10 август 2012 г.

LA COKA NOSTRA – “Masters of the Dark Arts”

Без Евърласт хип-хоп супергрупата е далеч по-обикновена

LA COKA NOSTRA – Masters of the Dark Arts – 3,5 / 5
Same supergroup, homie, we're the best in the game” – рапира Дани Бой в “Greed of the Greedier”. Но всъщност доста неща са се променили в La Coka Nostra през последните три години. Отсъствието на Евърласт е само едно от тях. В дебюта си това беше истинска група – четири емсита и Диджей Литъл, който бе продуцирал почти всички парчета. В Masters of the Dark Arts останалите – Ил Бил, Слейн и Дани Бой – работят с най-различни диджеи, като Литъл е само един от тях. Което прави албума много по-разхвърлян и обикновен.

Masters of the Dark Arts започва със семпъл, в който се обяснява, че вселената е такава, каквато я направиш в главата си. И La Coka Nostra ползват следващите 50 минути, за да покажат, че тяхната е от най-мрачните. В попкултурата принципно важи правилото, че “по-мрачно” е синоним на “по-добро”. Но албумът затъва в едно гробовно темпо, което е далеч от енергията на A Brand You Can Trust (2009). Дори така тук има доста парчета, които си струват. Ил Бил влиза в кожата на Чарлс Менсън и рапира от негово име в психарската “Letter to Ouisch”. “Malverde Market” и “The Eyes of Santa Muerte” описват мексиканските нарковойни, като в последната гостува и Сик Джакен.

“Mind Your Business” е точно уличният фънк, който очакваш от легендата Диджей Премиър. Това далеч не е единственото парче, пропито със звученето на продуцента, с който групата работи. Сикнейчър от Snowgoons вкарва характерните за европейската групировка тежки оркестрални бийтове в “Greed of the Greedier” и “.38 револьвер”, докато детето-чудо Си-Ланс бележи “Murder World” и “Coka Kings” с хамелеонския си стил. От една страна това е разнообразие, но от друга това са същите колаборации, които вече си чувал в соловите албуми на замесените емсита. А именно песните, които от La Coka Nostra са продуцирали сами – споменатите в предишния абзац плюс “המוסד” [“Мосад” на иврит], “The Story Goes On” и едноименната – са най-хващащите.

И после идва отсъствието на Евърласт, най-ярката звезда в тази хип-хоп супергрупа, без когото тя губи доста от блясъка си. Усещането за нещо невероятно, което присъстваше във всяка секунда на предишния албум, липсва през по-голямата част на Masters of the Dark Arts. Накратко: албумът просто е много добър, но не и уникален.

* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio


Няма коментари:

Публикуване на коментар