DER HUNDS: Групата ще е различна занапред. И на нас ни е любопитно какво ще излезе

След като почти не бяха свирили на живо тази година, през есента Der Hunds ще възобновят нормалния си концертен ритъм. Първото шоу е тази събота, 29 септември, в “Jet Rock” заедно с Млък! Така че макар и през юни от чиста глупост да пропуснах излизането на новото EP на групата Home, сега пак имам добър повод да се срещна с двамата титуляри в състава: Боби Мудолов–Косатката (вокали, китари) и Вили Попов (китари). Според тях нещата в Der Hunds вече са си дошли на мястото и най-интересното тепърва предстои. Прочети за какво по-точно става дума.

– Пуснахте EP с четири песни в началото на лятото. Разкажете за него.
Вили: Решихме да направим ЕР поради факта, че сме в изцяло обновен състав. Тези песни бяха всичко, което имахме като материал от след албума ни [Blue Animals от 2009 г.] и решихме, че с тези записи ще можем да се сработим по-добре като банда.
Косатката: А и искахме да изчистим материала. Да започнем начисто после.
Вили: Парчетата са композирани с предните членове на бандата и са преаранжирани с новите. Това е идеята на името. Казва се Home, защото с другите двама – Мартин [Евстатиев] басиста и Иво [Петров] Пифа на барабани – много добре си паснахме още на първата репетиция...
Косатката: Комфортно ни стана. Нещата си дойдоха на мястото. Но аз като основен текстописец мога да кажа, че има и по-дълбока концепция. “Home” като планетата Земя – много от парчетата са на екологична тема. Заслушайте се в текста на последното парче “Waterfall” и си представете, че е изпят от самата планета. Започва да звучи съвсем различно.

– В сравнение с албума ви новите парчета първо звучат много по-добре заради самия запис, но и като композиции са по-интересни. Това заради новите хора ли е, или просто сте еволюирали като банда?
Вили: При звука този път имахме по-различен и по-добър начин на работа. Записвахме при Мартин, басиста ни. Предвид това, че е член на бандата, имаше добра представа как трябва да звучи записът. Той много обича да пипа по песните и да им придава характер. Наличието на много бас, което е доста лесно уловимо, не е, защото той иска да изпъква, а защото така парчетата звучат по-характерно.
Косатката: Иначе отговорът на въпроса ти с две думи е: и двете. Новите музиканти определено допринесоха за по-различния звук. Но и парчетата в ЕР-то все пак са от по-новия ни период. Тези в Blue Animals бяха записани през 2008 г., но са мислени още през 2003-2004 г. Така че има голяма разлика във времето. Няма как да няма израстване за толкова дълъг период.

– Това, че сте записвали при басиста си, доколко ви помогна да осъществите EP-то и доколко спестихте средства поради този факт?
Вили: Специално за пестенето на средства – експериментът беше не толкова как ще ни излезе по-евтино, а как ще се справим сами без външна намеса. Мисля, че в доста отношения сме се справили много добре.
Косатката: Искахме да видим как ще се справим без напрежение, без да бързаме, без да ни се мотаят разни външни хора. Искахме да го направим като големите банди, които наемат една къща-студио и живеят там един месец. Не, че сме живели в студиото – всички си ходехме на работа междувременно. Но го нямаше този момент, в който си гледаш часовника и бързаш, защото ще ти излезе още 20 лв. отгоре, ако се забавиш. Ако имаше някакво пришпорване, то идваше от нас самите.
Вили: Можехме да си поиграем – това как ще звучи с този или онзи усилвател, този микрофон, тази китара... позициониране на микрофони. Опитахме се да извлечем максимума.
Косатката: Иначе като сметнахме колко пари ни е излязло, се получи нещо от сорта на две трети от стойността, която щеше да е, ако бяхме отишли в студио. Пак има разходи.



– Ще правите клип на “Waterfall” – последното парче от EP-то. Защо точно тази песен? Сравнително странен избор е – най-дългата и бавна песен в диска...
Вили: Избрахме го, защото едва ли би имало друг начин да популяризираме това парче. Ако ще пускаме песен за радиото, наистина ще се спрем на някоя по-къса. А като “Waterfall” има клип, поне в YouTube ще й обърнат внимание повече хора.
Косатката: Опитваме се на всяка песен да обърнем някакво внимание. И без това в България е толкова трудно да се прави рок музика. Затова се опитваме да извлечем максимума и от четирите парчета. Първото – “Homesick”, беше пилотен сингъл. После “Too Much” се появи с един видеоклип от репетиция. Сега правим видео и за “Waterfall”. Ще видим какво ще измислим за четвъртата песен – “Silver Sun”.

– А имате ли вече нови песни, от след тези четири?
Вили: Не сме имали време да се съберем в репетиционната и да работим върху тях. Имаме само идеи засега – за около шест или седем неща, които ще станат гръбнак на песни.

– Питам, защото четирите парчета в ЕР-то са доста различни едно от друго и ми е интересно какви идеи бихте вкарали в албум, когато ще разполагате вече с осем или десет песни време...
Косатката: И на нас ни е безкрайно любопитно. Още не сме творили в този състав. А и ние с Вили не сме правили парчета от известно време заради промените в състава – миналата нова година си сменихме басиста, тази сменихме барабаниста. И винаги имаше едно наваксване и догонване – първо единия да научи песните, после другия, концерти, записи на EP... Реално не сме сядали да правим парчета. И за нас ще е изненада.
Вили: Но от няколкото ни събирания и нахвърляни идеи, които имаме досега, като че ли има няколко по-рифови парчета. Може би като цяло ще са по-тежки песните. Но има и по-счупени, така да се каже. Имаме и идеи с по-ниски китари. Ще видим какво ще излезе накрая. Може би ще има посока в по-голяма степен от EP-то – няма да е толкова хаотично като стил.
Косатката: Въпреки че аз имам идеи и за балади, но останалите ми се подиграват, че ще заприличаме на R.E.M.

– Предполагам, че ви е писнало до смърт да ви сравняват със Soundgarden...
Косатката: Ами честно казано...
Вили: Да!
Косатката: Според мен това много се дължи на интернет и в частност YouTube, където като напишеш “Der Hunds” излизат четири-пет кавъра на Soundgarden, които сме правили на разни събития като Seattle Night и подобни. И това е първата асоциация на хората. Не знам дали хората, които са слушали повече студийните ни записи, толкова са се вслушвали в гласа ми, или са бързали да го оприличат на най-близкото, за което се сещат – Крис Корнел. То по тая логика можем да обвиняваме и самия Корнел, че звучи като Рони Джеймс Дио или Робърт Плант... както и са правели навремето всъщност. Не, че е обидно. Да те сравняват с Корнел не е никак лошо. Иначе наскоро пуснах на Вили едни записи на предишната ми група P.M.B.M. [прочети го на глас, моля те!], където нещата са като Mr. Bungle, и той каза, че звуча като Майк Патън.



– И Патън, и Корнел са високи топки, така че би трябвало да си поласкан. Но все пак – влиянието на Сиатълската вълна в музиката ви е ушевадно...
Косатката: Да, така е. Но не е било самоцелно. Може би донякъде идва и от това, че идеите за първите ни два записа – и за албума, и за ЕР-то – идват преди всичко от мене. Това донякъде води до някаква еднотипност. Но сега вече започваме да работим абсолютно равноправно всички. Марто например има идеи, които биха учудили доста хора.
Вили: Всеки в този състав е повлиян от най-различни банди. Аз например последните години слушам доста по-екстремни неща – дуум, слъдж, пост-рок и подобни. Това неминуемо ще доведе до по-различни песни.
Косатката: Аз вече дори не си пускам Pearl Jam или Nirvana вкъщи. Втръснали са ми. Сега повече слушам неща като Coldplay, Manic Street Preachers... Ще видим накрая какво ще излезе. Пак казвам – и на мен ми е любопитно какво ще се получи. Групата ще е съвсем различна занапред.

– Кога евентуално мислите, че ще можете да изкарате нов албум?
Вили: Надявам се скоро. Ще видим дали ще е албум или пак някакво ЕР с няколко парчета. За албум трябва доста време, а в момента сме ентусиазирани да направим нещо ново в този състав.
Косатката: Нещата доста се променят в световен мащаб. Албумът замира като формат. Сега може би е по-добре по-начесто да издаваш по няколко парчета, а не през пет години цял албум с десет песни. Особено в България.

– Добре. Това лято имахте възможност да свирите на два големи рок фестивала – Sofia Rocks и Elevation – в 3 ч. следобед, докато хората още влизат. Това как ви кара да се чувствате?
Вили: От една страна това беше един от по-добрите начини да си промотираме албума. От друга – малко е обезкуражаващо заради подценяването на българските банди. Не само нашата, а по принцип. Може би не са нещо доизмислени нещата...
Косатката: Прави ми впечатление, че след нас – не само нас, но и останалите български групи – се слагат разни банди от Македония и Румъния примерно, които с нищо не превъзхождат нашите.
Вили: Същото беше и на Spirit of Burgas. Разни терторазрядни банди от други държави се поставят много по-високо от наши много класни групи. Такива банди се рекламират много шумно, защото не са от България, но това не ги прави по-добри.
Косатката: Иначе това, че ни поканиха и на двете места, беше огромен комплимент за нас. Не сме имали концерти от около година заради смените в състава, но въпреки това сме предизвикали някакъв интерес. Благодарни сме за това. Не можем да имаме по-големи претенции на този етап.
Вили: Sofia Rocks специално беше много приятна изненада. Хората бяха адски активни – не както понякога се получава дори в клуб, да няма обратна връзка с публиката. Което е страхотно, особено като се има предвид каква жега беше.
Косатката: Свирихме в 3 ч. следобед, а хората бяха влезли още от 2. В тази жега! Беше неописуемо. Пипнах едни черни ефекти на сцената и се изгорих. Опрях си крака на един монитор и кожата ми се опърли. Цялата сцена миришеше на изгорели кабели... Инйаче после, докато свирихме, си направих един майтап, който го видях от басиста на Manowar Джоуи Демайо. Между песните застанах и казах да извикат тези, които са дошли за Guns N' Roses. И викнаха яко хора. После тези, които са дошли за Ugly Kid Joe – пак такова “уа-а-а!”, ама малко по-слабо. И накрая: “А кои са дошли за Der Hunds?” И тогава избухнаха най-яко – разбраха шегата, ха-ха!

Снимки: 1,3 Елена Топлийска; 2 Пенко Скумов

Tweet