Модерен алтърнатив рок, който обаче не впечатлява особено
Един от проблемите на голяма част от модерния рок е, че сякаш е писан за хлапета със синдром на дефицит на вниманието. Идеи, които великите хард рок и хеви метъл банди на 70-те с лекота биха разгърнали до шест-седем минути дължина, днес се свиват в подходящите за радиоефира три и нещо минути. Това е една от слабите страни и на Minus the Machine, шестия албум на алтърнатив рок групата от Тенеси 10 Years. В него те рядко повтарят някой риф повече от два пъти, поради което силните моменти в песните отлитат със същата скорост, с която и по-несполучливите.
Един от проблемите на голяма част от модерния рок е, че сякаш е писан за хлапета със синдром на дефицит на вниманието. Идеи, които великите хард рок и хеви метъл банди на 70-те с лекота биха разгърнали до шест-седем минути дължина, днес се свиват в подходящите за радиоефира три и нещо минути. Това е една от слабите страни и на Minus the Machine, шестия албум на алтърнатив рок групата от Тенеси 10 Years. В него те рядко повтарят някой риф повече от два пъти, поради което силните моменти в песните отлитат със същата скорост, с която и по-несполучливите.
Отварящата едноименна песен например влиза с шут от мощни рифове с нисконастроени китари. Още преди да си успял да поклатиш глава, песента рязко превключва към куплета с приглушени китари и пълзящи ритми, на фона на които фронтменът Джеси Хашек сравнително успешно напомня пеенето на Мейнърд Джеймс Кийнън. Придържането към прости и предвидими структури на песните обаче кара 10 Years да звучат като “Tool лайт”, дори когато целенасочено опитват да изкарат възможно най-ядосания и тежък рок от себе си – като в “Battle Lust”. Голяма част от добрите моменти в Minus the Machine идват, когато бандата прави точно обратното – търси максимално меланхолично звучене. Например: призрачната “Forever Fields (Sowing Season)”, в която чуваме вокални двугласия на фона на съпровод само от пиано, и залагащата на подрънкване с акустични китари “Waiting On the Walls”. Между тях двете е поместено може би най-здравото парче в албума – първият сингъл “Backlash”, в който има всичко от гръмовни, почти джент рифове, през постепенно набиращ сила кулпет до наистина красива мелодична средна част.
Minus the Machine е първият албум, който от групата издават сами – след дългогодишна работа под шапката на Universal, най-големия мейджър лейбъл на планетата. И определено му личи, че е записван с по-свит бюджет – гадният звук на барабаните и удавящите всичко останало монотонни вокали са само част от недостатъците на микса. Но има и по-голям проблем. Освободени от натиска да пишат все по-комерсиална музика, 10 Years не разгръщат кой знае какъв композиторски потенциал и звучат сякаш липсата на санкция “отгоре” по-скоро ги обърква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар