Music Vault: Първичният хеви метъл на ACCEPT покори 3000 души в зала “Универсиада”

Хеви метълът е уникално явление. Тази музика притежава магическата сила да изкарва хора от скучното им ежедневие на незначителни офис служители и да ги кара да се чувстват като герои, които маршируват към отвъдното в името на Родината, докато прегърнати през рамо дерат текстове за епични битки. Търсенето точно на такъв тип изживяване събра 3000 души в софийската зала “Универсиада” в събота вечерта. А задачата да им го предостави имаше една от групите, които са най-добри точно в това – Accept.

Почти точно в 8 ч. първи на сцената обаче излизат подгряващите Project Arcadia, за които това е първи концерт с датчанина Ърбан Брийд [бил швед всъщност]. Той има опит като вокалист на стабилни банди от сорта на Pyramaze и Bloodbound и определено е интересно да се види симбиозата между него и българската група. От изпълнението и сценичното му поведение определено личи увереност и класа. Другото, което личи обаче, е, че май не са имали време да репетират особено много с него. Макар и да го замазва умело, пичът обърква една-две песни, а наличието на цели два кавъра в краткия им сет (“Don't Talk to Strangers” на Dio и “A Touch of Evil” на Judas Priest) кара цялото им изпълнение да седи леко кръчмарско. А изглеждат като да имат много по-голям потенциал, особено с този вокалист...

След една не особено дълга пауза Accept вече са на сцената и забиват отварящото парче от актуалния си албум Stalingrad – “Hung, Drawn and Quartered”. Обичам концертите, на които няма прекалено много подгряващи групи! Две неща веднага правят впечатление при немците. Първото е умопомрачително мътният звук, в който вокалите на Марк Торнило се губят тотално. За следващите парчета нещата постепенно се пооправят, но до самия край заместникът на Удо Диркщнайдер е несправедливо заглушен. Замислям се дори дали това не е нарочен номер в стил почти липсващия бас на Джейсън Нюстед в …And Justice for All.

Другото, което веднага се набива на очи при Accept, е доста семплата им сценична продукция – просто бекдроп с обложката на актуалния албум и динамично осветление, което къпе музикантите в топли цветове. Същото като в Каварна преди две години. Това обаче не е група, която да се нуждае от нещо повече, за да въздейства на 100 процента. Всичко са здрави рифове, праволинейни, но ударни барабани, продрани вокали, които дължат повече на AC/DC отколкото всяка друга банда, за която се сещам, и припеви, в които с юнашки патос се скандира името на песента. Добави някое класическо произведение като “Фюр Елизe” на Бетовен, изсвирено като соло от китариста Волф Хофман, и ще си сглобил Accept.

Точно такова соло чуваме преди “Neon Nights” – една от многото класички в сета на Accept заедно с “Aiming High”, “Restless and Wild” и “Bulletproof”. От друга страна поне половината от двучасовото шоу принадлежи на парчета от последните два албума, записани с Торнило. Преди концерта съм се наслушал на глупави изказвания как пичът имал уникален глас, но изглеждал педалски и феновете не можели да го гледат. Слава Богу, когато бандата е на сцената, българските фенове не се държат като жури на Music Idol, а потъват напълно в музиката. Едноименната песен от новия албум, посветена на битката от Втората световна война за днешен Волгоград – една от най-кръвопролитните в човешката история – звучи просто помитащо на живо! Същото важи и за “Hellfire”, “Pandemic” и “Bucket Full of Hate”.

След “Fast as a Shark”, Accept казват “благодарим ви, това беше”' и слизат от сцената. Никой не им вярва, защото всички са виждали сетлиста от Атина, в който следват “Metal Heart”, “Teutonic Terror” и емблематичната “Balls to the Wall”. Точно така – минути по-късно получаваме и тези песни, преди групата окончателно да е раздели с публиката с поклони, развяване на български знамена и така нататък. Както си му е редът. Когато обичаш тази музика, не ти трябва нищо повече.