Адреналинова инжекция с брутално директен метъл
“Вдигни юмрук в лицето на властта, излей своя гняв пред света!” – дере се вокалистът на O.H. Георги Фотев в “Лицето на властта”. Това е кулминацията на новия албум на групата Изкривен стандарт. От него става ясно, че чашата на търпението спрямо случващото се по света и у нас според O.H. отдавна е преляла и че не е време за приказки, а за действия. Гневни действия! А всичко това се случва на фона на подобаващо директна музика, която първо раздава тупаници и после задава въпроси.
“Вдигни юмрук в лицето на властта, излей своя гняв пред света!” – дере се вокалистът на O.H. Георги Фотев в “Лицето на властта”. Това е кулминацията на новия албум на групата Изкривен стандарт. От него става ясно, че чашата на търпението спрямо случващото се по света и у нас според O.H. отдавна е преляла и че не е време за приказки, а за действия. Гневни действия! А всичко това се случва на фона на подобаващо директна музика, която първо раздава тупаници и после задава въпроси.
Албумът на практика е разделен на две части, като в първата са шестте социално ангажирани песни, в които и музиката, и посланията са по-тежки. Двуминутно мелодично интро проправя пътя за изблика на първичен метъл, който представлява едноименното парче – бързи барабани, бластбийтове, пилещи китари и гневни гърлени вокали, нареждащи гневни лирики. Останалите парчета продължават да носят същия заряд, но музикално са разнообразени с украшения като китарните хармонии във “Вярна посока” или скоростните дет метъл рифове в “Не забравяй кой си”. Начинът, по който O.H. смесват злобни траш и дет китари с естествено пулсиращ груув, препраща към най-добрите моменти на Sepultura и последвалите отломки като Soulfly и Cavalera Conspiracy. Сериозната част на албума завършва с “Лицето на властта” и гореспоменатия припев, който звучи съвсем химново. Следват две по-лековати парчета: кавърът на Нокаут “Малкото, което знам” [написано на обложката без запетайка, за да вбеси такива като мен], в който участва и едната половина от бургаското рап дуо Иван Гайдаров–Гайдата, и най-сетне записаната “Нема значение”, в която с гайди и крясъци помага Калин Велчев от This Burning Day. Забавно е как целият всенароден гняв, който се излива в предишните парчета, бива удавен в следния рефрен: “Кайсиева, коняк – к'ъв е смисълът?/ Водка и мастика – нема значение.”
Всичко в Изкривен стандарт е брутално, директно и първично, а миксът добре пресъздава енергията, която O.H. притежават на живо. Албумът е страхотна адреналинова инжекция, което вероятно е било и целта на групата. Но отвъд това не е нищо особено. Ако имаш нужда от музика, която да те накара да счупиш нещо – или да пребиеш политик – Изкривен стандарт е твоето нещо. В противен случай обаче бързо ще ти писне и ще ти се дослуша нещо с повече динамика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар