Music Vault: HATEBREED за втори път в София

Когато сядам да пиша този репортаж, научавам една от най-тъпите възможни новини. Вчера вечерта, точно докато всички ентусиазирано сме се редели на опашка, за да влезем в “Pork Pie”, на хиляди километри от нас Джон Лорд от Deep Purple е поел последния си дъх в лондонска болница. Бог да го прости! Велик музикант. Пускам “Pictures of Home” и се опитвам да съсредоточа мислите си върху вчерашния втори концерт на Hatebreed в София. А той определено бе доста позитивно събитие.

Vendetta, чиято позиция като първа банда предизвика мъничка вълна от Facebook мрънкане в понеделник, излизат на сцената към 19,40 ч. Явно от групата нямат проблеми с егото и си правят шоуто, макар и тази вечер да не са в обичайната си позиция на основно ястие. И макар и хората още да се точат през входа, пред сцената постепенно започва да прилича на хардкор концерт. До края, който идва с “Hate City”, мелето вече е подобаващо. Когато една банда си е яка, това, че открива шоуто, не й пречи.

“Винаги е трудно да свириш след Vendetta в София, защото те просто газят” – признава и вокалистът на Smut Георги Иловски в един момент от сета на македонската банда. Макар и първоначално заклани като озвучаване и пред откровено непознаваща ги и може би дори леко апатична публика, Smut успяват да пресъздадат на живо емоцията на новия си албум Мемоарите на скршениот човек. Свирят тези песни за първи път на живо – бандата не е имала концерт дори в родината си от почти една година. Със сигурност обаче не са забравили как се прави, тъй като изпълнението им е уникално стегнато.

Другите със зверски як нов албум от тази година са Last Hope. И именно песните от More Than Ever са в основата и на техния сет. Вече започва да се стъмва, а почти всички, които имат намерение да гледат Hatebreed, вече са в Pork Pie. И шоуто на Last Hope си се получава както трябва с всички екстри – съркъл питове, уол ъф дет, песни заедно с Александър Първанов–Шута, смяна на барабанистите за “Reality Check” и мощно скандиране на “There's no justice, there's no peace, there's no freedom, fuck police!” Last Hope!

Поглеждам часовника си, когато Hatebreed излизат на сцената – 22,00 ч. е. Което значи, че е останал точно един час за сета на хедлайнърите. (Шоуто просто няма как да продължи след 23 ч.) Но както ми е казал китаристът Франк Новеник преди около месец, това пак означава поне 30 песни. Hatebreed се възползват от възможността да свирят огромен брой парчета, за да зарадват и старите, и новите си фенове. Измежду по-скорошни парчета като “Defeatist” и “In Ashes They Shall Reap” групата успява да се върне назад във времето чак до “Under the Knife”. Джейми Джаста не пропуска да отбележи няколко пъти как всъщност публиката, а не бандата, заслужава аплодисменти. Обещава и че Hatebreed ще направят всичко възможно отново да свирят в София, когато правят турне за предстоящия си нов албум.

Две неща ми правят основно впечатление при Hatebreed. Първо – това отдавна е метъл банда. И като музика, и като излъчване и поведение на сцената (а пред нея дори има огради). Второ – Джаста прилича ужасно много на Александър Бояджиев–Чиката и като жестове и като начин на обличане. Звукът е мощен, защото усещането, че някой ме рита, което изпитах, когато чух Hatebreed за първи път преди повече от десет години, определено присъства и в понеделник вечерта в “Pork Pie”. А всички са отишли на този концерт точно заради него.