Софийската метъл група отново надскача себе си
Покрай изреждането с бясна злоба на различни групи, на които Odd Crew напомнят като звучене, много хора пропускат редица факти, които отличават бандата от останалите на българската сцена в момента и я превръщат в явлението, което несъмнено е. Най-същественият от тях изглежда е, че що се отнася до музикалната страна на нещата, Odd Crew ревностно държат да действат сами, абсолютно изолирани от външни сили, колкото и доброжелателни да са част от тях. Иначе нямаше да изкарат албум като Beyond the Shell.
Също като при предишните си два диска, от бандата отново са осъществили съвсем сами целия процес от писането на песните през записите им до смесването и мастерирането на албума. А когато една група действа без външна санкция, рискува да се подведе по сантимента към собствените си парчета – разбирате, че за тях те са като деца, нали? – и да издаде ненужно дълъг албум. С продължаващия чудовищните 72 минути Beyond the Shell Odd Crew са на крачка от това да паднат в този капан.
Но не падат, защото имат добър усет за това какво правят и не са сложили нищо излишно в албума. “Тука вече няма Тексас” – гласи един от коментарите, на които се натъкнах, след като групата пусна пилотното парче “Death Trap”. Напротив – има. Но положението е по-скоро The Texas Chain Saw Massacre. Песните в новия Odd Crew предимно бързи и екстремни резачки, а в целия диск има едва няколко момента, в които Васко Райков пее чисто. През повечето време той се придържа към дране, звучащо някъде по средата между Ранди Блайт и Марк Хънтър. Китарите са много по-близо до класическия траш и спийд метъл, а наличието на красиви мелодични инструментали – единият от които е акустичен – те кара да се сещаш по-скоро за последните няколко албума на Kreator, отколкото за Down. Фактът, че повечето песни са в абсолютно бясно темпо, също помага.
Отделно от това нивото на цялата продукция е много по-високо. Звукът на албума е просто смазващ; обложката е истинско произведение на изкуството; дискът идва с книжка от 16 страници... Всичко е точно както трябва. И принципно не е хубаво да размахваш с лекота думи като “шедьовър”, но от Beyond the Shell ти се приисква. И би било съвсем удачно.
Tweet
Покрай изреждането с бясна злоба на различни групи, на които Odd Crew напомнят като звучене, много хора пропускат редица факти, които отличават бандата от останалите на българската сцена в момента и я превръщат в явлението, което несъмнено е. Най-същественият от тях изглежда е, че що се отнася до музикалната страна на нещата, Odd Crew ревностно държат да действат сами, абсолютно изолирани от външни сили, колкото и доброжелателни да са част от тях. Иначе нямаше да изкарат албум като Beyond the Shell.
Също като при предишните си два диска, от бандата отново са осъществили съвсем сами целия процес от писането на песните през записите им до смесването и мастерирането на албума. А когато една група действа без външна санкция, рискува да се подведе по сантимента към собствените си парчета – разбирате, че за тях те са като деца, нали? – и да издаде ненужно дълъг албум. С продължаващия чудовищните 72 минути Beyond the Shell Odd Crew са на крачка от това да паднат в този капан.
Но не падат, защото имат добър усет за това какво правят и не са сложили нищо излишно в албума. “Тука вече няма Тексас” – гласи един от коментарите, на които се натъкнах, след като групата пусна пилотното парче “Death Trap”. Напротив – има. Но положението е по-скоро The Texas Chain Saw Massacre. Песните в новия Odd Crew предимно бързи и екстремни резачки, а в целия диск има едва няколко момента, в които Васко Райков пее чисто. През повечето време той се придържа към дране, звучащо някъде по средата между Ранди Блайт и Марк Хънтър. Китарите са много по-близо до класическия траш и спийд метъл, а наличието на красиви мелодични инструментали – единият от които е акустичен – те кара да се сещаш по-скоро за последните няколко албума на Kreator, отколкото за Down. Фактът, че повечето песни са в абсолютно бясно темпо, също помага.
Отделно от това нивото на цялата продукция е много по-високо. Звукът на албума е просто смазващ; обложката е истинско произведение на изкуството; дискът идва с книжка от 16 страници... Всичко е точно както трябва. И принципно не е хубаво да размахваш с лекота думи като “шедьовър”, но от Beyond the Shell ти се приисква. И би било съвсем удачно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар