“Каквото предпочитате, стига наистина да го искате – отговаря барабанистът на Brotherhood of Sleep Серафим Григориу, когато го питам с какви билки върви музиката на групата му. – Сигурен съм, че ако се съсредоточите върху музиката, тя сама ще ви отведе на интересни места.” Ако обичаш мащабни композиции с многопластови идеи, могъщи рифове с набичен фъз и разчупени ритми, то стоунър-дуум триото от Атина – в което свирят още китаристът Георгиус Гусетис и басистът Данис Аврамидис* – е твоето нещо. Ще можеш да изпиташ ефекта от музиката им и на живо на 19 август, когато ще свирят в “Art Space” до НДК в София заедно с Center. А сега виж какво още разказва Григориу за групата си.
– Първият ви албум е от 2006 г., а вторият – от 2009-а. Освен ако всичко, което съм учил по математика, не се окаже лъжа, би трябвало тази година да издадете трети, нали?
– Да, определено вече сме задвижили нещата за третия албум. Но все още има доста време, тъй като поради редица причини не бързаме особено и наистина искаме да изкараме материал, който да представя всички нас като развиващата се съвкупност, която нашата банда представлява. Музика, която да ни представя и като музиканти, и като слушатели. А последната част конкретно, не е лесна задача.
– В каква посока поемате с новите песни? С какво ще са различни от досегашните ви?
– С напредването на времето и ние порастваме в много отношения. Растежът трябва да се отразява и на музиката на групата ни – това е най-естественото нещо, което може да се случи. Все повече и повече започваме да свирим като едно цяло и това ще е пропито в музиката, която ще се появи като наш трети албум. Всички ние имаме свои собствени източници на вдъхновение, но изразните ни средства остават същите: китара, бас и барабани. Резултатът ще е развитие на нашия звук и житейски опит, уловен в запис.
– Това първото ви турне ли е? На сайта видях няколко дати в Германия и Унгария от края на 2011 г.
– Първото ни европейско минитурне наистина се състоя през 2011 г. Така че това ни е второто. Но мога да ви уверя, че всички се вълнуваме, сякаш ще ни е за първи път.
– Какво можем да очакваме от един концерт на Brotherhood of Sleep, освен да гледаме как тримата си свирите песните? Светлинно шоу? Видеостени? Голи момичета?
– Работим по въпроса с голите момичета, но вероятно това ще се случи чак за третото ни турне... Но сериозно – останалите неща, които споменаваш, най-вероятно скоро ще станат част от шоуто ни в даден момент, за да го разнообразят. Но засега концертите на Brotherhood of Sleep са доста минималистични що се отнася до визуалната им страна: много свещи и едноцветно сценично осветление без много епилептични промени, тъй като и музиката ни не следва подобна треактория. Смятаме, че така даваме шанс на свиренето ни да има основна роля. Всичко останало в един концерт би трябвало да допринася за това, а не да отнема от него.
– В досегашните ви албуми май има само една песен под десет минути. Това означава, че три-четири ваши парчета са си цял концертен сет. По колко композиции свирите на живо обикновено? Кои са ви любимите?
– Бих казал, че гръбнакът на един наш концерт обикновено се състои от четири песни. Но ако имаме добра вечер, можем да свирим и много повече, без да спираме. Иначе всеки член на Brotherhood of Sleep има различни фаворити сред парчетата ни и понеже се стараем да не става така, че един от нас да избира песните вместо другите, ще го кажа дипломатично: това, което свирим на живо, е сред предпочитанията на бандата като цяло.
– Като банда, която свири чисто инструментална музика, един от най-очевадните въпроси, които мога да попитам, е защо сте избрали да нямате вокали.
– В самото начало пробвахме няколко вокалиста, но тези с които го направихме – а и нямаше особено много прослушвания между другото – не се вписаха в групата. Накрая решихме да поемем по този малко отшелнически, но доста интересен път – всичко да е инструментално. И след като видяхме, че музиката ни е достатъчно плътна и задоволяваща за нашите вкусове и усещания, решихме да продължим по този начин. Понеже нямаме текстове, кръщаваме всяка песен на определена концепция или тематична нишка, която присъства в нея. Опитваме се да е едновременно възможно най-смислено и просто.
– Как си измислихте името на групата?
– Просто ни хрумна. Самото име няма нищо общо със случаите, в които фрагменти от него са употребявани преди. Имам предвид като имена на култове, банди, песни, режисьори и какво ли още не. За всички тях научихме доста след като си измислихме името – разбира се, с изключение на бандата Sleep. Иначе основният ни замисъл беше за братство от хора, които са се събрали, за да се насладят по тих и хипнотичен начин на музика, която отеква в самите тях. Така че смятаме, че името има доста лично значение за нас, членовете на групата.
– Определено звученето в двата ви албум досега е доста атмосферично. Не мислите ли, че така музиката ви може да се окаже прекалено подходяща просто за фон на друга дейност, или смятате, че напротив – така изисква цялото внимание на слушателя?
– Музиката е станала нещо доста незначително в днешно време, що се отнася до това как човек осъзнава истинските й качества. Имам предвид, че хората са свикнали да консумират музиката. Постоянно забелязвам хора, които казват, че обожават дадена група, въпреки че всъщност са я слушали само един-два пъти... Но това е морето, в което ми е отредено да плаваме днес – консуматорско море – и на нас не ни пука особено за тези мътни води. Ако някой избере да слуша музиката ни задълбочено, се надяваме да разбере какви сме ние като хора и да успее да изпита чувства, близки до тези, които ние сме изпитали, докато сме писали песните.
– Парчетата ви естествено ли се получиха толкова дълги, или първоначално сте имали намерението да предприемате по-дълги музикални пътешествия?
– Ще ни се да мислим, че съставните части на музиката ни са доста на брой. И когато избираш да имаш много различни пластове, музиката сама взима каквото пожелае от теб. Обикновено самата тя отвежда нас на пътешествие. Защо да не я последваме?
– Чувствали ли сте някакъв вид напрежение да напишете песни по три-четири минути, които да могат да се завъртят в ефира на рок радиостанция?
– Живеем в Гърция, а тук, ако искаш да станеш известен и да печелиш много пари, трябва да свириш доста различен вид мейнстрийм музика и да имаш съвсем различен имидж. Трябва да раздухваш слухове как живееш живота си като някакъв “елит”, някаква местна “знаменитост”. Ние избрахме съвсем различен път, но това няма много общо с дължината на песните ни. Можем да напишем и някои по-къси като продължителност парчета, но те пак почти сигурно няма да са подходящи за консумация по мейнстрийм радиостанциите.
– Избрали сте да предоставите и двата си албума за свободно сваляне [едноименния дебют можеш да намериш тук, а Dark as Light от 2009 г. - тук], като единствената възможност да бъдат закупени е директно през вас – на концерт или онлайн. Подобен бизнес модел оправдава ли разходите за записване на музика?
– Не особено. Но и не бива да се държиш като мейнстрийм банда, когато не си. Хората ще си свалят албума ни, независимо дали ние искаме, или не. Така че решихме, че най-смисленият вариант за нас ще е да предоставим сами албумите за безплатно сваляне, като дадем и възможност за правене на дарения, или пък дискът да бъде закупен от нас или няколко онлайн магазина.
– Като гърци вие тримата колко пари дължите на Германия засега?
– Извинявай, че няма да ти отговорят толкова шеговито, но ситуацията в Гърция – а и на доста други места – е доста драматична за много семейства с по-ниски доходи. Така че искам да отговоря с един голям среден пръст за всички банки и масмедии, които се присмиват на нещастието на обикновените хора. Един ден възмездието ще ги застигне!
– Сериозно – каква е ситуацията при вас в момента? Като гледам новините, оставам с впечатлението, че обществото ви е пред разпад, а всеки път когато ходя в Гърция на почивка, всичко изглежда общо взето окей... или поне доста по-добре от тук.
– Като всяка друга капиталистическа нация гърците също са свикнали да живеят добре. Което е нещо хубаво, ако търсиш равновесие и спокойствие, а не самоцелен лукс. За съжаление нашите управляващи от миналото и настоящето, както и някои хора, които правят всичко само за пари, избраха да прекалят много сериозно и сега добрите дни от миналото ни се връщат и искат да платим сметката. Но това не звучи ли идентично с всяка останала страна по света? Поне за нас е така. Има много външни сили, които целят да капитализират от ситуацията в Гърция. Надявам се ситуацията да ескалира по подобен начин навсякъде – и се надявам да не е по опасен начин – и след това хората да успеят да се организират наново около истински ценности и да започнат да мислят много по-трезво. Такова нещо досега не се е случвало в глобален мащаб.
*Благодарности на Никола Петрас от RockLiveBG, който отново ми помогна много с транскрипцията на гръцките имена
Снимки: Brotherhood of Sleep
Няма коментари:
Публикуване на коментар