Преди около година помолих Боян Генов–Бобз от Fyeld да напише класация с най-великите български метъл парчета за Rolling Stone. Тогава измежду очакваните класики на Ахат, Ера, Тъмно и Crash той сложи и една неозаглавена песен на “новите Breakpoint”, която бе чул на репетиция. Смело. Но вече би трябва да си разбрал защо е имал право – особено ако си присъствал на някой от немалкото концерти на Them Frequencies, които групата направи от март насам. Ако не си, можеш да наваксаш и като чуеш дебютното EP, което от бандата пуснаха за свободно сваляне преди седмица. То обаче е само началото за техничната мат-метъл-кор банда от София. Китаристът Дидо Пешев и барабанистът Мартин Колев бяха така добри да ми разкажат и всичко останало, което се случва, или предстои да се случи около Them Frequencies.
– Доколкото разбирам, още в началото част от концепцията на тази група е била амбицията за свирене извън България. Първият ви концерт беше на промоцията на албума на Expectations, а вторият – с Cancer Bats в Румъния. Как въобще го постигнахте това?
Дидо: Имах контактите на организатора на събитията в клуба, в който свиреха Cancer Bats. Видях във Facebook, че ще свирят там... това беше някъде януари или февруари. Пратих му записите, които имахме тогава, и му писах, че групата ни е много любима и ще искаме да ги подгряваме, като си покрием сами разходите за пътя. Той ни се изкефи на музиката ни и всичко стана съвсем бързо. Две седмици след това още не можехме да повярваме, че ще подгряваме Cancer Bats.
Мартин: Разбихме се от кеф!
Дидо: Да. Беше добро начало за нас. И ни показа, че като даваш 100% от себе си, можеш да постигнеш всичко.
– Вие май направихте и още един концерт в Румъния...
Дидо: Той беше преди това в Букурещ. Заедно с Breathlast, бандата, с която подгрявахме на Cancer Bats в Клуж-Напока. На публиката там й беше интересно какво правим...
Мартин: Малко се гипсират, когато чуят нещо подобно. Досега като сме свирили, не сме уцелвали група, която да е с нашата схема на песните – всичко е малко бийтдаун тук, някой метълски риф там, хората си се бутат. А когато ние изсвирим нещо в девет или 11, започват да се чудят кога трябва да скачат...
– Предполагам, че реакцията ще е доста по-различна, след като хората вече чуят ваши записи и понаучат песните.
Дидо: Точно това си говорихме – че след записите, които ни предстоят, вече ще се разбере за какво става въпрос при нас. Досега също така повечето ни концерти са били в “Grindhouse”, където звукът не е най-добрият. Това е проблем за хората, които чуват за първи път нещата.
– Спомена за записите – те ще са на всички песни, които имате досега, нали? Тези две от ЕР-то ще влязат ли в албума?
Дидо: Те ще си останат в ЕР-то. Това са песни, които са писани в период, когато още си изпипвахме концепцията като група. Новите неща са много по-стегнати като идея и композиция. Това са осем песни, които ще са много различни една спрямо друга. Затова решихме тези от ЕР-то да останат отделно.
Мартин: Всъщност, когато правихме ЕР-то, имахме още четири песни, които трябваше да се пуснат в някакъв негов по-разширен вариант. Обаче после стана малко като дисекция. Усетихме, че някои от тях имат малко постно звучене. Хванахме доста от парчетата, които бяхме нахвърляли, и в рамките на два-три месеца буквално си ги разпорихме на части. И после стана като Lego – хващаш различни части и започваш да си ги редиш наново. Така станаха доста по-добри. И сега в албума ще има две от парчетата, които не влязоха в ЕР-то, но в доста по-различен вариант и с по-богати композиции. Аз съм много доволен, че тогава се спряхме и оправихме песните. Доста хора ни питаха: “Абе защо така? Вече от две години сте тука, а нямате албум?” И ние постоянно обяснявахме как преработваме парчетата, което звучеше малко като оправдание. Хората чакаха да изкараме нещо. И затова хванахме тези две песни, които са в ЕР-то сега, защото те звучат сходно, отиват си едно на друго и се допълват. Но вече от тези осем, които ще са в албума, очакваме да личи ясно прогресът на групата от период на период.
– Ще записвате в Румъния при Мариус Костаке, който е работил с Expectations по техните записи...
Дидо: Да. “Next Dog” се казва студиото му и се намира близо до Букурещ. Записите ще започнат на 29 октомври и ще продължат до 2 ноември. Мисля, че ще се справим за толкова време. Надявам се после до началото на декември да можем да пуснем една част от песните за зарибявка, а албума вече да го издадем началото на 2013 г. Имаме идея освен стандартното издание, да направим и няколко по-специални бройки, които да пуснем на промоцията...
– Май обичате да правите такива интересни неща. Първият ви мърч например бяха някакви чанти...
Дидо: Да. Интересни бяха торбичките. Забелязах, че доста се котират.
– Но обратно при записите в Румъния... Защо избрахте да си правите албума там? Няма ли начин нещата да се направят добре и в България, което вероятно би било и по евтино най-малкото заради липсата на пътни разходи?
Дидо: Първото, което ни хареса при Костаке, беше това, което чухме от работата му с Expectations. Отделно от това, когато вече се запознахме през интернет и започнахме да говорим за музика и да му пращаме наши записи от репетиции, установихме, че харесваме едни и същи неща. Другото е, че идеята да пътуваме ни хареса. Искаме да работим в истинско студио, а не както бихме направили тук – през деня си на работа и вечерта отиваш за два часа да запишеш китара. Искахме да е по истинския начин – отиваш в студио и цял ден си отдаден единствено и само на записите, а не да се разконцентрираш с други неща, които да ти отделят вниманието от музиката и песните.
Мартин: Прави ни впечатление, че големите банди си имат студиа в ранчота. Това си е като цяло имение на десет километра от града, в което седят по един-два месеца, докато записват албум.
Дидо: Съвсем друга е динамиката, когато не си цял ден в трафика и после тичаш да записваш. Ние така направихме сега с ЕР-то – записи до шест сутринта.
– То къде е записвано всъщност?
Дидо: Барабаните ги записахме в студиото на [клавиристa на Ахат Антоний Георгиев] Тонто, а китарите и вокалите ги записахме в нашата репетиционна за няколко вечери заедно с [Боян Христов] Бохата. Той много се раздаде, за да направи нещата добре.
– В поста ви във Facebook, с който съобщавате, че ще записвате албум, бяха изредени доста имена на стилове...
Дидо: Да. Мат, хардкор... дори стоунър имаше споменато, защото последните две нови парчета имат точно основни елементи от този стил – бавни и тежки китари. Искахме да пробваме дали може да се получи по този начин. И ни хареса.
Мартин: И преди са ни задавали въпроса за многото стилове. “Как пък така толкова много?” А не са прекалено много. От тук има малко, от там има малко... Ако никога не си слушал самата музика и някой ти напише мат, хардкор, прогресив, стоунър, незнамсикво, си представяш някакъв буламач 15 минути, в който се върти какво ли не. А всъщност става въпрос за влияния. Хващаме едно нещо, както и да е дошло като идея. Аз искам да направя нещо, Дидо иска да направи друго – хващаме двете идеи и ги напасваме. И после в зависимост от това какво ни се е случило през деня – дали той примерно се е зарадвал на нещо, или аз пък съм се разкрещял на някой идиот на някое кръстовище – започваме да ръчкаме нещата и излиза или някоя резачка или някоя по-спокойна песен. Докато пишем песните, не мислим как ще се правим на технични и ще тапваме с кутрето по 30 ноти в секунда, ами търсим някаква емоционална насоченост. Искам да кажа, че не се водим толкова от имената на стиловете, които сме написали. Но като излезе някое парче, все пак трябва да напишем нещо – горе-долу на какво прилича.
– Споменахте, че досега на концерти винаги сте стояли по-различно като музика от останалите банди, с които свирите. Досега като че ли сте свирили предимно с хардкор банди...
Дидо: Музиката ни е смесица. Аз лично съм повлиян и от хардкор, и от стоунър също... банди като Converge, които имат доста мат елементи. Марто пък е прогресив барабанист, кефи се на Rush...
– Имах предвид повече за това, че казахте, че хората ви гледат малко странно. Не мислите ли, че метъл публика би ви възприела по-добре? Там го има този момент, че повече се гледа свиренето, отколкото да се чака бързата част, за да стане меле....
Дидо: Не знам. Мисля, че това, което свирим, просто много по-лесно ще може да бъде разбрано и усетено, след кат хората чуят записите.
Мартин: Като цяло сме се старали хората да настъпят мотиката. Гледам ги, докато свирим – точно започват да се поклащат на някоя част и изведнъж настъпват мотиката, когато я изкривим накрая. Следващата част същото – аха-аха да се почустват комфортно и бам! Завиваме на другаде.
Дидо: Когато композираме песните, се опитваме да си представим нещо, което и ние самите не бихме очаквали в песента. В същото време се опитваме и да не ги композираме на парче. Искаме да имат емоцията от това, че нещо е направено на момента. Да има и двете неща – хем всичко да е много премерено, хем да е и емоционално. Иначе става много преднамерено и изкуствено, и дървено, и пластмасово...
Мартин: Дървено и пластмасово най-вече! Иначе се стараем, както казва Бобз от Fyeld, “да избършем сцената”. Излизаме и избърсваме сцената от свирене. Някои хора се поклащат, други просто гледат одобрително, някои укорително. Има и такива, които просто се кефят, че нещо шуми. Но за нас е важно и ние да се накефим. Идеалният момент е, когато правим нещо, от другата страна огледално и хората да се накефят. Ние се раздаваме, защото така трябва. Както казва Джон Лоутън – няма значение дали има четири или 4000 души на концерта. И в двата случая трябва да излезеш и да се убиеш от свирене.
Снимки: Венелин Христов; Валери Веселински
Them Frequencies ще свирят този петък, 14 септември, в “Grindhouse” на второто парти по случай рождения ден на I Hate Mondays Radio
Линкът към концерта не работи при мен.
ОтговорИзтриванеДа, липсваше една кавичка. Сега работи. Мерси!
ОтговорИзтриване