Седмица преди официалната премиера на Beyond the Shell четиримата от Odd Crew видимо са доволни от това, което са създали. И с право – новият им албум е наистина чудовищен. Освен че е само с две минути по-къс от максимума, който се събира на един компактдиск, той е още по-бърз и тежък от A Bottle of Friends (2010), както и много по-амбициозен като размах на самите идеи. Ще можеш да се увериш в това на 9 юни, когато бандата ще направи промоция на албума в “Mixtape 5”, както и много пъти след това, докато слушаш диска. Първо обаче Васко Райков–Русия (вокали), Васко Първановски–Черния (китари), Боян Георгиев–Бонзи (барабани) и Мартин Стоянов (бас и да, крайно време е за прякор) са така добри да разкажат всичко за Beyond the Shell.
– Повечето български банди пускат суперкъси албуми. Как въобще събрахте 80 минути музика?
Русия: Осемдесет и нещо бяха даже. Но се оказа, че компактдисковете събират не по 80 минути, а по 74 максимум. Затова и отпадна още едно парче, след като едно вече беше заминало...
– И също като на Metallica с Load и ReLoad от лейбъла ви казаха да забравите за двоен албум?
Бонзи: Между другото Марти даде идея за двоен албум. Още отначало каза: “Двоен, по осем песни на диск.”
Русия: Щеше да е прекалено голямо изхвърляне. Едва трети албум и вече двоен. Но и така се получи добре. За едното от парчетата, които паднаха, трябваше да се запишат едни гост вокали. Няма какво да го крием – Чиката [Александър Бояджиев] от Last Hope трябваше да гостува. То самото парче е много по хардкор като идея. Вокалите са като в “Two Steps to Hell” – редуване на дране със скрийм. Решихме, че няма смисъл пак аз да ги правя и двете, а че ще е много по-яко ако Чиката се дере, а аз пищя. Много ни се искаше да го направим, но не успях да напиша текста навреме. А другото парче, което отпадна трябваше да е с Бебо [Николай Берберов] от Urban Grey. Идеята е тези две да ги пуснем като някакво бонус ЕР доста скоро. След като са готови.
– Добре. Казахте достатъчно за това какво няма да има в албума. Какво ще влезе все пак? Двете парчета, които пуснахте вече в YouTube – “Death Trap” и “Follow the Horns” – са като най-бруталните от предишния албум, че даже и повече...
Русия: Има 15 парчета. Три са инструментални...
Бонзи: Всичките парчета са някакви тресни наистина. Въпреки че се появиха и теории от наши приятели, че сме омекнали. Има само части в парчетата, които са... как да кажа – по-лирични или епични. Има припеви, инструментали, сола, Марти пее от време на време...
Марто: Не от време на време, а има само две песни, в които не пея.
Русия: Разликата е, че преди имаше само от време на време беквокали, а сега има цели партии, които си ги пее той само. Има го и момента от “I Ain't Losing Myself”, в който пеехме заедно припева, но този път, той пее, а аз крещя. Вокалите ми в почти целия албум всъщност са само скрийм – няма чисто пеене от мен.
– Специално при китарите ми прави впечатление, че вече сте доста далеч от южняшкото звучене и много по-близо до класическия метъл.
Русия: Е, никога не сме се стремили да сме някакъв южняшки метъл...
– Ама си бяхте.
Черния: Просто такова ни беше усещането за музиката и това направихме. Сега не е нещо радикално различно като концепция. Не сме настройвали китарите по-ниско или нещо подобно.
Русия: Не сме сменяли стила. Правим същото, което винаги досега сме правили...
Бонзи: Колко станаха? Тринадесет години, ебати!
Черния: Надобряхме и откъм звук. Като сравняваме предния албум с този, определено виждаме, че има разлика.
Марто: Новият албум беше записан точно за месец, докато междувременно ходихме на лекции и работа. И после започна голямата мъка.
Русия: Смесвахме го шест пъти, мастерирахме го четири. Аз също забавих много нещата заради текстовете, защото наистина дойдоха доста в един момент. Досега винаги сме ги измисляли заедно четиримата. А сега си писах по-голямата част съвсем сам. Буквално четири дни преди да запишем всичко, все още доизмислях текстове.
– В A Bottle of Friends имаше доста песни, които бяхте свирили още на промоцията на предишния албум. Сега всички са чисто нови, нали?
Бонзи: Това е голямата разлика. Този албум още никой не го е чувал. Ние не сме го чували! Току-що репетирахме и го изсвирихме за първи път.
Марто: Опитахме да го изсвирим! Помня как си седях сам и си записвах бас партиите за албума четири дни. Бях станал като джедай – ако сбъркам нещо, веднага режа и пресвирвам. След като записах партиите, се обърнах към Черния Васко и го питах: “Кому бе нужно да има фигури в темпо 240? Кой ни накара?!”
Русия: В крайна сметка това е най-големият проект, който сме правили досега. С предишните албуми също ни беше трудно, но това беше вече... С Марто осъзнахме, че последните две седмици сме отслабнали с по пет килограма само от седене.
Бонзи: Едно е 12 песни, съвсем друго е 17 [с двете записани, но отпаднали]. Те уж вървят леко, защото има инструментални интро и прелюдия, но третият инструментал вече е десет минути.
– Собственото ви студио “Butcherhouse” ви като че ли беше най-големият ви проект досега – а той май се оказа по-краткосрочен, отколкото сте се надявали. [Защото точно преди края на работата по албума се оказва, че студиото ще трябва да се мести.] Какво ще правите сега?
Бонзи: Ще си починем като свирим този албум!
Русия: Аз нямам търпение да се нанесем във временната репетиционна и да започнем да свирим. Благодарим много на As Soon аs Possible, които ни спасиха задниците за пореден път. Ще свирим при тях. Иначе просто ще местим мястото. Хората остават същите.
Бонзи: По-тегавото на студиото е техниката и целият интериор – който ние ще си вземем. Нито сме първите, нито последните, които ще местят студио.
– Какво се промени за вас през двете години от излизането на A Bottle of Friends?
Русия: То какво остана същото?
Черния: Много неща се промениха и накрая всичко си остана същото. Май така се получи.
Русия: Има разлика обаче. Винаги преди сме организирали всичко сами и сме правили дори обложките на албумите сами. Този път без Мелина [Крумова, от RockSchool], която вече е мениджър на бандата и пое всичката техническа работа, която е огромен товар – без нея просто нямаше как да се справим. Тя вече е част от семейството, не ни е просто мениджър.
Марто: Така нещата не стават по-бързо. Но стават по-лесно.
Русия: И по-добре! Защото ако трябваше пак аз да правя обложката, щеше да е пак някакъв фон с надпис Odd Crew отпред... Тук е моментът да благодаря на Чили [Пламен Иванов] от Mesmeric Tattoo, който нарисува символа на обложката. С него много добре се разбрахме за това, което искаме да вкараме вътре като символика. Всичко е препратка към преходността на живота и това как енергията остава. После дойде Мирослав Петров от Soulsart, който направи дизайна и самата рисунка. Искаме да изкажем огромна благодарност и на Валентин Манов, на когото до последно му разгонихме фамилията вчера [тоест сряда] и водихме телефонни разговори от фабриката за дискове. Тогава той прати последния вариант на обложката, защото до последно махахме песни, сменяхме фонове и какво ли не още.
– Много правилно усетихте подтекста на въпроса, който беше точно дали си намерихте кой да ви помага...
Бонзи: Все повече хора ни се връзват!
Русия: Да! Ние, че сме луди и тъпи – добре. Ама продължават разни хора да ни се връзват на хорото.
Бонзи: Оги Костовски, Supers4upen, ни помага още повече. Сега клипът ще е с още хора, с история, 3D...
Русия: Другата разлика е, че вече имаме и лейбъл в лицето на KMK Records, които продуцират албума. [Поглежда към Мелина. Питам: “Тя е лейбълът, така ли?” Казва, че е “част от него”.] Семейството се уголеми малко.
– Окей, разкажете сега за самите парчета в албума. Какво да очакват феновете от него?
Бонзи: Този път има интро, което си е като истинска песен – с китари и барабани. По средата има прелюдия, която е малко като за почивка на ушите. Накрая пак свършваме с инструментал, който продължава десет минути – “All That's Been Is Forever”.
Русия: Това беше най-идеалният край, който можехме да направим за албума. Дори самият му финал те хвърля и те оставя... там някъде.
Бонзи: Другото е, че има някои по-дълги парчета, които са по-разработени – по шест-седем минути.
Черния: Звучи сякаш са дълги, но не се усещат така, защото в песните се случват много неща.
Русия: Якото е, че вчера, като се прибрах, си го пуснах да го чуя и не ме натовари по никакъв начин, нищо не ми се стори в повече. Всичко е в граници.
– Кои са ключовите парчета според вас? Защо избрахте “Death Trap” за първи сингъл например?
Черния: Просто когато си мислехме коя да е песента с клипа, всички казахме: “Ето това ще е парчето!”
Русия: “Death Trap” е едно от парчетата, които се появиха, след като вече бяхме написали албума. Заедно с “Beyond Repair” им викахме “бонус1” и “бонус2” даже. Но една вечер се прибрах и просто за 15 минути написах текста, докато си приготвях ядене. И така стана едно от първите със завършен текст. Стана много готино. Хареса ни самият стил на парчето.
Марто: По някакъв начин представя целия албум.
Бонзи: И въпреки това е парче единица. Например бързия риф в него – като маниер на свирене няма друг такъв в целия албум.
Русия: Какво друго? “Follow the Horns” – то е продължението на “I Ain't Losing Myself” и “We Won't Betray Ourselves”.
Черния: Това е най-старата идея – още около промото на предния албум си го свирехме тоя риф.
Русия: Беше пред отпадане. Все не можехме да го измислим как да стане на песен.
Черния: Но си му дойде времето и стана. Сега това е първата песен след интрото в албума. Мене много ме кефи и “Word Away”. То е от по-дългите – седем минути. Обаче наистина има какво да се чуе: много теми, бързи и бавни части, бийтдаун, ако щеш... най различни неща.
Бонзи: Аз бих казал и “You're Not So Different”, защото то върви много ударно до средата, а след това тръгва доста епично.
Русия: Мене много ме изкефи и идеята на Васко за акустичния инструментал по средата – “The End of Days”. В идеята, от която тръгна това парче, имаше Yes, имаше Black Sabbath, Зак Уайлд.
Черния: Тръгна от всички апокалиптични филми. Седях и си мислех: “Сега представяш ли си 2013-а верно да си ебе майката и да ни няма.” Стана ми наистина минорно и направо взех 12-струнната китара и започнах да свиря. И първото, което хванах на китарата, беше директно цялото парче.
Русия: Аз го снимах с телефона, за да го имаме записано.
– Заглавията на албумите ви винаги са били тежко концептуални. Сега каква е идеята зад Beyond the Shell?
Русия: Светът ужасно много и страшно бързо се променя в момента – и то не в правилната посока. В един момент се замисляш какво ти пречи. Какво ти пречи да живееш един по-нормален живот? Метълите винаги са били аутсайдерите, агресивните, отрепките. А се оказва, че точно това са хората, които са над тия неща. Идеята на заглавието е да погледнеш извън черупката, в която живееш, отвъд битовизма и ценностите, с които си се обградил, а реално са нищожни.
Марто: Вместо да се радваш, че си жив, мислиш за разни глупости. Кому е нужно?
Бонзи: Голяма част от хората се стремят към някакви материални неща, които са просто обвивка.
Русия: А духовното е много по-голямо отколкото хората всъщност си дават сметка. Силата на един дух е много по-голяма от това, което познаваме, че съществува.
Снимки: Марин Банков
Няма коментари:
Публикуване на коментар