Групата от Скопие издава най-силния си албум досега
Още в предишния албум на Smut вокалистът и автор на текстовете Гьорги Иловски пееше как болката и страданието са всичко, което има на този свят. Петте години, които минаха от тогава, явно не са били достатъчни, за да излекуват душата му и в Мемоарите на скршениот човек нещата са най-малкото в същия дух, ако не и по-мрачни. А музиката на групата от Скопие като че ли никога преди не е звучала толкова добре. И толкова въздействащо.
Още в предишния албум на Smut вокалистът и автор на текстовете Гьорги Иловски пееше как болката и страданието са всичко, което има на този свят. Петте години, които минаха от тогава, явно не са били достатъчни, за да излекуват душата му и в Мемоарите на скршениот човек нещата са най-малкото в същия дух, ако не и по-мрачни. А музиката на групата от Скопие като че ли никога преди не е звучала толкова добре. И толкова въздействащо.
“Остана само црната птица/ Таа ја пее мојата песна/ Песна на крајот, песна на болка/ Од црно срце во мене што умира” – се пее в “Црната птица”, един от интроветртните моменти в албума. Точно както предполага заглавието му, новият Smut е пътешествие из вътрешния свят на една раздирана от болка душа, на което групата те развежда, пеейки на родния си език. Яростта обаче е насочена колкото навътре, толкова и навън: в “Земjата на сонцето” Иловски си представя обесени на градския площад всички бивши мафиоти и терористи, които днес управляват родината му, а в “Гробот на предците” скача директно в темата за историята на Македония и стига до извода, че само мъртвите я знаят. Измежду всичко това имаме и един химн, посветен на всички, които се занимават с изкуство и по този начин разголват душите си пред погледа на останалите – “Срце на бина”.
Музиката не е радикално различна от тази във Forever Is Not Enough и All I Have: насечени метъл рифове и тонове брейкдауни, разчупени от красиви мелодии и редуване на гърлени ревове с редки, но ефектни, проблясъци на чисти вокали. От мелодичните моменти като “Моето изгубено jас” обаче лъха усещане за тъга, което е без аналог. И е много добре, че във време, когато имаш чувството, че вече си чул всички метъл и хардкор рифове на света, Smut успяват да имат наистина характерно звучене. Другото важно е, че Мемоарите на скршениот човек е първият запис на групата, който наистина улавя мощта и енергията, които Smut притежават на живо. А те, както знаем, са доста сериозни.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Няма коментари:
Публикуване на коментар