Бандата от София успешно те връща към рока на 90-те
Ларс Улрих навремето беше казал, че му е жал за Дейв Мъстейн, защото във всеки материал за Megadeth името на групата се споменава по-рядко от това на Metallica. Der Hunds вероятно се чувстват като Мъстейн относно Soundgarden, макар и по различни причини. Името на гръндж пионерите от Сиатъл просто няма как да не изплува в главата ти, докато слушаш Home, излязлото през юни ново EP на Der Hunds. То комбинира вокали, напомнящи Крис Корнел, с рифове, които звучат сякаш някой е задигнал всичко от килера, в който Ким Тайл складира нереализираните си идеи. Но това не е непременно нещо лошо.
Ларс Улрих навремето беше казал, че му е жал за Дейв Мъстейн, защото във всеки материал за Megadeth името на групата се споменава по-рядко от това на Metallica. Der Hunds вероятно се чувстват като Мъстейн относно Soundgarden, макар и по различни причини. Името на гръндж пионерите от Сиатъл просто няма как да не изплува в главата ти, докато слушаш Home, излязлото през юни ново EP на Der Hunds. То комбинира вокали, напомнящи Крис Корнел, с рифове, които звучат сякаш някой е задигнал всичко от килера, в който Ким Тайл складира нереализираните си идеи. Но това не е непременно нещо лошо.
Първото, което прави впечатление, след като те връхлитат тежките рифове в отварящата “Homesick”, е, че вокалистът Боби Мудолов–Косатката наистина звучи като Корнел. Като имаш предвид, че става въпрос за един от най-великите рок вокалисти въобще, това е по-скоро комплимент. Въпросното парче е и най-ударното и праволинейно от четирите в EP-то. В останалите три Der Hunds осезаемо разчупват звученето си, което в същото време прави и препратките съм Soundgarden още по-набиващи се. В “Too Much” групата умело скача между енергични китари, постепенно преминаващи от спокойствие към нагнетено напрежение куплети и наистина мачакащ и екплозивен риф, който е крайно хващащият гръбнак на парчето. Връхната точка в Home обаче е “Silver Sun”, в която стържещи китари преливат в мелодични рифове, а куплетът е белязан от изведена на преден план бас линия, която препраща към други великани от 90-те – Faith No More и “King for a Day”. EP-то завършва с най-дългото и колосално звучащо парче – “Waterfall”, в което една постоянна мелодия румоли като фон на апокалиптично свистящи китарни акорди и ехтящи вокали.
Всичко в Home откъм звук и композиции е изпипано и прогресът спрямо дебютния албум на групата Blue Animals (2009) е ушеваден. Оригиналността обаче не е от силните му страни. Направих си експеримент да слушам песните от EP-то на Der Hunds, смесени с парчета на Soundgaden, и в един момент загубих представа кое на коя група е. Въпреки това подобни издания са наистина приятни за слушане, ако си фен на Сиатълската вълна, а и носят усещане, което липсва в доста от съвременната рок музика. Поне до ноември, когато Soundgarden ще пуснат дългоочаквания си нов албум...
Стрийм на цялото EP можеш да чуеш тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар