Изкривен стандарт е името на новия албум на O.H., който групата ще представи на живо следващия четвъртък, 13 септември (в “Pork Pie” заедно с This Burning Day и Urban Grey). Освен че е първият им запис с китариста Кирил Петрушев–Бъсти (който е редно да ти е познат поне от Bastardolomey), новият албум е и първият на бандата изцяло на български. Докато подгряваш за концерта, учейки наизуст заглавното парче, което O.H. вече пуснаха в YouTube, може и да прочетеш какво още ми разказаха за новия си албум Георги Фотев (вокали), Никифор Никифоров–Бамби (барабани), Кирил Кирилов–Кики (китари) и Бъсти.
– Първата разлика между този и предишния албум, която се набива на очи, е, че този път текстовете са на български.
Бъсти: Доскоро бяха половината на български и половината на английски. Но решихме в един момент, че на български ще е по-добре.
Жоро: Аз пиша текстовете. И понеже в предишни банди съм писал текстове на български... не толкова, че имам опит, но просто знам какво мога да направя. Английският не ми е роден език и там колкото и да се мъча, няма как да стане кой знае какво.
Бъсти: Нормално е. Това го има и на Запад – банди, които не са от англоезични страни, пишат текстове на английски, които не са кой знае какво. На български се получава по-правилно. Поне си вярваме в това, което пишем.
Жоро: Има една такава нагласа – за която съм чувал безброй пъти – че ако текстовете са на английски, групата може да пробие в чужбина. Около 99% от тежката музика, която слушаме, е на английски. Но много често текстовете са такива, че ако се зачетеш, ще видиш, че са пълни глупости. На български казваш това, което искаш, както искаш. Една група, ако става, става – без значение на какъв език пее. Най-яките български банди, пеят на български.
Кики: Текстовете и музикалните идеи се напаснаха много добре така. Което е най-якото в случая.
– Justice беше дебютният ви албум и се появи в края на 2009 г. – почти за десетата годишнина на групата. Сега определено сте се справили по-бързо. Как успяхте?
Бамби: Всъщност доста се забавихме.
Жоро: Условията, които имахме този път – след като спечелихме конкурса “Четири шапки”, наградата от който беше запис на албум – ни улесниха доста.
Кики: Постарахме се да върнем жеста на хората, които гласуваха за нас в този конкурс миналата година, и да си свършим работата до край. Гласуваха ни много голямо доверие и трябваше да го оправдаем по някакъв начин. Нямаше как иначе – понеже уважаваме това, което правим, не можем да го караме през просото.
Бъсти: Понеже разполагахме с парите от конкурса в “Pork Pie”, можехме малко да си поиграем и със звука. [Споделят ми каква е сумата. Не е гигантска.] В днешно време всеки може да си запише албум на компютъра в спалнята. Ама това става само на ниво “проект” – нещо, което да си качиш в MySpace или SoundCloud. Ние се постарахме благодарение на [Николай Берберов] Бебо и студио “SubZero” да използваме не само компютри, но и аналогови лампови периферии и други подобни екстри, с които да рафинираме максимално звука. Не искам да се отклонявам, но например албумът на Bastardolomey беше записан почти изцяло на компютър. Сега си мисля, че албумът на O.H. ще звучи много по-барнато като китари. Надявам се хората да се накефят.
– Когато преди три години говорих с Жоро и Бамби преди промото на Justice, те казаха: “Сега накрая ще изсвирим една от старите песни, за да се види каква е разликата с новите.” Изсвирихте “Нема значение”. Сега пък сте записали това парче за Изкривен стандарт. Защо решихте да се върнете към него?
Бамби: Ние много отдавна искахме да я запишем тази песен. Тя отново е доста преработена – това й е трети или четвърти вариант.
Жоро: Текстът е доста променен. Пак става въпрос за пияници, обаче някои други неща са смекчени – няма наркотици например.
Бамби: Той текстът е писан от един мой стар приятел много отдавна – някъде 1995-6 г., ако не и по-рано. Той така или иначе не се занимава с музика, но парчето е яко – защо да не го запишем?
Кики: Понеже е свързано с алкохола, пасва на концепцията на групата.
Бъсти: O.H. е хидроксилната група на алкохолите. Химичните формули на всички видове алкохол завършват с “OH”. Ама трябва да се внимава какво се пие – не всичко, което свършва с “OH”, става.
Жоро: В песента се пее друго, ама айде. Ха-ха!
– В албума има и гостучастия. Разкажете за тях.
Бамби: Калин от This Burning Day свири на гайда в “Нема значение” точно, а Иван Гайдаров–Гайдата от Нокаут е в песента, която е техен кавър на практика – “Малкото, което знам”. [Да гостуват и гайдар, и човек, на който прякорът му е “Гайдата”, е ебати бруталното съвпадение между другото] Текстът е техен, но музиката е изцяло наша.
Жоро: Това парче е за един пич, който не разбира много от компютри, но иска да си пусне нещо да гледа в нета. Има някакъв проблем с компютъра и се обажда на Газа [другия от Нокаут], който му обяснява по телефона. Текстът е малко подвеждащ. Припевът например е: “В момента съм сам, но пак надавам вик боен,/ защото знам – и сам войнът е войн./ Брегът е далеч, дъждът е пороен,/ но няма проблем – и сам войнът е войн.” И си мислиш, че ще е за кой знае какво. А всъщност е за някакъв малоумник, който не може да си пусне компютъра.
Бъсти: Това са отклоненията от основната линия в албума. “Нема значение” и кавърът на Нокаут са веселите песни в диска.
Жоро: Преди това са шестте сериозни парчета, които са със социална насоченост. Това беше идеята на албума – да е като разделен на две части.
– По точно?
Жоро: Първите шест парчета са подредени като концепция. Всичко започва от хаоса, който се наблюдава в една държава – това е първото парче, “Изкривен стандарт”. Във второто лека-полека започва да се обяснява откъде идва това нещо. И последното от тези шест стига до извода, че не бива да си затваряме очите и трябва да се борим за правата си.
Кики: Общо взето те са свързани като смисъл. Като книга са – отваряш и започваш да четеш от първата страница, докато не стигнеш до шестата, както е в нашия случай, ха-ха!
Жоро: Набляга се и на това, че повечето хора са много масови патриоти, когато седнат на маса. Всички разправят как още утре ще станат и ще пребият някой, ще ебат майката на друг, ще стачкуват. А на другия ден са такива “А-у-у, копеле, не ме занимавай с глупости.” “Ти луд ли си?” “Къде ще ходиш?” “Тия неща няма да се оправят...” А гледаш и в Гърция, и в Испания, хората протестират и обръщат градовете с главата нагоре, за да получат това, което искат. А ние сме като мулета – угоят ги, закарат ги в кланицата и ги заколят. Има и хора, които се борят, но те остават в нищото. Никой не ги подкрепя, медиите не отразяват нищо.
Бъсти: Албумът обаче не е някаква пропаганда. Но хората трябва да се събуждат и да виждат боклуците около тях и да вземат малко да се размърдат. То ще се размирише, ама няма как. Музиката, която свирим е агресивна, нормално е да е малко по-агресивен и текстът.
[Бебо се включва: Ами не може да напишем да застанат с плакати пред Народното събрание. Това ли да е текстът, за да не е краен? “Господа, уважаеми политици, моля ви, не ни шибайте толкова? Ако може по-малко”...]
– Каква ще е обложката на албума?
Кики: Казано накратко – човек, който се превръща в дявол. Ще е половинчато тяло – едната половина ще е политик, човек от властта, на който земното кълбо му се върти на средния пръст, а от другата страна ще е Дявола със сандъче с пари в ръката.
Бъсти: Ще има и елемент от предишната обложка – лицето с мрежа върху главата. Идеята е за ограничение.
Кики: Рисувана е от Михаил Петров. Оставихме го той да се занимава с обложката, защото разбира от тези работи, той е творецът. Казваме му какви са идеите ни, но от там нататък се съобразяваме, ако има някакви по-различни виждания.
– Освен парчето на Нокаут сте записали и още един кавър за албума – “Breaking the Law” на Judas Priest. [Като правим интервюто още не се знае дали ще могат да уредят авторските права и да го включат в диска. После става ясно, че няма да го има.] Защо го избрахте?
Жоро: Бъсти предложи Judas. Стана много рокендрол. А и като текст се вписа доста.
Кики: Да бе верно!
Бъсти: В преговори сме с мениджмънта на бандата. Евентуално ще включим кавъра, но само ако получим разрешение. Иначе после може да го качим само в YouTube.
– Бъсти от колко време е в групата – една година?
Бамби: След като направихме десет години като група, той се зариби. И после един-два месеца след това се присъедини към групата.
– И песните в албума са писани с него всичките, или имаше идеи и от преди това?
Жоро: Преди да дойде той, имаше пет парчета, които звучаха съвсем различно.
Бъсти: Имаше готови неща...
Кики: ...Ние само си мислехме, че са готови, ама като той се намеси, разбрахме, че не са.
Бъсти: Доста ги развихме с двете китари. Не знам дали някой да реши, че албумът е по-лек от предишния заради няколкото по-хармонични момента. Но мене това ме кефи, защото стои като контрапункт на останалото. Така има динамика в настроенията. Ще видим какво ще става занапред с този формат на групата. Но определено има нови неща в музиката, които поне на нас са ни интересни.
Снимки: Николай Илиев/Ursus Photography
Няма коментари:
Публикуване на коментар