Калифорнийските пънкари гледат назад в деветия си албум
Усещането за сблъсък между очакванията за нихилистичен пънк-рок и все по-напредващата възраст на членовете на The Offspring е основното, което всички техни албуми от Americana (1998) насам оставят след себе си като впечатление. За разлика от повечето си съратници от началото на 90-те The Offspring изглежда се помириха с реалността, че отдавна не са на по 18, и си позволиха да узреят. Продуцираният отново от Боб Рок (Bon Jovi, Черната Metallica) Days Go By е логичната следваща стъпка от този процес – носталгичен поглед назад.
Усещането за сблъсък между очакванията за нихилистичен пънк-рок и все по-напредващата възраст на членовете на The Offspring е основното, което всички техни албуми от Americana (1998) насам оставят след себе си като впечатление. За разлика от повечето си съратници от началото на 90-те The Offspring изглежда се помириха с реалността, че отдавна не са на по 18, и си позволиха да узреят. Продуцираният отново от Боб Рок (Bon Jovi, Черната Metallica) Days Go By е логичната следваща стъпка от този процес – носталгичен поглед назад.
Защото, ако говорим за зрялост, Rise and Fall, Rage and Grace (2008) бе върховото постижение на The Offspring в тази посока. Или поне първият им албум, в който нямаше лигави песни тип “Hit That” и “Original Prankster”. Поне половината парчета в Days Go By продължават тенденцията на все по-мелодичен и улегнал пънк-рок. Но освен заради песни като едноименната или “The Future Is Now” с текстове, въртящи се около това как неумолимо лети времето, албумът е пропит с носталгия и в друг смисъл. The Offspring не само са направили по-мащабно звучащ римейк на “Dirty Magic” от Ignition (1992), но сякаш са тръгнали и да си играят с различни стилове, като поне в половината случаи става въпрос за техни собствени превъплъщения от миналото. “Dividing by Zero” например връща лентата назад като звучене чак до едноименния дебют на групата. The Offspring обаче си играят и с чужди стилове – заглавното парче е тотален Foo Fighters, а затварящата “Slim Pickens Does the Right Thing...” препраща към Pennywise, макар и не толкова очевадно. И чак тогава идват и странните песни като регетончето “OC Guns” или заредената с тонове попкултурен сарказъм “Cruising California (Bumpin' in My Trunk)”, която звучи като изскочила директно от захаросаните сънища на Кейти Пери.
Days Go By определено е най-странната и еклектична колекция от песни на групата досега – не само като стилове, но и като настроение. Което всъщност само доказва, че макар и улегнали, в деветия си студиен албум The Offspring са все така готови да се изгаврят с каквото им скимне, било то и твърдите им фенове. Но това е път, по който групата върви вече над едно десетилетие. Вие какво очаквахте? “Session” и “Kill the President”?
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Няма коментари:
Публикуване на коментар