Лека й пръст на теорията, че няма смисъл да гледаш банди, само защото били “големи”. Да, прекалено много групи наистина са набедени за такива. Но на вчерашния си концерт в софийската “Арена Армеец” Red Hot Chili Peppers нагледно показаха на 15 хиляди души, че са от бандите, които просто не може да пренебрегваш. Това не само бе първото от доста време насам идване в България на група, за която все още на някого му пука и в цивилизования свят. Вчерашният концерт беше страхотен поради много по-важни причини от това кой къде и колко е популярен – това беше просто смазващо рок шоу!
Музикантите от Red Hot Chili Peppers са по на 49 и 50 години – възраст, на която много от нас вероятно ще намират разходката до хладилника за натоварващо упражнение. А на живо са толкова енергични, колкото си свикнал да ги виждаш в клиповете им, и успяват да вдъхнат живот дори и на утрепани парчета като “Look Around”, от леко несполучливия последен албум на групата I'm With You (2011). Антъни Кийдис (който е с шапка на калифорнийските пънкари Off!) и Майкъл Балзари–Флий (който излиза за бисовете, ходейки на ръце) може би се раздават и една идея повече, за да компенсират статичността на китариста Джош “Не съм Фрушианте” Клингхофър, който изкарва целия концерт седнал. (Той е счупил крака си преди две седмици в Оукланд, когато нещо се изнервя на сцената и решава да тегли един шут на ефектите.) Освен че подскачат, Red Hot Chili Peppers също так и свирят доста стегнато, а звукът в залата е идеален.
Самата сценична продукция с пет големи подвижни видеостени зад музикантите и две още по-големи от двете страни на сцената, както и страхотното светлинно шоу, само допълва грандиозността на събитието. То е гигантско и защото “Арена Армеец” е препълнена с хора, които много добре знаят защо са там и не спират да танцуват и да пеят песните заедно с групата. Помага им и това, че Red Hot Chili Peppers свирят “само хитове” – клишето е тъпо, но точно. В сетлиста на бандата преобладават синглите от периода след Californication (1999), които са наистина добре познати на всички: “Around the World”, “Otherside”, “Can't Stop”, “Snow (Hey Yo)”, “By the Way”... Но за радост на по-отдавнашните фенове на Red Hot Chili Peppers шоуто в София е от тези, на които вкарват една идея повече от по-старите песни. (Свирят доста различни песни на отделните дати от това турне, имай го предвид.) “Blood Sugar Sex Magik” например внася необходима щипка тежест по средата на концерта.
Малко след 23,00 ч. групата съвсем очаквано приключва двучасовия си сет с “Give It Away”. Флий за момент успява да пробие звуковата стена от ръкопляскания и екзалтирани викове на публиката и напомня на всички, че музиката е гласът на народа. Но тя е и бизнес (практиката банди да си плащат, за да подгряват турнета на утвърдени изпълнители, е причината да гледаме посредствените англичани As Able As Kane), както и доста силен инструмент за отвличане на вниманието (ако концертът не беше толкова як, сигурно сега щях да мрънкам как съм се редил по половин час за бира на опашката от ада*). Red Hot Chili Peppers успяха да ме накарат да спра да мисля за каквото и да е друго. А аз тази група дори не я харесвах преди концерта, нито пък имах намерение въобще да пиша за него...
* Доста хора, които са били на терена, се оплакват и от липса на въздух и видимост, което вече е гадно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар