Мелодичен пънк-рок казва повече отколкото мислиш на пръв поглед
Бърз поглед към обложката на Melancholic Machine, последния албум на македонските пънкари Новиот почеток, е достатъчен, за да си дадеш сметка, че според тях нещата никак не са наред. Защото макар и поставени в типичен за Скопие пейзаж – планина Водно с огромния Кръст на хилядолетието на билото и изгряващо над нея слънце, което озарява грандомански паметник на Александър Македонски – двамата души на преден план са с противогази. Ето ти доза въздействащ директно символизъм.
Бърз поглед към обложката на Melancholic Machine, последния албум на македонските пънкари Новиот почеток, е достатъчен, за да си дадеш сметка, че според тях нещата никак не са наред. Защото макар и поставени в типичен за Скопие пейзаж – планина Водно с огромния Кръст на хилядолетието на билото и изгряващо над нея слънце, което озарява грандомански паметник на Александър Македонски – двамата души на преден план са с противогази. Ето ти доза въздействащ директно символизъм.
За самата музика обаче ти трябва повече от повърхностен поглед. Отварящата песен и първи сингъл “Допир” може да те подведе и да решиш, че си попаднал на албум с тийнейджърски любовни излияния. В Melancholic Machine Новиот почеток обаче свирят пънк, който е еднакво силно влюбен в някакво момиче, колкото и ядосан на системата. “Машина” например е за насаждането на омраза чрез лъжи и пропаганда с цел контрол. (А сега пак погледни обложката.) Песните притежават едновременно скоростта и мелодичността на новите неща на Bad Religion, гневния емоционален заряд на Rise Against, но и поп усет в духа на Green Day. И са пълни с всякакви интересни вокални линии, преходи, сола, и какво ли още не, което от групата са успели да набутат в парчета със средна продължителност от около три минути. По-голямата част от песните като “Секогаш твоj приjател”, “Таму живеам” и “Посмртен марш” следват сходна схема на ударен пънк-рок с хващащи припеви, която групата сравнително рядко разбива. И моментите, в които го прави, определено изпъкват. Например “Милион прашања” – 50-секундна атака на тежки китари и изкрещени през високоговорител вокали, или “Булимиja” – най-дългата, бавна и мелодична песен в Melancholic Machine, чийто край (“Никогаш повеќе, никогаш повеќе,/ нема да пишувам за тебе/ (...) се лажам пак./ Ова се е за тебе”) е емоционалната кулминация на албума.
Що се отнася до композициите, всичко е прекрасно. Продукцията обаче можеше и да е по-добра. Освен че в албума почти постоянно се пее, вокалите на Филип Тасевски–Фиц са изведени и доста напред в микса, докато звукът на китарите е леко тънък и немощен. Доста яки рифове падат жертва на този факт. Но и без да е съвършен, Melancholic Machine е доста силен албум, песните от който вероятно ще звучат зверски на живо.
Стрийм на целия албум можеш да чуеш тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар