Уговарям това интервю с фронтмена и лидер на холандските хардкор герои Bron From Pain Роб Франсен още в началото на април и му пращам въпросите няколко дни преди да излезе актуалният албум на групата The New Future. Той явно не успява да намери време да отговори, преди бандата да потегли на двумесечно турне в Европа и САЩ. Едно от първите неща, които прави, след като се връща обаче, е да ме пита още ли искам да го интервюирам. Да! И с този разказ просто искам да кажа колко точен пич е той! А сега вижте и какво има да разкаже Роб за групата си, новия й албум и случващото се в момента в света.
– Как мина турнето?
– Страхотно беше! Имаше страхотни концерти, добра реакция на публиката, а също и положителни отзиви за новите песни – като особено това беше наистина страхотно. Реакцията и към това, че отново събирахме дарения [за различни каузи], също бе добра. Радвам се да видя, че на хората им пука!
– Заглавието на новия ви албум предполага, че в някакъв минал момент сте имали различни очаквания за бъдещето, или не?
– Ами, по-скоро искахме да кажем, че начинът, по който вървят нещата в момента, трябва да се промени радикално, ако искаме да живеем щастливо. Прекалено много неща вече не се правят за хората. Властолюбието и алчността имат здрав контрол върху ситуацията. Смятам, че има много различни и по-добри начини, по които можем да живеем, но ще трябва да доведем промяната и въпросното “ново бъдеще” сами.
– Пуснахте албума си за безплатно сваляне. Защо решихте да постъпите така?
– Искахме да снижим прага, за да могат хората да се докоснат до посланията и музиката ни. По-лесно е за тях да стигнат да музиката ни, като просто я свалят. Албумът доста бързо плъзна в мрежата, така че всичко е наред. Смятаме, че е важно хлапетата и хората с по-оскъдни бюджети да имат възможността да си набавят албума по този начин. Колкото до феновете на компактдисковете и плочите – GSR Music вече пуснаха и диск, а винилът се очаква скоро.
– Ама да запишеш албум въобще не е евтино. Това, че го пускате безплатно, не ви ли осъжда на дълги години изплащане на дългове?
– Вярно е. Но все пак имахме спестени пари, а и работихме по албума с бившия ни барабанист Игор Ваутърс, който е много талантлив [продуцент]. Записахме го заедно с него в Маастрихт, Холандия. Само вокалите са записани във Вирзен, Германия. Смесването стана обратно в Холандия в студиото на Игор. Реализирахме всичко през март и април 2012 г. Според мен се получи страхотно. За нещо, което не беше чак толкова скъпо за записване и смесване, ние (и той) сме се справили доста добре.
– В албума има някои интересни заглавия – като “Change or Die”, която веднага ме кара да се сещам за “Rise or Die” от In Love With the End. Или пък “The New Future”, която препраща към “The New Hate”. Това нарочно ли е?
– Мне, не е нарочно всъщност, ха-ха. И аз самият забелязах, че съществуват тези препратки, но... Мисля, че всички заглавия са силни, също като посланията, така че не ме притеснява особено.
– А “American Treason”? За какво става въпрос в тази песен?
– “American Treason” е за предателството, което Конгресът на САЩ, президентът и всички, които им дърпат конците, извършват спрямо американския народ. Те прокарват закони като NDAA [National Defense Authorization Act – закон, който определя годишния бюджет на Департамента по отбрана на САЩ, но може да съдържа и други разпоредби, като тази, която Роб има предвид], който е фактическо предателство спрямо Хартата на правата от Конституцията на САЩ, документът, който гарантира на американския народ неговите права и свободи. Конституцията бе изнасилена от властимащите, за да могат “легално” да арестуват всяко лице, което определят като “терорист”, без да им се налага никога след това да обясняват защо са го направили. Задържаните нямат право на адвокат или на справедлив съдебен процес и могат да бъдат държани колкото е удобно. Това е фашизъм. И се случва в момента и точно в САЩ. Песента ни не е срещу тази държава или народа й. Тя е срещу тези, които се опитват да съсипят тази страна. А този закон е само един пример. Това се случва под различни форми навсякъде по света.
– Кои други песни би отличил от албума – и като послания, и като музика?
– Мисля, че “Never Walk Alone” определено е една от тях. Тя е за това как властта и алчната система отнемат от хората всичко, което обичат и с което се идентифицират, за да може да ги пречупи и да ги накара да изгубят чувството за солидарност помежду си. Друга важна песен е “Kampfbereit” [“готов за война” на немски]. Тя изпъква главно защото е предимно електронна. Много се накефихме, че направихме тази песен, защото обожаваме електронната музика, както и всякакви групи, които не се страхуват да експериментират и да мислят извън рамките. Текстът също пасва на парчето, защото е също толкова безкомпромисен. Той е за това как на хората им писва от системата, която само умножава страховете им, за да ги сплаши и те да не предприемат нищо. Призоваваме всички да се борят, за да си върнат обратно контрола над живота. “Reap the Storm” също се откроява, защото има много силна мелодия. Но пък за мен всички песни изпъкват. Това май е първият ни албум, в който харесвам всички песни по равно.
– Когато ви гледах за последно, за първи път бяхте с един китарист. Кой свири в групата сега? Ти си последният от оригиналния състав, нали?
– Да, само аз съм, но нещата стоят така вече от пет години, дори и когато още бяхме петима. Аз съм на вокалите, Доминик [Стамен] на китари и Пийт [Гюрлиц] на бас. Нямаме постоянен барабанист в момента. Но всички, които ни помагат за турнетата, са доста добри, така че това засега не е проблем.
– След като ти смени Че Снелтинг като вокалист, има известна промяна в звученето на групата – не бих казал по-близо до олдскул хардкора, но определено по-далеч от бруталния метъл. Сега в новия албум има доста електронни влияния. Не мислиш ли, че леко отблъсквате част от старите фенове?
– Разбирам защо хората може и да мислят нещо подобно, но не мисля, че влиянията ни са чак толкова странни, че да са променили стила ни. В The New Future и Survival също има някои много тежки парчета. Усещането за по-олдскул звучене според мен идва главно заради вокалите. Че просто звучи по метъл, аз пък – по хардкор. Просто така стоят нещата. Не искаме да отблъскваме никого и мисля, че ако хората слушат внимателно новите ни албуми, ще забележат, че характерните за Born From Pain елементи са налице. Също така никога не сме били банда, която би се опитала да направи един и същ албум два пъти. Надявам се феновете да оценяват това.
– Специално “Kampfbereit” е доста странна песен. На мен ми харесва, но тук май за първи път нагазвате в индъстриъл територия. Какво ви накара да го направите?
– Както казах, винаги сме слушали електронна музика. Електро-поп от 80-те, индъстриъл уейв, електро... Не ползваме тези влияния постоянно, но решихме, че щом се кефим толкова на такава музика, искаме и нещо такова в албума. Далеч не сме ограничени. Смятам, че е важно да правиш музика, която е извън рамките. Това искахме да направим. Обратното щеше да значи, че ме се продали, защото щяхме да оставим песента настрана не заради себе си, а заради това какво може да си помисли някой друг.
– Сега вече си изкарал почти еднакво време и като басист, и като фронтмен на Born From Pain. Кое ти харесва повече?
– Определено да съм фронтмен. Винаги съм пял в предишните си банди. Аз всъщност това искам да правя.
– От години насам Bron From Pain е една от европейските хардкор банди, чиято музика е най-натоварена като послания. А ти си човекът зад текстовете. Какво те кара да пишеш на такива теми?
– Пиша за това, защото виждам какво става около мен, моя квартал и останалата част от света. Нещата вървят към по-лошо, вместо към по-добро. Започнах да чета и да търся отговори защо се случва това. Натъкнах се на доста сбъркани неща и се опитвам да обясня на другите какво всъщност се случва и защо нещата стоят по начина, по който са в момента. Както казах вече, ако искаме да живеем в по-добър свят, трябва да се борим за него. Искам да разпространявам осведоменост чрез текстовете и посланията си. Надявам се хората да се присъединят. Това е много по-важно от доста други неща.
– Доколкото знам, нямаш някакво по-високо образование по икономика, международни отношения или някоя друга от темите, които засягаш в текстовете си. Понякога не ти ли се случва да се замислиш, че да пишеш песни за тези теми с текстове, които може и да не са чак толкова задълбочени или верни, може и да е също толкова безотговорно, колкото това да пренебрегваш тези теми?
– Не, защото не споменавам неща, които “може” да са факти. Ако споменавам някакъв факт в даден текст, съм се постарал да е такъв – факт. Не приемам нищо на доверие от никого. Не само от мейнстрийм медиите. Аз подлагам на съмнение и алтернативните източници на информация. Проверявам нещата сам. Не пея за неща, които не съм разучил подробно. Това няма много общо с висшето образование. Особено като се има предвид, че много от нещата, които се преподават в училищата, са изкривена версия на истината. Има и важни неща, които не се казват въобще. Всичко се прави с цел, просто трябва да се вгледаш и да видиш чии интереси обслужва. Обикновено става, като проследиш парите. Този, който има изгода от нещо, обикновено седи зад него. Това е просто правило, но е вярно в 99,99% от случаите.
– Това в последната песен е Алекс Джоунс, нали? Щом сте го включили в албума си, предполагам, че харесвате филмите и шоуто му. Лично аз смятам, че той има много повече общо с параноята отколкото с фактите, макар и да очертава някои реални проблеми. Защо ползвахте този семпъл?
– Бих казал, че и на мен не ми е любимец. Но всичко, което казва в конкретния случай, е толкова точно, че нямаше как да не го ползваме. Не съм фен на всичко, което той говори, нито на него като личност, но има много теми, които са важни и той не ги пренебрегва.
– Разговарях с Барни Грийнуей от Napalm Death, когато излезе техният нов албум, и обсъждахме как бандата му винаги е пеела за най-различни проблеми през последните 25 години, а ако е имало промяна, тя е била към по лошо. И го питах това не го ли обезкуражава. Ами теб? Какво те кара да продължаваш, след като не виждаш резултат от усилията си?
– Аз не се обезкуражавам, защото виждам как когато нещата стават по-лоши, повече хора отварят очи за истината. Все повече хора осъзнават, че не можем да продължаваме да живеем така. Създава се солидарност. Разбира се, светът става все по-лош и по-лош с всяка изминала година, но това провокира и ответна реакция. Обнадежден съм.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: Николай Илиев/Ursus Photography
Няма коментари:
Публикуване на коментар