Без изненади при наследниците на Despised Icon и Blind Witness
Нерядко се случва композициите в даден албум да са страхотни, но продукцията да куца – особено, когато става дума за местни групи. Банди като канадците Obey the Brave имат точно обратния проблем: при тях продукцията е почти всичко. Дебютният им албум Young Blood е илюстрация за всичко, което се очаква от модерно хардкор издание и като звук, и като музика. Също така е и пример за това как и в този стил се появяват албуми, които сякаш са излезли от поточна линия.
Нерядко се случва композициите в даден албум да са страхотни, но продукцията да куца – особено, когато става дума за местни групи. Банди като канадците Obey the Brave имат точно обратния проблем: при тях продукцията е почти всичко. Дебютният им албум Young Blood е илюстрация за всичко, което се очаква от модерно хардкор издание и като звук, и като музика. Също така е и пример за това как и в този стил се появяват албуми, които сякаш са излезли от поточна линия.
Obey the Brave е проект, който бившият вокалист на Despised Icon Алекс Ераян начева едва през 2011 г. заедно с Джон Кембъл от Blind Witness, друга разпаднала се наскоро канадска група. Първото, което прави впечатление в Young Blood е именно продукцията. Всичко е толкова крайно набичено, сякаш някой е решил да спечели войната за силата на звука като избие всички. После идва музиката – модерен метълкор, който комбинира брутално тежки и грандиозно преувеличени брейкдауни в стил Hatebreed с прокрадващи се като фон мелодии, които карат Obey the Brave на моменти да звучат като Unearth, но без техничността. Бандата залага на първичната енергия и тежест на музиката си, придържайки се към здравите рифове, които в комбинация с бруталните гърлени ревове на Ераян препращат към Parkway Drive – но без доста от композиторското въображение на австралийците. Подобно на всяка група, чието звучене може да се опише лесно чрез сравнения с други банди, така и Obey the Brave звучат като нещо, което имаш чувството, че вече си чувал предостатъчно пъти.
Всъщност от групата вероятно биха се съгласили с предишния абзац. “Not trying to reinvent the wheel” – откровен е Ераян още в интрото “Lifestyle”. Следват още девет песни, в които групата залита ту към хардкора (например “Get Real”, в която участва и Скот Вогъл от Terror), ту към метъла (“Self Made”, която пък е с Лиъм Кормиър от Cancer Bats, или “It Starts Today”). Дори и да няма нищо нечувано, личи, че Obey the Brave са се постарали да разчупят песните достатъчно, че да са не само подходящи за танцуване, но и интересни за слушане. Но като теглиш чертата, Young Blood звучи много повече като изпипан продукт отколкото като изкуство.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Доста добре припокрива и моето мнение. Успях да изтрая само първото им видео и не ме грабна изобщо.
ОтговорИзтриванеЧестно казано, напоследък започна да има твърде много такива банди. И тази оценка му е много на това пластмасовото.
ОтговорИзтриване