Метълкор лидерите гонят съвършенството в шестия си албум
В началото на века група американски банди промениха радикално пейзажа в тогавашната метъл сцена. Позабравени ценности като скоростта и рифовата насоченост на траша бяха върнати на дневен ред в комбинация с мелодични похвати, внесени от Гьотеборгската сцена. Сместа бе завършена с брейкдауни и друга, още по-съществена заемка от хардкора – отношение. As I Lay Dying продължават да следват този наложен отчасти от самите тях стандарт в шестия си студиен албум Awakened.
В началото на века група американски банди промениха радикално пейзажа в тогавашната метъл сцена. Позабравени ценности като скоростта и рифовата насоченост на траша бяха върнати на дневен ред в комбинация с мелодични похвати, внесени от Гьотеборгската сцена. Сместа бе завършена с брейкдауни и друга, още по-съществена заемка от хардкора – отношение. As I Lay Dying продължават да следват този наложен отчасти от самите тях стандарт в шестия си студиен албум Awakened.
Да, повече от десетилетие след случването си някогашната революция се е превърнала в статукво. Днес метълкор бандите са в позиция, напомняща тази на траша след 80-те – на върха на комерсиалния успех, но и с вече изтъркано звучене, което чака да бъде обезсмислено от следващата революция. Именно в първата половина на 90-те обаче се появиха и едни от най-яките и най-зрели траш метъл албуми. С Awakened As I Lay Dying също не целят да преоткрият топлата вода, а сякаш се опитват да сложат точка на целия жанр, стигайки до върховно постижение в рамките му.
От яростната атака в удрящата направо с максимална скорост и бласт бийтове “Cauterize” до отшумяващия акорд след експлозивния край на “Tear Out My Eyes” това е албум, в който групата и за момент не излиза от познатата си музикална територия. Но точно на нея те мачка със зловеща увереност. Парчетата са бързи, директни заредени със зверска енергия и пълни със злобни рифове, колосални брейкдауни, скоростни сола и мащабни мелодични припеви, които са прекалено хващащи, за да ги пренебрегнеш – обърни внимание на “Wasted Words”! Всичко е съсредоточена атака, в която няма нищо излишно развлачено или поставено не на място. Дъх можеш да си поемеш само за една минута с инструментала “Washed Away”.
Awakened е и първият албум от доста време, за чиято продукция групата се доверява на външен човек – барабанистът на късните Black Flag Бил Стивънсън, работил по албуми на Rise Against и NOFX. Изборът на чужд за метълкора продуцент сякаш помага на As I Lay Dying да избегнат някои от клишетата на жанра и да изстискат най-доброто от песните си. После идват смазващият звук и фактът, че тук са най-убедителните вокали на Тим Ламбесис от години. Ако има албум, който да заслужава да затвори страницата на метълкора, то това е точно този.
Няма коментари:
Публикуване на коментар