Music Vault: EXODUS и SUICIDAL ANGELS: Good, Friendly, Violent Fun

Този репортаж просто нямаше как да има друго заглавие. Името на култовия концертен албум на Exodus от 1991 г. обобщава в себе си всичко, което представлява тази банда. Особено на живо. А в сряда вечерта в “Mixtape 5” българските фенове може би за първи път имаха възможността да гледат класическа траш метъл банда в истинската й светлина – не като петите подгряващи на някой фестивал под жаркото следобедно слънце на някоя зелена поляна, а едва на метри от лицето ти на хедлайнърско шоу в сравнително малък клуб, където бариери между публика и група почти не съществуват.

Въпросният концерт започва със зверско закъснение повече от два часа след предварително обявеното, като в ролята на подгряваща банда са гърците Suicidal Angels. И те правят всичко възможно да откраднат шоуто от хедлайнърите. Основният им аргумент е младостта – Exodus ги водят с поне две десетилетия като възраст. Бандата свири зверски бърз и злобен траш в добрите традиции на немската сцена (към които се придържа дори и като визия – патрондажи, капси, прилепнали дънки) със сериозни примеси от старата Sepultura (най-вече във вокалите на Ник Мелисоргус, който звучи точно като Макс Кавалера в Beneath the Remains). Нищо ново или впечатляващо, но явно това е особено любимо звучене за българските трашъри, тъй като зверското пого пред сцената започва още от първия акорд и не спира до самия край. В един момент дори се чудя как ще се справят Exodus с предизвикателството, което им е отправила подгряващата банда.

Оказва се, че нямат особени проблеми с това, дори и да започват сравнително тромаво – в началото на отварящата “The Last Act of Defiance” звукът е едновременно ужасен и тих. Тези проблеми вече са само тъп спомен, когато бандата стига до “Piranha”, а нещата пред и на сцената стават зверски. Exodus дори не се чувстват длъжни да разхождат публиката из дискографията си. С малки изключения групата редува парчета от класическия си дебют от 1985 г. Bonded by Blood и Tempo of the Damned – албумът, с който се завърна триумфално през 2004 г. Именно историята е основният коз на Exodus пред доста по-млади и енергични банди като Suicidal Angels. И двете групи свирят олдскул траш, но едните просто преразказват по майсторски начин чужди идеи, докато Exodus... ами те са я измислили тази музика, ебати! Място в сета им намира и “Impaler”, великолепната отломка от периода, когато в бандата още е свирил Кърк Хамет. Ето това е да си част от историята на метъла.

И като става въпрос за китаристи, големият отсъстващ в сряда вечерта е човекът-Exodus Гари Холт, който в момента е зает да замества Джеф Ханеман в Slayer. Вместо него бандата е с Рик Хънолт, който бе напуснал през 2005 г. И всъщност именно той е този, който изпъква ярко със сценичното си поведение и отдаденост към шоуто. Докато другите са сравнително статични – Лий Алтъс и Джак Гибсън общо взето си седят на местата, а доста едрият фронтмен Роб Дюкс стои като една огромна, бълваща омраза канара по средата на сцената – Хънолт просто не спира да куфее, да подскача, да маха с ръце и да показва по всякакъв начин, че е максимално надъхан. Комбинацията от неговия ентусиазъм и зверските песни на Exodus кара и самата публика да дивее от началото до края. Нужно ли е да казвам, че на траш метъл концерт е имало съркъл питове? При това много. И постоянно. А краят на сета на Exodus идва с просто опустошителен уол ъф дет по време на “Strike of the Beast”. Никакви циркове със слизане от сцената и връщане за бисове. Така е по-добре – знаеш, че любимата ти група те уважава достатъчно, за да не се ебава с теб.