Софийската пост-хардкор група продължава в правилната посока
Новото EP на Expectations Gone е от редките случаи, когато си струва да се пише за толкова късо издание. Наистина, трудно е да видиш в смисъла в това да караш шест часа от София до Букурещ, за да запишеш миниалбум, който после можеш да изслушаш три пъти, докато отскачаш до кварталното магазинче. Gone обаче е ценно издание, защото взима всичко най-добро от появилия се по-рано през тази година едноименен дебют на Expectations, усилва го и успява да покаже още по-добре за какво става дума при тази група.
Новото EP на Expectations Gone е от редките случаи, когато си струва да се пише за толкова късо издание. Наистина, трудно е да видиш в смисъла в това да караш шест часа от София до Букурещ, за да запишеш миниалбум, който после можеш да изслушаш три пъти, докато отскачаш до кварталното магазинче. Gone обаче е ценно издание, защото взима всичко най-добро от появилия се по-рано през тази година едноименен дебют на Expectations, усилва го и успява да покаже още по-добре за какво става дума при тази група.
“I hold on to music – дере се вокалистът Георги Димитров в “Carrylove”. – I carry love. I carry darkness.” Това са общо взето трите ключови думи, които описват новото творение на Expectations. То съдържа девет минути крайно мрачна и доста емоционална музика, разделена в четири преливащи едно в друго парчета с имена, слети в по една дума. Първото, което личи от тях е, че групата не си е поставяла рамки – в ЕР-то има и песен от 24 секунди (“Musicisdead”), както и такава, която се простира в епичните за жанра почти пет минути (гореспоменатата “Carrylove”). Другото е, че композициите са сравнително по-семпли. Expectations сякаш са ги оставили сами да се реят във възможно най-естествената посока, в която вълната от емоции ги тласка. Малко банди звучат по у дома, когато музиката им потъва в мъгла от заглъхващи крясъци и отшумяващи акорди – истинска мрачна прелест, от която Gone изобилства. Expectations отново работят с румънеца Мариус Костаке и той явно знае как да накара идеите им да звучат по най-добрия начин – не непременно мощно, но определено вдъхновяващо.
Всичко това е повече от добре, защото музиката в Gone изпълнява напълно основната си функция – да въздейства. Единственият проблем на EP-то е, че наистина е прекалено късо. Ако оставиш настрана всички атмосферични интрота и аутрота, получаваш доста малко музика (около една истинска песен). Но не можеш да пренебрегнеш факта, че Expectations продължават да се развиват в правилната посока. Сам можеш да поставиш количеството и качеството на везна и да прецениш дали Gone си струва. Имай предвид обаче, че има доста от второто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар