Илиян Шиклов (вокали, бас) и Иван Делибалтов (китари) ме гледат малко странно, когато им казвам, че едва ли щях да ползвам думата “ярост” толкова често, ако не беше парчето на Пропаганда “Тази ярост”. Това обаче е минало, а поводът да си говоря с тях е новият им проект Downslot, чийто дебютен албум God Is War излиза тази събота, 23 юни. Концепцията при него е съвсем различна: текстове на английски; две китари, свирещи всякакви хармонии и мелодии; бързи и мачкащи барабани; и като цяло доста по-тежки песни. Освен това Downslot разполагат и с най-рядкото нещо, което една банда може да има – славист. Именно с него, китариста Васил Андонов, и гореспоменатите двама музиканти разговаряме за всичко важно около групата и албума й.
– Кога, къде и как записахте албума? Доколкото знам, доста време сте работили по него.
Илиян: Записвахме го в студио “Pacific”. Може би точно преди конкурса “Battle of the Bands”. [Бандата участва в състезанието през пролетта на 2011 г. Регламентът е всеки участник да направи концерти в различни градове в страната, след което жури определя победителите. Downslot станаха трети.] Когато почна състезанието, започнаха и концертите, като ние си направихме и доста наши си измежду датите за конкурса. И тогава албумът остана на заден план някак си. Остана във времето да се довършва като хората. Точно това ни беше целта – да е като хората. А после ни забавиха и същите неща, които забавят всички други български групи.
– Пари?
Иван: Да, но нека не говорим сега за пари.
– Окей. Казвате, че целта ви е била да е като хората. Не мислите ли обаче, че е малко къс – седем песни, едва 30 минути?
Иван: Веднага ще ти кажа. Ще трябва да спомена думата, която не трябваше. Но имаме още две готови песни. Ако трябваше да чакаме да събираме пари и за тях, този албум щеше да излезе догодина. Затова в един момент се събрахме и решихме, че ще са смао тези седем парчета. Те така или иначе отразяват един етап от развитието на бандата. Бяха направени в известен смисъл на един дъх.
Илиян: Това е един етап от живота ни, една страница, с която искахме да приключим. И без това тези две парчета са малко по-различни.
Иван: Хитрото е, че сега сме с две напред за следващия албум.
Илиян: Да. Тогава може и да са 14. И тогава ще ни питаш защо са толкова много.
Васил: Всъщност има и друго, което ни забави. С Иван си взехме нови глави, докато записвахме албума. И хората от “Pacific” направиха един реверанс към нас, като ни позволиха да си запишем китарите наново. Но наистина държахме всичко да е максимално изпипано и да изкараме възможно най-добрия звук. Винаги гоним максимума. Не знам дали сме го постигнали, защото при записите има много начини, по които да се направят нещата. Тук не е като на Запад, където отиваш в студиото и хората там знаят какво правят. Ние отиваме с някакъв материал, казваме как искаме да звучи и накрая няма нищо общо с това...
Иван: Но не можем да отречем, че в България нещата вървят нагоре...
Васил: Да. Жалко, че синът ми не свири на китара. Иначе неговата банда сигурно щеше да звучи страшно!
– Албумът звучи доста добре. Със сигурност по-добре от двата на Пропаганда например. Всъщност още има доста хора, които гледат на Downslot като на “новата банда на онези от Пропаганда”. Някои са ми казвали и че не виждат смисъл в новата банда и смятат, че би било по-добре да си продължите с онази. Защо решихте да правите нова група, а не да продължите с Пропаганда?
Иван: [Видимо раздразнен] Това сериозно ли го искаш в интервюто? Идва време, в което човек решава, че иска да промени нещата в живота си. Аз не виждам нищо ненормално в това. Нямахме някакъв небивал успех с Пропаганда, нямахме договор с лейбъл или нещо подобно. Всичко в България е малко на средношколско ниво. И е общо взето все едно и също дали ще свириш с Downslot или с Пропаганда. Лично за мен обаче онзи проект в известен смисъл се изчерпа. Хубаво е, че има хора, които помнят нещата, които сме правили преди, и те са им въздействали. Но смятам, че сега съм на друг етап.
– Обратно към God Is War. От заглавието и самата обложка – снимка на куршум, поставен между символите на големите световни религии – общо взето става ясно какво искате да кажете с него. Това някаква тематична нишка, която може да бъде проследена в албума ли е?
Иван: Не. Само заглавното парче е на тази тема. Идеята дойде от самия риф на парчето. Когато Васко дойде с идеята за него, на мен ми прозвуча някак си ориенталски. И това ме подтикна да пиша текст на тази тема. Отдавна мисля, че в днешно време – а и ако погледнеш назад в историята – човечеството е разделяно от религията. Не съм богохулник, смятам, че всеки си носи своя Господ в себе си. Но точно тези три религии – Юдаизма, Християнство и Исляма – винаги са враждували. И до ден днешен в Ирландия се убиват едни други католици и протестанти. За какво по дяволите? Ако взема в моето семейство едно дете, което е родено в Азия, и започна да му казвам: “Ти си християнин!”... а то примерно е родено в мюсюлманско семейство. Как ще се самоопределя това дете? Това са пълни измислици.
Илиян: Затова всички религии са струпани на едно място [в обложката]. Те всички проповядват смирение и доброта. Но хората правят куршума. Това е идеята.
– Окей, това е темата на това конкретно парче. Защо тогава решихте албумът да се казва така?
Васил: Доста мислихме как да се казва албумът. Имахме всички стандартни варианти, с които разполага всяка банда. Ние не сме изобретили нито метъла, нито нищо. И погледнахме да видим какво правят другите банди. Повечето си кръщават албума на песен, която мислят, че го олицетворява. “God Is War” малко или много... стана добро парче, хората го харесват. Знаково е в известен смисъл. Другият вариант беше да ползваме темите от всички текстове, които е написал Иван. И от тях да измислим нещо, което да ги обобщи.
Илиян: Имаше и вариант да си се казва просто Downslot.
Васил: Но това отпадна. Накрая го решихме с Иван пет минути преди едно интервю, в което бяхме обещали, че ще кажем името на албума.
Иван: Един от другите варианти беше The Cause of War.
– За какво се пее в другите парчета тогава?
Иван: Първото, което ми хрумва, е “Empty Room”, последната песен в диска. Всъщност това не съм го споделял и с другите в групата, но тази песен е посветена на нашите жени и семейства. Малко е лично. Всички, които се занимават с музика като нашата, знаят за какво става дума – едно е да си на 20, друго е, когато вече имаш жена до тебе и създадеш семейство. Музиката започва малко да ти пречи. Ние не сме професионални музиканти – ходим и на друга работа по осем часа дневно, после вторник и четвъртък на репетиции, след това има концерт, някакво оживление, интервюта... винаги те няма вкъщи. Това парче е някакъв реверанс към нашите близки хора заради това ни отсъствие – искам да го посветя на тях. Иначе другите за какво са... за неща от живота, които са ни смазвали, които сме искали да променим, системата, статуквото...
Илиян: Социалната тематика винаги е била силна при нас.
Иван: “Reborn” е за новото начало. Човек винаги му се иска да започне на ново. Или поне аз така мисля, съдейки по себе си. Предполагам, че всеки нормален човек стига до ситуации в живота си, когато иска да тегли чертата и да започне на чисто.
– Сега ти правиш всичките текстове и те са на английски. В Пропаганда ги пишеше Миро [Моравски, барабани] и бяха на български. Това означава ли, че дълго време в тебе се е тяло желание ти да пишеш текстове?
Иван: Напротив. Никога не съм бил човек, на който да му се отдава толкова писането. Но когато накрая решихме да правим този проект, си казахме, че ще е на английски...
Илиян: А той най-добре знае английски от нас.
Иван: Да. Живял съм в чужбина, имам някакви общи познания по езика. И затова започнах аз да се занимавам с това. Нямам някакви претенции, че се получава кой знае колко добре. Но с Илиян винаги сме имали една максима, че когато човек дерзае и копае упорито в една посока, все ще стигне до някъде. Иначе за езика – решихме да е така, защото мислим малко да излезем от България.
Васил: А българският е някаква пречка в такъв случай. Единствената група, успяла в световен мащаб със собствения си език, е Rammstein. А ние не сме като германците, които си се кефят на тяхното си, защото са голяма нация. Тук дори българите седят и те гледат леко странно, когато им пееш на български. Самата публика иска нещата да са на английски.
– Казахте, че албумът затваря някаква страница и две песни са останали извън нея. Те различни ли са като музика?
Иван: Има нова посока в тях.
Васил: Нека го обясня. Когато се събрахме с Иван, започнахме да правим нещата много плахо. Отначало ги правихме и без басист, и без барабанист. В един момент започнахме да пишем албум, но все още се опитвахме да се нацелим. Накрая бяхме готови с албума. И след тези седем песни, когато седнахме да пишем нови, те започнаха да ни идват по-лесно и целенасочено. Просто се сработихме. И затова новите песни са по-интересни. Не искаме да приличаме на никого, на Metallica, или на Роб Зомби, или на който и да било. Не сме си мислили някакви неща от сорта на: “Това сега не е метъл.” Едно от нещата, които ми харесват най-много в момента, е че няма банди, които да свирят хеви метъл. Това специално на мен ми е много готино. Защото не се очаква да правя парчета, които са хеви метъл – и ако изляза малко встрани да дойде някой и да каже: “Пич, това тука е малко бързо, не сте хеви метъл.” Вече няма граници в метъла.
– Докъде мислите, че се простира потенциалът на тази група? Какво ще правите сега, след като албумът излезе?
Иван: Първо издаваме албума и после започваме да се промотираме. Ще правим концерти. Идеята е есента да обиколим няколко града в България. Междувременно ще се опитаме да се свържем и с разни локални банди – румънци, сърби... – за да направим разни концерти на разменни начала, да отидем ние, те да дойдат. Ще разпратим някакви неща за групата насам натам в чужбина
Васил: Абе принципно, пичове от цяла България – ако видите бял Додж със софийска регистрация във вашия град, да знаете, че това са Downslot! Трябва да го следят това нещо. Ако видят Доджа, да знаят, че там е метълът. Всеки, който ни познае, ще получи диск!
Снимки: 1,3 Иван Канчев; 2 Мартина Милтенова
Няма коментари:
Публикуване на коментар