“Точен съм като смърт” – жизнерадостно отбелязва вокалистът на Smut Гьорги Иловски, след като се появява в Skype точно в часа, в който сме се разбрали да направим това интервю. Подобен черен хумор не е неочакван от страна на основния текстописец на македонската хардкор група, чийто четвърти албум Мемоарите на скршениот човек прелива от епични дози мрак. Въпросният мрак ще се материализира за първи път на живо на 16 юли в София, когато Smut ще свирят заедно с Last Hope и Vendetta преди Hatebreed. Прекрасен повод да разговаряме с вокалиста на най-старата и съществена македонска хардкор група, нали?
– Шест години по-късно отново ще свирите преди Hatebreed в София...
– Да. Това е много специален концерт за нас, не само защото ще свирим с Hatebreed, но и защото за първи път ще изпълняваме песните от новия ни албум на живо. Промоцията на Мемоарите на скршениот човек в Скопие през април не беше концерт. Пуснахме диска да свири и хората гледаха клипа [“Срце на бина”]. Още не сме свирили на живо никоя от песните. Искахме хората да послушат песните, да ги научат и после чак да правим концерт.
– Значи дори в Скопие не сте го свирили още?
– Да. Последният ни концерт там беше миналата есен. После влязохме в студио и започнахме да работим по песните. И не сме свирили въобще. Сега с Hatebreed ще ни е първият концерт от почти една година.
– Странно. В такъв случай очаквате ли да дойдат много хора от Македония, за да ви гледат?
– Гледам, че питат във Facebook дали ще има организирано пътуване. Но София е доста близо до Скопие – не виждам причина някой да ги организира хората, могат да си се оправят сами. Пътят е три часа с кола. Няма какво да ги организираме. Аз съм ходил сумати пъти на концерти в София и винаги съм си се организирал сам. Но очаквам да има хора от Скопие, от Охрид... ще дойдат. Особено от по-малките, новото поколение – тези, които не са гледали Hatebreed през 2006 г. и сега ще им е за пръв път.
– Добре, нека поговорим за новия албум на Smut, Мемоарите на скршениот човек. Подобно на едноименния ви първи албум тук текстовете отново са на родния ви език. Защо зарязахте английския?
– Имаше някои теми, които са чисто локални. Някак си не им отиваше да пея за тях на английски. Отнасят се за проблеми, които имаме тук в Македония. Случайно ни дойде, не беше планирано. Същото стана и със самите теми – дойдоха ми и няколко любовни текста, но това не беше преднамерено. Но основното е за това, което се случва в Македония. Мен много ме притеснява това как хората започнаха да стават страшно апатични и равнодушни. Според мен има нужда някой да изкрещи тези неща.
– И в предишния ви албум имаше такива песни – “One Nation Under Plague” също е за случващото се в Македония, но е на английски.
– Да, така е. Но този текст хората не го приеха лично. Искахме да кажем какво не е наред според младите хора. Но някак си не го прихванаха. Сега е друго – ясно и директно, никакви заобиколки. Казваме: “Това е проблемът. А решението е ваше.” Постарах се всичко да е максимално конкретно. Например “Земjата на сонцето”: “Нема веке сонце,/ нема светлина.” Не знам в България, Сърбия и околните страни доколко сте наясно с проблема, който имаме тук. Имаме много слаба опозиция и много силна власт. А когато в едната страна има слаба опозиция, управлението става по-лошо, а народът няма глас. Народът винаги трябва да има последната дума. След 2001 г. и конфликта с албанците в Македония се случиха много драстични промени. Албанците започнаха да си придобиват своите права, в което няма нищо лошо – аз имам много приятели албанци. Но в момента се е стигнало до там, че бих казал, че имат по-добри работни места от македонците. Сега постоянно има разни обяви как ще отворят нов мол примерно и в него ще има 2000 работни места. Ама това са работни места като келнери и продавачи в бутици. Това ли ще работят македонците? Междувременно във властта и администрацията започнаха да работят много млади албанци. Македонците сякаш нямаме право на това. Никой не говори за това тук. Темата е табу. И не става въпрос за национализъм или омраза към другите. Просто и аз както всеки човек си търся своите права.
– Междувременно сякаш основното, което правят вашите управляващи от 2001 г. насам, е да строят паметници. Например този на Прометей в Скопие, който първо беше по пишка, но после му сложиха гащи...
– Да. Това много засрами бабите тука. Иначе и аз мисля, че трябва да се градят паметници, но те прекалиха. Наистина – по-добре е да се гради нещо отколкото нищо. Но е лошо, когато се прави без вкус и чувство за естетика. Идеята е добра, но реализацията е лоша. Дето се вика – една е сметката у дома, друга е на пазара – все е различно.
– В България всичко, което се говори за Македония, се пречупва през темата за историята. Имате песен, която е точно за това – “Гробот на предците”. Доколко има общо с политиката на Никола Груевски и всички опити да се измисли нова история, всички паметници, експедиции до Иран и подобни работи?
– Песента не се отнася директно за това управление. По-скоро е сбор на цялото недоволство, което се е натрупало по време на прехода. Историята се подменя малко по малко, така че сега младите вече са заблудени. Има моменти от нея, които се забравят, докато се акцентира върху други, които нямат някаква особена важност. Знаем, че историята се пише от победителите, но народът е този, който трябва да прецени кое е важно, а не разни хора, които седят в кожени фотьойли. Трябва да се помисли и за хората, които за загинали за нещо, за някаква цел. Но техните гробове са като да не съществуват... По-важен е Прометей.
– В албума общо взето се социалните текстове се редуват с по-лични такива. Това нарочно ли е измислено така?
– Не е преднамерено. Темите сами си идват. Не мислим “сега тази песен ще е любовна, а онази ще е социална.” Такъв беше периодът – едновременно се появиха и “Земjата на сонцето” и “Црната птица”. Не можеш да го планираш. Най-лошите песни се получават, когато ги планираш. Ако тръгнеш нарочно да пишеш любовна песен, ще се получи възможно най-тъпата любовна песен. Трябва да си кажеш това, което си носиш в сърцето в дадения момент, вместо да работиш по план. И точно в този период на мен ми идваха адски мрачни теми. Цялата ситуация, властта, самият народ – те те правят мрачен. Каквото е обкръжението ти, такъв ставаш и ти. Албумът е мрачен, защото така се чувствахме, докато го записвахме. Няма друга причина. Не мога да кажа: “Мрачен е, защото бях разочарован в любовта.” Не. Глобално е мрачен. Бях разочарован от всичко, за което се говори в текстовете. Думата “мемоари” в заглавието идва от това, че текстовете са писани години назад и са се трупали постепенно. А “съкрушеният човек” е всеки млад човек, който различава сам себе си в текстовете. Защото не мисля, че само аз и само македонците изпитваме същото. Във всички околни страни политиката е лоша. Затова и всички ние имаме лоши мисли. Ако нещата в Македония, в Сърбия, в България вървяха към по-добро, младите хора нямаше да са изпълнени с лоши мисли. А се случва точно обратното. Преди две години ходих на концерт в България и за първи път ми се случи някой да ме пита: “Какво правиш тук, защо не си ходиш на концерт в Македония?” А аз от 14 години сигурно ходя на концерти в България. Това не е хубаво. И е резултат от политическата ситуация.
– Вие откога не сте свирили в България, всъщност?
– Последно бяхме при вас през 2008 г. – заедно с Born From Pain, Death Before Dishonor, Ignite... Много добър фестивал беше. Но никога не е имало проблем, когато сме свирили при вас. Това, за което ти говоря, беше след това и бях сам. Просто бях отишъл на концерт в София. И тъпото беше, че човекът, който почна да ми ги говори тия неща, беше приятел. Познавам го от по-отдавна. И започва да ми говори: “Вие в Македония не ни харесвате нас българите.” На мене не ми се участва в такива спорове. От години ходя по концерти в България, имам много приятели там. И не искам да има такава негативна енергия по хардкор концертите. За мене това винаги е било мястото, където се чувствам най-сигурен – на хардкор концерт. Винаги съм имал чувството, че навсякъде – навънка, на улицата – може да ми се случи нещо, но не и на концерт. Когато съм на хардкор концерт, съм си у дома. Не искам негативна енергия там.
– Напоследък обаче сякаш вече има повече хардкор концерти и при вас, в Македония. Доколкото знам ти си част от Diehard Booking, фирмата, която ги организира.
– Да. Там сме аз, Диме [Савески, вокали в Hardfaced], Благоя [Антовски, барабани в Smut] и Климо [Веляноски, другият вокал на Hardfaced]. Ние и преди организирахме концерти, но отскоро започнахме да се подписваме като Diehard Booking. В Македония иначе и преди имаше концерти – просто не бяха свирили по-големи банди като Terror и Death Before Dishonor. Но винаги е имало къде да свирят нашите приятели от Сърбия и България. В Македония сцената е малко странна. Никога не можеш да уцелиш вкуса на хората, за да можеш да изкараш нещо като организатор. Ние тези концерти си ги правим за нас си – за да можем да гледаме вкъщи групите, които слушаме. Честно казано на мен лично ми е по-изгодно да отида до София и да гледам групата там. Да организираме концерт в Македония, означава четиримата да се набутаме с много пари. Това кой ще поканим следващия път зависи много от това с какви финанси ще можем да разполагаме ние самите. Иначе тук посещаемостта много зависи от това кой ще свири, кога е концертът, имало ли е друг скоро преди това. Едно време идваха повече хора – със Smut сме събирали по 500-600 души. Но сега имам чувството, че икономическата ситуация е пречупила хората в Македония. Просто нямат пари, които да отделят за концерт. Колкото и да се ядосваме ние и да викаме “що не идвате, бе”, хората просто нямат как да заделят 10 евро, за да гледат някоя добра група. А според мен това е удоволствие, което всеки човек трябва да си доставя поне веднъж в месеца.
– Тук идва неизбежният въпрос за това какво ви кара да продължавате в такъв случай.
– Същото са ме питали и за Smut – какво ни кара да продължаваме вече 16 години. Ами просто това искам аз лично, това знам, така се чувствам у дома. Ако тръгнем примерно да организираме рап и хип-хоп концерти, сигурно ще се получи. Но това не е моята музика, не е моят дом. Моят дом е хардкор сцената. Тя си е създадена от самите нас, а и не виждам, ако я нямаше, как щяхме да изкарваме всичката негативна енергия. Затова и сме си кръстили фирмата Diehard Booking – умри като мъж!
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: 1 Игор Костов; 2 Димитар Петровски
Няма коментари:
Публикуване на коментар