Ако още не си разбрал, следващия петък, 5 октомври, в “Mixtape 5” ще има един концерт, с който сайтът, който четеш в момента, ще отбележи три години от стартирането си. На него ще свирят Odd Crew, сърбите Burning Leaf и This Burning Day. Това обаче е само един от поводите да разговарям с последните. Освен, че от известно време правят доста концерти, на които впечатляват с добре измислен и изпълнен мелодичен модерен метълкор, в средата на септември те представиха видеото към първото си парче “Don't Back Down”. Сега предстои да пуснат и още една песен с такъв клип с текст. Докато тръпнеш в очакване, виж какво още ми разказаха вокалистът Калин Велчев, китаристите Стефан Кузманов и Тодор Саньов, басистът Ивайло Сарандев и барабанистът Илия Лазов–Шарки.
– Защо решихте да пуснете точно такъв тип клип с текст? Това е първото подобно видео на българска група, доколкото аз се сещам...
Калин: И аз не се сещам за друго. Идеята ни хрумна заедно с Борис Костадинов–Зак, който снима клипа.
Ивайло: Гледахме какво правят западните банди. А те бълват адски много лирик видеа. Не робуваме на това какво е модерно. Но когато нещо работи и е готино, значи наистина е готино.
Тодор: После идва другият момент, че за да се заснеме истински клип, трябват доста средства. Зак даде идеята за някакъв хибрид между клип и лирик видео... защото на практика това се получи. Аз не съм виждал такова нещо и от западни банди даже.
Ивайло: Всъщност Зак искаше да направи клип, който е заснет по този начин, а ние искахме да направим лирик видео заради самия текст, който е много важен за нас. Тази песен ни е нещо като химн. И така се сглобиха нещата заедно.
– Метълкорът е доминиращият стил в съвременния метъл, но в България като че ли няма особено много банди като вас.
Стефан: Да, не са много бандите в този стил. Или пък тези, които ги има, не са известни. Но има хора, които правят яки неща. Примерно Overdawn са страхотна група.
Калин: Аз малко го приемам като отговорност това. Не искам да стане така: “Тази група свиреше еди си какъв си стил, ама не се задържаха много.” Иска ми се – дори и да звучи прекалено гръмко – да сме пионери и ако може хората да се отворят към нещо ново.
Шарки: На мене ми е тъжно да виждам деца на по 15-16 години с фланелки на групи, които вече не съществуват. Аре – не чак толкова тъжно, защото тия групи са качествени и за времето си са били супер яки. Но при положение, че музиката се развива, светът се променя и се случват най-различни неща, да си седим тук на някакво положение като от преди 30 години, ми е малко тъжно.
Тодор: При нас има доста алтернативни моменти. Не мисля, че сме метълкор от конвенционалния вид – който наложиха банди като As I Lay Dying, Caliban, Heaven Shall Burn и други подобни. Доста сме далеч от тях. От друга страна е модерният метълкор – Asking Alexandria, Attack Attack!, подобни. При таях цялата песен върви с брейкдауни от началото до края с най-много една-две изправени части, които са припевите. При нас идеите са доста различни и от това. Доста от композициите са мои. Като мисля песни, не се влияя от това какво е модерно и какво е хващащо в тези групи. Искам като мелодия и енергия да си създам моя атмосфера. В последните неща се опитваме да включваме огромни акорди с много тонове, които звучат страшно полифонично... опитваме се да изпъстрим музикалната картина. Това е по-характерно за други стилове – джент например, но и неща, които нямат общо с метъла.
Калин: Опитваме се да вземем най-якото от най-якото. Това, което не ни харесва, просто го трансформираме, или отпада. Всички сме деца на неометъла и алтернативния рок. Не ни идва да свирим деткор например. Метълкорът е най-оптималната зона, в която всички се чувстват комфортно. Може би ако слушахме дет метъл и грайнд, щяхме да свирим деткор.
Тодор: Аз слушам и много поп-рок. Мене много ме кефи да вкарваме някакви неща от стария рок, а дори и от поп и джаз, които да се пречупят през друга призма и да ги вкараме в нашата музика. Мисля, че тепърва ще показваме интересни неща.
– Откога сте заедно като група всъщност?
Стефан: Групата е в този състав от две години. Преди това съществува две-три години назад в различни форми, с различни хора. Ивайло беше китарист по едно време. Но откакто сме с Шарки, сме с този стил и в този вид.
– А как от този момент стигнахте до масата, на която седим в момента? Кога записахте парчетата например?
Тодор: Тези записи са от края на миналата година. Започнахме тогава. После имаше техническа пауза, през която работихме главно по вокалите. После пролетта презаписахме всичко. Края на април беше готово всичко със записите и от там нататък – само мастеринг и микс, докато открием нашия звук. И седмица преди концерта с O.H. [13 септември] стигнахме до финалния вариант на парчетата.
– Става въпрос за песента, която представихте тогава – “Don't Back Down” – и още една?
Тодор: Да, сега на 5-и ще пуснем другото парче. [Казва се “Vent”] Обмисляме да запишем повече песни – имаме материал за цял албум. Но искаме да пробваме разни неща преди това, да поекспериментираме, за да видим дали не можем да постигнем нещо повече като звук и краен продукт с тези условия и ресурси, които имаме сега.
Калин: Иначе сегашните песни са записвани при Десо Велчев.
Тодор: Той много ни помогна. Показа ни най-вече как да направим неща, които не трябва да се правят по начина, по който си мислехме, че се правят.
– Казвате, че имате материал за албум. Доста сте се забавили със записите на тези едва две песни. Останалите доколко ви представят като група в момента? Не са ли ви стари вече?
Тодор: То и ние ги делим на нови и стари. Има парчета от периода, когато се събрахме и започнахме да свирим в този състав – четири-пет песни, които станаха много бързо. Но с течение на времето много пъти сме се връщали към тях, променяли сме ги, обновявали сме ги. И досега продължаваме с това. Не генерално – но внасяме неща, които са важни за цялостната концепция на албума. А новите ни неща са по-различни.
Шарки: Не знам дали страничен наблюдател може да каже кои песни са по-стари.
Калин: Но ако ги пуснеш под ред от първото до последното старо, ще се усети една цялостност. След това от първото ново до последното пак има нещо ново. Има някаква периодизация.
Шарки: Но отговорът на въпроса ти – не ги чувстваме като стари. Дефакто не са такива, защото постоянно си работим по тях. На мене лично всички ми харесват. Дори тези, които съм свирил по неколкостотин пъти. Сега като излязоха записите, си ги пускам и ги слушам с кеф.
– Какви послания имате в текстовете?
Калин: Понеже съм върл защитник на природата, бих нарекъл това, което правим “екокор”. В някакви текстове тука-там се прокрадват такива забежки...
Тодор: Да... и докато половината хора мошват, другата половина засяват дървета примерно...
Калин: Но сериозно. Наскоро си мислех колко е безсмислено да се опитваш да пресъздаваш 90-арското усещане за музика. Всичко е супер самоубийствено, драма, мрак. Сега времената са други. Особено във връзка с тази прословута дата 21 декември. Няма нужда да си негативен. Напротив – имам чувството, че колкото по-позитивен си, толкова повече ще ти се върне след това.
Шарки: Истината е, че с музиката и текстовете си, се опитваме да вкараме някакво позитивно усещане. Не пеем за птички и пчелички... но посланията ни са за това колко по-добре могат да са нещата. Когато хората се осъзнаят и започнат да се чувстват добре, всичко ще се поправи.
Ивайло: Доколкото има негативни неща в текстовете ни, те са там, защото по принцип съществуват. Ясно е, че има драми насам-натам... Но ако можеш да напишеш нещо, което да накара хората да скачат и да се кефят, въпреки че си показал истинското лице на нещата, значи си постигнал нещо по-яко.
Шарки: Хората доста се усмихват по концертите ни. Значи сме успели да предадем това, което се опитваме да направим.
– Е, то Калин не спира да се усмихва през цялото време. След концерта на 13-и разправяше как му е станало мило, че хората са направили уол ъф дет...
Калин: Беше мило, да. И беше чиста самоинициатива – стана спонтанно.
Тодор: Важното е, че явно това, което изпращаме към хората, е същото като нашата настройка и нагласа.
Ивайло: Начинът, по който изглеждаме, е също толкова важен, колкото и това, което правим като текст и като музика. Хората трябва да видят, че на сцената има петима души, които изпитват невероятно удоволствие от това, което свирят – независимо, че може да има и някакви по-тъжни моменти в музиката.
Тодор: Отначало пробвахме да синхронизираме поведението си – например да скачаме заедно на едни места. Но после решихме всеки да си прави, каквото му идва. Иначе става малко театрално. Няма как да е сполучливо, колкото това да си истински.
– [Към Калин] А ти всъщност ходил ли си на някакви уроци по пеене?
Калин: Имаше малка драма в това отношение по време на записите. Според моя мироглед е много важно чистите вокали да са възможно най-чисти, както и дрането да е възможно най-яко, докато в същото време има и присъствие на сцената. И това не е лека задача за един човек.
Тодор: В момента най-слабото звено са ни вокалите. Доста трябва да поработим, за да ги изкараме на нивото, на което са останалите инструменти. Особено за чистите вокали, защото при тях нещата се чуват най-ясно. И носят най-големия емоционален заряд.
Калин: Дойде момент – преди да запишем песните – когато трябваше да се направи една психологическа репетиция, за да стигнат нещата въобще до тук. Защото тръгнахме да записваме вокали и беше трагично. Дойде момент, в който трябваше да се хвана сериозно и да правя упражнения и да отделя на това нещо достатъчно време, за да отговарям на очакванията. Тръгнах на уроци при една мацка – Меги Нушева се казва. Създадох си навици и започнах да се чувствам по-уверен. Много ми помогна за вокалната техника. Наложи се да направя и някои компромиси със себе си, заради които обаче сега се чувствам много по-добре, когато пея. И сега всички единодушно сме доста доволни от записите.
– Да разбирам, че един вид идеите ви са изпреварили възможностите ви? Всички в един глас: Има го доста това...
Тодор: На мен всички неща, които правя, са ми на границата на възможностите. Особено за новите се старая да са една идея над това, което мога. Всъщност, щом съм ги измислил, значи мога да ги изсвиря, но ми трябва малко време, за да ги изкарам по начина, по който искам да звучат. Опитвам се да се поставя в позиция, в която не ми е много готино, но трябва да се трудя и да вложа определен брой часове дневно. Това ме мотивира.
Ивайло: Хората казват, че с възможностите идват идеите, но според мене не е така. Щом можеш да измислиш нещо, което не ти е по силите, значи трябва да бачкаш, за да го постигнеш. И в момента, когато успееш, значи вече си минал отвъд него.
Шарки: Отстрани може да прозвучи малко нескромно. Но съвсем спокойно мога да заявя, че се гордея много с това, което направихме като записи, както и с песните, които пишем сега.
Калин: Мисля, че си вярваме дотолкова, доколкото трябва.
Тодор: Това е началото. Тепърва загатваме за това, което ще можем да покажем.
Снимки: Danish
Няма коментари:
Публикуване на коментар