“Траш” – възкликват почти в един глас тримата от Savage Ravage, когато виждат купчината боклук, намираща се точно до нас. Някакъв човек току-що я е допълнил с празна пластмасова бутилка от бира, хвърляйки я от покрива на сградата, в чиято сянка разговаряме в сряда сутринта. За софрмираната през 2009 г. метъл шайка от София това е една от последните репетиции преди предстоящото турне в пет български града, което започва от днес. Ето и за какво си говорихме с Александър Бенев (бас, вокали), Никола Огнянов (китари) и Антон Димитров (барабани), докато вторият китарист на групата Танчо Танчев най-вероятно спи.
– Изглеждате доста малки. На по колко сте?
Сашо: На по 16, 17 и 18.
Кольо: Малки сме, да. Ама това е яко.
Тони: През януари 2009 г. се събрахме. Един приятел ни запозна и ни събра да свирим за концерта на едно училища, 38-о. И продължихме след този концерт да си разцъкваме.
Сашо: Аз бях на 13.
Кольо: Аз по-късно почнах да свиря с тях.
Сашо: Сменили сме трима китаристи, откакто почнахме. Кольо е последният. Иначе винаги сме били аз, Тони и пичът, дето сега го няма, Танчо.
– Как бихте си определили стила? Навсякъде ви пишат като кросоувър-траш, но песента, която пуснахте преди няколко дни, е далеч от този стил точно...
Сашо: Ние май го водим траш, защото е най-просто и бързо да го кажеш.
Тони: Но напоследък стана по-скоро дет. Отначало беше траш, защото едва ли не нямахме никаква идея кое как се прави.
– Кои групи са ви повлияли?
Сашо: Най-различни. Отначало свирихме много Sepultura и Metallica. Кефехме се много и на Misfits. Сега минахме на по-тежки неща. Gojira например.
Кольо: Те са една от малкото съвременни групи, които не звучат като десетки хиляди други банди, а правят наистина стойностна музика, която е и актуална.
– Предстои ви да тръгнете на турне утре [демек днес – първият концерт е довечера в Ямбол, клуб “Рогача”]. Разкажете набързо за какво става въпрос.
Сашо: Първо сме в Ямбол. На 31 август в Пловдив, на 1 септември във Варна, на 2 в Бургас. Псоле има една почивчица и след това отиваме в Русе и Силистра. Пет дати. С местни банди ще свирим. В Пловдив ще е с доста яки групи – идват едни приятели от София, Enslavement, ще свирят още Sickflag и Delate. И Downer Kill. По морето сме с Hellrider от Бургас. Много-много не знаем какво ще става. Местим се от място на място, пътуваме с БДЖ...
– Като си говорихме преди интервюто, Сашо спомена, че от Independent Musical Scene of Bourgas са ви помогнали. Разкажете.
Сашо: Ами по-точно Надя Василева, която вече можем да наречем наша приятелка. Тя ще пътува с нас и ще има грижата за... парите от входове, нали, ще отиват за пътуванията, но ако не достигат, тя ще ни дава свои собствени. В общи линии нямаме много грижи.
Кольо: Тя го прави като услуга. Което е много яко.
Тони: Тя ще направи и тениски на групата сега. Ще се продават на турнето.
– Доколкото разбрах, предстои да пуснете и албум, нали?
Сашо: Сега трябва да стане другото, за което ти говорих преди това – да ни дадат наградата, която спечелихме от Берксток, да си купим някакво оборудване, да си направим репетиционна, да започнем да свирим повече и да си запишем албума в някакъв момент.
Тони: Това е планът – тази или следващата година да сме готови с албум.
– Е, нали в новината за пускането на парчето ви уж пишеше, че имате и записан албум? Или бъркам?
Сашо: По-скоро ще го запишем наново. То онези записи също ни ги плати Надя [Започва да ми се иска и аз да се запозная с нея...], за да видим какво е в студио. Имаме и едни записи от репетиция, на които всички свирим заедно.
Кольо: Ама те са адски долни! Ха-ха! Тотален ъндъргаунд!
Сашо: Иначе имаме измислени към 11-12 парчета. Но ще видим – може и да не ги слагаме всичките.
Тони: Аз се сещам за две, които няма да влязат, ха-ха!
Кольо: А то сигурно и докато започнем да записваме, ще измислим още няколко парчета. Но може и да преработим от старите, да ги ошлайфаме. Тези неща не са лоши, отлежали са.
– А за какво са текстовете ви?
Сашо: Текстовете ни са малко слаби като цяло. Пишем ги ние тримата. Редуваме се общо взето. Има един на английски, останалите са на български. На български е по-яко да се пее според нас. Може би се получиха малко негативни... сега се опитваме да пишем по-позитивно, но това е трудно. Иначе като цяло има някаква надежда за човечеството в текстовете ни, не са прекалено хейтърски.
Кольо: Имаме една, “Ганьокрацията”, която е може би най-социално ангажираната ни песен. Доста философски поглед към случващото се в момента в обществото: “Вестникът с кафето/ Ракията в мазето.” [Написано изглежда тъпо, но всъщност звучи добре на фона на ултрабързия кросоувър-траш в стил първия албум на S.O.D., който представлява песента]
Сашо: Парчето, което записахме – “The Old/New”, защото не можахме да измислим име – е за това как човек сам трябва да освободи себе си, вместо да мрънка как само другите са му виновни. Промяната идва отвътре, а не зависи от външните обстоятелства...
Тони: ...Кажи за “Новата нова”.
Сашо: Да. Това парче е за жълтата преса. Този текст е малко по-грозен.
Кольо: Имаме и една песен – “По другия път”. Като писах текста, нямах много ясна концепция за какво ще е накрая. Но общо взето е стандартният текст, който би написал някой против конформизма и овчедушието. “За всеки един и същи е краят,/ различен е пътят до там.”
Сашо: Това ни е най-готиният текст.
– Свирихте на няколко по-големи концерта напоследък – например през юни, когато Last Hope снимаха клип, а преди това и на онзи фестивал пред Паметника...
Сашо: Да. За на Паметника ни покани Сашо [Обретенов], басиста на D2. [Александър Бояджиев] Чиката тогава ни се накефи и реши и той да ни покани за тяхното шоу с Piranha. Сега ще се опитаме да направим и други неща с него.
Тони: Свирихме няколко пъти вече на хардкор концерти и като че ли тази сцена е най-вървежна в България в момента. Има привърженици.
Сашо: Да. Но и хората не са некви такива “това не е хардкор”, ами са по-отворени. Повечето.
– Вие свирите доста често на живо. Колко концерта сте имали досега?
Сашо: Нямам идея. Дори и да кажем ориентировъчно, пак ще излъжем. Може би около 100. Нещо такова.
– Имате ли наблюдения на кои песни се кефят най-много хората?
Сашо: На кавърите! Ха-ха!
Кольо: “Seek & Destroy”... При кавърите хората се чувстват по-комфортно.
Сашо: Напоследък забелязвам, че има хора, които се опитват да ни запомнят песните. Откакто свирим по-често, започва да има някаква реакция на дадени парчета. Всъщност хората като че ли се кефят повече на по-бързите парчета – тези, на които могат да се избият – а не например на тези, които сме ги мислили повече и са по-сложни. Бързите и кратки парчета стават най-добре на живо. Трябва обаче много да свириш, за да започнат да ти знаят парчетата, камо ли пък текстовете.
Кольо: Трябва много да свириш. И да се рекламираш. И да имаш и записи.
– Нещо важно, което искате да кажете, а сме изпуснали?
Сашо: Ако има някакви готини оферти за трева на турнето, да свиркат!
Кольо: Някой готин човек, ако има в тия градове, може да подшушне малко къде се намира...
Снимки: Кирил Икономов
Няма коментари:
Публикуване на коментар