Сутринта, след като германците са размазали Холандия на Европейското и са пратили “Лалетата” с шут към дома, китаристът на Hatebreed Франк Новеник вдига телефона в хотела в Берлин и махмурлукът му личи от всяка негова дума. “Вчера бях навън с приятели и всички адски се вълнуваха заради мача – разказва той, след което бърза да ме успокои. – Ама няма проблем, аз съм професионалист.” Имаме доста, за което да си говорим: Hatebreed работят по нов албум, предстои да отбележат десет години от издаването на Perseverance, но най-важното е, че на 16 юли ще свирят за втори път в България заедно със Smut, Last Hope и Vendetta.
– Преди няколко месеца се появи новината, че сте започнали да записвате нов албум. Джейми Джаста май беше казал, че ще е по-тежък. Какво да очакваме?
– Ами на нас всичките ни албуми са тежки. Но през последните години успяхме да навлезем доста сериозно в метъл сцената. Кръгът ни от фенове доста се разшири и сега има доста повече хора, на които трябва да угодим, когато правим нов албум. Затова в новия ще има по нещо за всеки – някои от песните ще са къси и бързи хардкор парчета, други ще са по метъл, подобно на тези от последния албум. Така че можете да очаквате две неща: разнообразие, както и това албумът да е доста тежък. В края на краищата става въпрос за Hatebreed и ние винаги се целим точно в това.
– Повече песни като “Merciless Tide”?
– Да, надявам се. Ха-ха! Още не сме съвсем готови – трябва да го довършим, като се приберем в САЩ. Но по-голямата част вече е готова и затова се надявам, че ще успеем да го издадем до края на годината или в краен слушай през януари 2013-а.
– Казваш, че албумът ще си е чист Hatebreed. Заради това, че не променяте особено много формулата си от албум на албум, понякога ви сравняват с банди като AC/DC и Motorhead. Как гледаш на подобни сравнения?
– Велико е! И двете банди са страхотни – Motorhead специално са ми една от любимите групи. А ние се опитваме да правим точно това – проста музика. Не искаме да откриваме наново топлата вода. Придържаме се към формулата си. Не мисля, че е готино, когато цял живот си бил фен на дадена банда и те изведнъж пуснат албум, който въобще не звучи като тях. По-добре да си сменят името или нещо подобно. А искаме Hatebreed да си е Hatebreed, така че за нас изборът е много лесен. Колкото до сравнението – то ни ласкае. Motorhead е универсална банда. Имат фенове от най-различни сцени. Същото може да се каже и за Hatebreed. Особено в Европа. Гордея се с това.
– Тази година стават десет години от издаването на Perseverance. Смятате ли да отбележите това по някакъв начин?
– По-късно през годината ще направим турне в САЩ. Смятаме с него да отбележим юбилея на албума. Ще свирим сет, който ще се върти главно около Perseverance. Чудим се дали да го свирим целия. Може и да не направим точно така, но със сигурност хората ще могат да чуят много повече песни от този албум отколкото обикновено правим. Но това ще е само за едно турне в САЩ. Всъщност понеже така или иначе ще сме репетирали повече песни от този албум, когато през следващата година дойде време за световно турне в подкрепа на новия, може би пак ще свирим повече песни от Perseverance. Защото обикновено правим само “Proven”, “I Will Be Heard”, самата “Perseverance” и “A Call for Blood”. И това е от този албум. А сега мислим да правим и песни от сорта на “We Still Fight”, “Unloved” и “Remain Nameless” заедно с новите. Но наистина не можем да не отбележим годишнината от издаването на Perseverance. Това е най-харесваният ни албум, все още е най-добре продаваният ни запис, това е дискът, който изведе бандата от дълбокия ъндърграунд и ни постави на едно ниво с големите метъл банди – поне що се отнася до САЩ.
– Но на шоуто в България няма да свирите песни от този албум освен рутинните, които ти спомена?
– Да. Но пък за сметка на това ще има най-различни песни от другите ни албуми. Ще гледаме да зарадваме всички. Хедлайнъри сме, което значи, че ще свирим дълъг сет. А когато Hatebreed разполагат с един час или час и половина, това означава между 30 и 40 песни, ха-ха! Определено нямам търпение да дойдем да свирим пак при вас. Последният път беше доста отдавна – току-що се бях присъединил към бандата. Беше през 2006 г. или нещо такова, нали?
– Точно така. Както каза, с Perseverance стигнахте до съвсем ново ниво. Сега сигурно сте най-голямата хардкор банда в света. Което значи и че сте по-известни от повечето банди, които са ви вдъхновили да се занимавате с такава музика. Това как те кара да се чувстваш?
– Ласкае ме. Всеки има различна представа за хардкор. Лично моята не включва смесването му с метъл. Като ми кажат “хардкор”, се сещам първо за бандите от вълната UK82, Discharge, Disorder, после за американски банди като Agnostic Front, Warzone и Youth of Today. Мисля, че това, че сега сме толкова големи, се дължи главно на факта, че пробихме в метъл средите. Без тях нямаше как да стане. И затова ми е леко странно като ми казват, че сме най-голямата хардкор банда. Едно време, като ходехме на концерти, гледахме Agnostic Front и GBH на една сцена, после Biohazard и The Exploited. Сцената беше много единна. И ние това проповядваме – единство, феновете на всички жанрове да се обединят. Това стана най-добре в Европа по време на летните фестивали – свирят най-различни банди. Иначе понякога ми е странно, че сме толкова известни. Като бях хлапе, чух Agnostic Front и това промени живота ми, обръснах си косата, започнах да слушам хардкор... И тогава дори идеята един ден да стана приятел с тези хора, ми се струваше невъзможна. А сега не само, че това е факт, ами те понякога отварят за нас на концерти.
– Спомена, че проповядвате единство между сцените. Доста добре го изпроповядвахте с албума ви с кавъри For the Lions от 2009 г. В него имаше всичко – метъл, хардкор, пънк... Има ли още песни и банди, които ти се ще да бяхте вкарали в него?
– С Джейми постоянно се бъзикаме, докато слушаме музика след концерти. Примерно в клуба пускат някое яко парче и ние започваме да викаме: “For the Lions, pt II!” Говорили сме за това как искам да направим кавър на Motorhead, на Exodus, на GBH, също и нещо от старите Corrosion of Conformity. Ние слушаме всичко – дори кънтри, арендби и хип-хоп. Случва се по радиото да пуснат някое кънтри парче и пак да викаме: “For the Lions, pt II!” Но истината е, че сме мислили сериозно за втора част, защото има адски много банди, на които искахме да направим кавъри, а не успяхме. Иначе си прав – целта ни беше точно да вкараме най-различни неща. Например боговете на метъла като Metallica, банди, които са ни повлияли, докато бяхме хлапета – Agnostic Front, Cro-Mags, както и някои от по-неизвестните като Negative Approach и Subzero. Щеше ни се да накараме хората да обърнат внимание на тези групи заради нашите кавъри. И ако им се накефят, да купят и техните албуми. Така че ни беше доста трудно да изберем песните. Има какво ли не: Obituary, Suicidal Tendencies... Надявам се някой да не го взема прекалено на сериозно. Ние наистина се забавлявахме, докато го записвахме. Особено, докато работихме по песните на Metallica и Slayer. Мисля, че изненадахме доста хора с това как ги свирим. Особено в метъл средите има едно такова мнение: “Hatebreed са дървари, не могат да си свирят на инструментите.” Ами ето – можем, да го духате!
– Може пък да вкарате малко Kiss и Blue Oyster Cult в следващия...
– Ха-ха! Забавно е, че споменаваш точно тези банди, защото това са ми сигурно двете най-любими групи на всички времена. [Аз точно затова ги споменавам.] В неделя ще свирим преди Blue Oyster Cult на Hellfest. [Говори за неделя, 17 юни, която вече е в миналото.] Аз успях да стана приятел и с тези пичове. Веднъж даже ме поканиха на сцената заедно с тях. Не знам дали сте гледали клипа – напишете “Hatebreed & Blue Oyster Cult” в YouTube и ще видите за какво става дума. Велико беше. Свирихме по същия начин точно преди Kiss на Gaspop преди няколко години. Също беше невероятно! Иначе не знам доколко ще успеем да преведем музиката на тези две банди на езика на Hatebreed. То със Slayer и Metallica беше доста трудно, а с по-големите рок банди вече ми изглежда почти невъзможно. Може би Джейми не може да пее така, ха-ха!
– Окей, носи ти се славата, че си пичът в бандата, който купонясва най-много. Четох доста интервюта с теб и в тях споменаваш имената на почти всички важни метъл и хардкор банди, като разказваш с кого си се напивал. Наистина ли сте толкова близки?
– Когато става въпрос за по-тежките метъл банди и хардкор бандите, всички от тях са доста земни пичове. Примерно преди няколко дни се видяхме с Machine Head и Biohazard на Novarock. Те също са приятели. Виждаме и хора, които работят за банди като например нашия приятел Биг Ред, който работи за Puddle of Mud. И затова се запознахме и с тези пичове. Голяма общност сме. Разбирам, че когато става въпрос за по-големите рок банди, вече има някакви пози и странни отношения, но ние сме си като семейство. Особено, когато сме в Европа, в чужди държави, и видим братя американци. Яко ни е да си говорим помежду си. Ние сме си земни и отворени – не си говорим само с другите банди, ами и с феновете. А и както вече няколко пъти казах, Hatebreed е универсална банда. Свирили сме с всички от Type O Negative през Slipknot до Napalm Death – съвсем различни стилове. Станали сме приятели с доста хора през годините.
– Добре де, а случвало ли се е хората в някоя банда да са пълни тъпаци? Кои са най-големите нещастници, с които сте свирили?
– Ами не мога да се сетя веднага. Принципно, когато свирим с някой, който е чак такава голяма рок звезда, има такива моменти. Има хора, които го приемат като навлизане в личното пространство, супер вманиачени са в сигурността си, не слизат от автобусите, освен за да свирят на самите концерти. Не казвам, че е грешно – те са си такива. Ама ние пък не сме.
– Окей, имате концерт тук след няколко седмици. Какво да очакват хората от него освен 30-40 песни на Hatebreed?
– Очаквайте един много потен концерт, също като миналия път. Самото ни шоу ще е много енергично – принципно сме много по-известни заради концертите си отколкото заради албумите. Ще разберете защо. Ще свирим най-различни песни. Всички са добре дошли, независимо дали слушат хардкор, пънк или метъл. Ако искате се помелете едни други в мошпита – важното е после всички да се приберат усмихнати вкъщи и да мислят само колко як е бил концертът.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: 1,3 Иво Чупетловски/IHMR; 2 Mad Tourbooking
Няма коментари:
Публикуване на коментар