Ветераните от Бей Ейриа издават съвременна траш класика
Да описваш звученето на един диск чрез сравнение с предишни издания на групата принципно е аматьорско. Но в случая с новия албум на Testament Dark Roots of Earth изглежда удачно. Ако има издание в досегашната им дискография, към което той да препраща, то това е First Strike Still Deadly – компилацията с презаписани класически парчета, която групата издаде през 2001 г. Отново сме свидетели на симбиоза между музикалната концепция на първите два записа на групата и звученето на продуцирания от Анди Снийп The Gathering (1999). Но с една съществена разлика – песните този път са нови.
Да описваш звученето на един диск чрез сравнение с предишни издания на групата принципно е аматьорско. Но в случая с новия албум на Testament Dark Roots of Earth изглежда удачно. Ако има издание в досегашната им дискография, към което той да препраща, то това е First Strike Still Deadly – компилацията с презаписани класически парчета, която групата издаде през 2001 г. Отново сме свидетели на симбиоза между музикалната концепция на първите два записа на групата и звученето на продуцирания от Анди Снийп The Gathering (1999). Но с една съществена разлика – песните този път са нови.
Контузия на барабаниста Пол Бостаф е причината за втори път след Demonic (1997) Testament да ползват услугите на Джийн Холгън. Неговото изключително прецизно свирене в нечовешки темпа е нещо, от което групата се възползва напълно, без да залита към дет метъла, както направи в средата на 90-те. “Rise Up” отваря албума с бърз риф, който проправя пътя за хващаща мелодия, преди Чък Били да започне да реди войнствени лирики с постепенно ескалиращо напрежение. Те пасват прекалено добре на настоящия дневен ред за назряваща конфронтация между Запада и Иран, но настроението е преди всичко концертно. (“When I say 'Rise up,' you say 'War!'” – крещи той в припева.) “Native Blood” разбива шаблона с комбинация от бласт бийтове, китарни мелодии и провокиращи припяване вокали. Без да жертва тежестта, заглавното парче забавя темпото, оставяйки пространство за няколко по-атмосферични момента. А баладичната “Cold Embrace” е точно щипката разнообразие, което делеше иначе зверския The Foundation of Damnation (2008) от истинското величие. Междувременно Алекс Сколник напомня защо трябва да присъства във всички класации за най-добри метъл китаристи – свиренето му и особено солата са ужасно впечатляващи.
Testament винаги са били най-силни, когато вместо да избират между тежест или мелодия, са успявали да направят идеална сплав между двете. Съвсем възможно е след време Dark Roots of Earth да се окаже най-добрият им опит. Но засега едно е сигурно – това е точно типът албум, който всеки фен на утвърдена банда се надява да чуе: верен на първоначалните ценности на групата и с идеален съвременен звук, но и с достатъчно силни и вдъхновяващи песни, че да не звучи ненужен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар