поврат на съдбата, с който софийската пост-хардкор група е трябвало да се справи по дългия път към издаването на този диск със седем песни. Георги Димитров (вокали, и както самият той държи да отбележи – “Нищо общо с БКП, да го духат!”) и Ангел Симитчиев (бас, ревностен християнин) са така добри да ми разкажат за всичко това.
– Решихте ли вече как ще се казва албумът?
Ачо: Едноименен.
Жоро: Да, едноименен ще е. Просто ще е с елементарна обложка, на която ще пише Expectations. Но да бъда честен – не можахме да измислим име.
Ачо: Много е трудно да измислиш име на разни песни, с които си се учил да правиш музика. Няма как да ги обединиш с някаква концепция.
Жоро: То ние сме заедно от няма и две години. И като ги свиеш малко до времето, в което сме свирили редовно, стават една.
Ачо: И горе-долу имаме толкова репетиции, колкото и концерти.
– А какво има в албума? Песни?
Жоро: Ами как да обясня? Аз като вокалист пиша малко по-лични текстове – не са социални със сигурност. Повечето неща са мои мисли, които съм написал по-по свободен за интерпретация смисъл. Няма концепция или някакъв обединяващ въпрос.
Ачо: Точно затова може би и албумът няма име.
Жоро: Точно – всяка песен си е различна, носи различна емоция, носи различен дух.
– Доколкото разбрах една е за брата на Даката [Стоилов, барабани], който загина при инцидент с каяк преди години...
Ачо: Да, последната песен в албума – “Only Real When Shared” – е за това. И именно това е и парчето, от което сме най-горди. Тя е по-дълга, седем минути.
Жоро: Даката пее една част в тази песен накрая. Никой не знае какво точно – чува се малко и се разбира донякъде, но няма да го пишем в книжката с текстовете. Прекалено лично е. Иначе за музиката според мен колкото повече емоция имаш, толкова по-добре се получава. Ако имаш нормален и уреден живот... То всеки има различна представа за това, но в един момент като си кажеш: “Аз съм щастлив как ми се е развил живота.” Тогава музиката ти става като хоби и губиш способността си да влагаш истински емоции в песните, защото просто нямаш такива. Стигнал си до крайната, короната на емоциите – щастието.
Ачо: Превъртял си живота!
Жоро: И каквото и да направиш след това, става измъчено. Може и да се получи нещо готино, но пак ще е по-скучно и по-семпло. Това мисля аз.
– Добре – а другите песни за какво са? Първата е инструментална почти...
Жоро: Тя трябваше да е като интро, но вкарахме едно изречение текст накрая.
Ачо: При нея има интересна идея. Значи първо – трябваше да започнем да записваме миналия декември в България, но Даката си счупи ключицата и отпаднаха записите. После аз отидох на един концерт в Румъния и там се запознах с този пич, Мариус Костаке, който ни записа впоследствие албум. Заговорихме се, той ми каза: “Чувал съм ви песните, знам бандата, мога да ви направя такъв звук, какъвто търсите.” И се разбрахме с него да отидем в студиото му в Букурещ в началото на декември и да записваме. Тогава вече всичко беше уредено, отпуски, глупости... и изведнъж на Даката някакъв колега беше паднал и си беше счупил и двата крака. И затова него не го пуснаха от работа. И втори път вече не можем да отидем. Това всъщност беше за добро, защото успяхме да понаправим още някакви неща по песните. Окей, накрая най-сетне отидохме при Костаке и започнаха някакви тотални простотии – първо компютърът му се развали, някакви метрономи се появяваха и изчезваха; на втория ден валеше през цялото време дъжд и къщата се наводни, течеше вода в студиото. Той тогава каза: “Такова нещо досега не ми се е случвало. Вие сте прокълнати.”
Жоро: И ние така го приехме и вкарахме текста, който е: “Cursed/ We're all cursed.”
– Нататък?
Жоро: Следва “May 14th” – четвъртата или петата песен, която направихме въобще с Expectations. Не е точно любовна, но не ми се обяснява. Ако сега бях писал текста за това момиче, въобще нямаше да е такъв. Но според мен затова са песните – да опишеш какво чувстваш в момента.
– Като снимки?
Ачо: Да, точно.
Жоро: Ами не. Аз не харесвам снимки.
Ачо: Според мен е точно като снимка на някакъв момент. Четох точно в Music Vault Outrage колко години са си правили песните, същото и с Cut Off, B.F.D.M., ITSI... не знам. На мен би ми било много трудно така. Адски бързо ми омръзват песните. “May 14th” като я направихме, бях супер впечатлен какво сме постигнали. Сега като я свирим всеки път, е съвсем различно. Представям си какво би било да я свирим четири години и да не я издаваме.
Жоро: Нататък – следващата песен е “This Is the End”. Не исках да се казва така, защото е много cheezy. Ама то това се пее в песента – тя самата е доста cheezy. Виж вече при “Vultures” – песента, която е с клипа – нещата се получиха по-добре. Тя вече не е cheezy. Сякаш има по-различен дух от другите песни. Ще ми се това да е посоката, в която да се развиваме занапред. Да не е cheezy!
Ачо: Кажи cheezy още няколко пъти, ебати.
– “Vultures”, доколкото разбрах не е точно официален клип, а нещо като визитна картичка, която Костаке е заснел, за да си рекламира работата. Сега обаче правите истински клип – на коя песен е той?
Жоро: “Goodbye Today” се казва. Клипът се снима на различни локации в Прага – гробища, гори. Боро [Борис Николов] от Melekh го прави. Клипът ще е доста абстрактен. То и самата песен е такава като текст – всеки две изречения, които са едно след друго, са в тотален контраст. Едната крайност, после другата; единият припев е доброто, другия е лошото; първо е “искам да се справя”, накрая е “няма да се справя”. Клипът е динамичен – кадрите се сменят бързо.
Ачо: Боро в момента го монтира. Април месец вероятно ще е готов. Но със сигурност ще е след като си направим концерта. Иначе ние не мислехме да правим клип. Мразя клиповете на метъл и хардкор бандите – камерата, която следи прагчетата на китарата или краката на барабаниста.
Жоро: Да, това е скандално тъпо. Окей да го направиш 90-а година, но 2012-а... “Vultures” го направи Костаке. Той е завършил операторско майсторство – това е учил. И просто ни каза, че го кефи тази песен и иска да й направи клип. Снима ни по отделно как я свирим и записваме и така. Но това не е официален клип. Боро също ни потърси той. Обади се и каза, че прави някакъв проект и му трябва песен, сетил се е за нас и пита искаме ли.
Ачо: Има някакъв контраст при нас. Като се опитваме да правим някакви неща и ние да бутаме, всичко се преебава. А като седим и не правим нищо, се случват всякакви неща. Ако бяхме накарали Боро да снима клип, сигурно щеше да умре или де да знам...
– Весело! За малко сте щели да имате песен за Манчестър Юнайтед – разкажете.
Жоро: С едни мои приятели седяхме и се шегувахме, че ще направим група, която да пее само за Манчестър Юнайтед, ама те са несериозни и пияници и затова реших да направя песен за отбора с Expectations. Идеята беше да е супер завоалирано – все едно не е за тях, а е някаква метафора за живота. Мачът 99-а година [финала на Шампионската, когато бият Байерн Мюнхен 2:1 с два гола за две минути в края на мача] наистина беше много як. Вдъхнови ме да се запиша да тренирам футбол. Всичко се връзва. Отборния спорт научава на компромиси и дисциплина, защото сте едно цяло – биете заедно и падате заедно. Футболът ме научи да губя и да правя компромиси.
Ачо: И толкова завоалирано го написа тоя текст...
Жоро: Да! То беше примерно “I can still hear the silent voices”, “they had the ball, now I have the ball” и някакви подобни неща. На следващата сутрин, след като го написах и им го бях дал на другите, се замислих, че наистина е супер тъп текст. А и другите бяха изписали доста скандални шеги за него.
– Каква е идеята на името на групата?
Жоро: Не знам кой го измисли...
Ачо: Ти беше.
Жоро: Окей, може и аз да съм бил. Иначе има идея – тя самата дума е много идейна.
Ачо: Ако се изкефиш на една дума, винаги можеш да намериш как да си я интерпретираш.
Жоро: Точно това е готиното на нашата банда. Каквото и да кажем, каквото и да направим, оставяме на хората сами да си го интерпретират. Но общо взето идеята е, че не трябва да имаш прекалено големи очаквания. Колкото пъти за нещо съм се надявал на нещо супер много, после като не стане, е било голяма мъка.
Ачо: Искаме да правим модерна музика, която да ти оставя възможност да си представяш неща. Сега Георги като говореше за текстовете, се замислих, че може би пропагандираме прекалено малко за хардкор банда. Не обясняваме на хората какво да правят и как да живеят.
Жоро: Няма да изляза на сцената и да обяснявам някакви тъпотии. Не е това целта на концерта. Трябва да се кефят хората. А не да обяснявам как тази песен е за баба ми и пилетата й на село – защо ги убихте? Трима в групата са стрейтедж, но това е нещо лично, индивидуален избор.
Ачо: Има си обстановки, среди и хора, на които можеш да обясняваш някакви неща. Но не и от сцената на концерт.
– А ти защо свириш с гръб към хората?
Ачо: Де да знам... Пак е свързано с идеята, че не искам да проповядвам някакви истории с музиката си и не искам да осъществявам някакъв контакт с хората. Искам просто да свиря. Концертите и на Expectations, и на всички други групи, с които се занимавам, са някакво преживяване, което е преди всичко за мене. Тази група специално има песни, които много ми въздействат. И искам да съм си едва ли не сам. Не е тенденциозно. Даже не знам защо толкова им прави впечатление на хората. Постоянно изскача някой, който да ме пита: “Ти сърдит ли си? Така обиждаш хората.” Това е същото като да ти пука някой с какви дрехи е или дали пие или яде месо.
– Сега след промоцията ви предстоят още доста концерти, доколкото разбрах.
Жоро: На 25 март правим промото в “Grindhouse”. После на 2 април ще свирим в Белград с A Wilhelm Scream, Които между другото ще идват и тук – на 31-и. След това свирим със сигурност на 14 април във Варна и на 15-и в Пловдив. Опитваме се да уредим и някаква дата в Търново на 13-и. Ама то тогава е Великден и ще е сложно. Не, че сме някакви върли християни... За нас не е проблем, но хората просто няма да могат да дойдат. Но след това мислим да направим няколко дати около България – Истанбул, Солун, Скопие. Стремим се да свирим повече навънка.
Още инфо:
Expectations във Facebook
Клипа на “Vultures”
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: Expectations, Филип Панчев, Десислав Лилков
Tweet
Няма коментари:
Публикуване на коментар