“Gochev Conspiracy” – казва китаристът на 8m/s Боян Гочев, след като вече ми е отговорил положително на въпроса дали с басиста на групата Бойко Гочев са братя. Метълкор бандата от Хасково, в която са още вокалистът Васил Василев, китаристът Максимилиан Кафтански и барабанистът Диян Георгиев издаде дебютния си албум Running Out the Black July в началото на октомври. И когато става дума за дебютен албум на група от българската провинция, може би имаш известно право да очакваш нещо посредствено. 8m/s обаче удрят звучен шамар на подобна представа още с бруталното начало на “Alaura”, а до края на десетминутния инструментал “Circle of Fallacy”, с който завършва диска, вече са я пребили тотално от бой.
– Вие сте се събрали в през 2010 г. и сега вече издавате първия си албум, което за българска група си е направо светкавично. Разкажи как станаха нещата – имахте ли някакъв опит от предишни банди, например?
– Имахме опит. Всеки беше свирил някъде, преди да се съберем да свирим заедно. Но като цяло в началото нямахме никаква представа какво точно ще правим, защото реално погледнато всеки преди това се беше занимавал с различни неща. Наблегнахме сериозно върху репетициите и сработването ни като музиканти. Общо взето доста бързо влезнахме в час и усетихме какво точно искаме да правим като музика.
– Албумът звучи доста добре. Къде го записвахте, с кого, кой го миксира и мастерира?
– Албумът е записан в студио “F.I.T.H.” в Димитровград. Записите, микирането и мастерирането са изцяло от Чавдар Димитров, който е и виновникът за добрия звук. Доста се потруди и доста време прекара в студиото.
– Обложката също е много яка – кой я направи?
– Нарисувана е от Васил Делчев а след това дигиталната обработка е правена от Боян Гегов. Първоначално се опитахме сами да си я направим, но след няколко доста несполучливи опита решихме да се обърнем към тях.
– Не мислите ли, че логото ви седи леко странно на обложката всъщност? Малко е такова... извън цялата стилистика...
– Имаше доста такива мнения от наши приятели, на които показахме обложката преди да я пуснем за печат. Но това беше, което ние искахме, и така го виждахме. За това решихме да остане по този начин.
– За какво са текстовете в албума?
– Текстовете обхващат доста теми. Засегнали сме всичко, което ни е вълнувало в момента, когато сме правили песните. Някои от текстовете са вдъхновени от реалността, в която живеем, и факта, че в крайна сметка всичко зависи от нас, ако искаме да променим нещо, което не ни харесва. Като “I Watched” например. А други са просто към някои наши хора, които сме смятали за близки, а в същото време ти забиват нож в гърба – като “If You Don't Know What to Say You Better Shut Up”.
– Преди месец правих интервю с This Burning Day и ги питах защо в България няма особено много подобни банди. И те такива ви споменаха заедно с Overdawn, но после въобще не можах да ви намеря в Google или Facebook, за да видя как точно ви се пише името, защото както вероятно се досещаш “8m/s” е доста трудно за намиране. Та – защо си избрахте точно това име и не мислите ли, че е малко неудачно за интернет ерата?
– Осем метра в секунда [защото това означава 8m/s, ако случайно не си разбрал] е средната скорост на импулса на болката в човешкото тяло. Всеки от нас си го усеща и разбира по различен начин. Все пак това е нещо, което всеки е изпитвал и познава много добре. Първата идея за име на групата беше именно “Running Out the Black July”, но решихме да се спрем на 8m/s. Допадна ни много и решихме да остане така. Честно казано въобще не сме се замисляли тогава, че ще е малко трудно за намиране в интернет. Все пак който търси намира, ха-ха! [Ама ето ти линк направо към Facebook-а им, за да не се мъчиш.]
– Не знам дали помните Stampin' Ground. Те имаха една песен “Officer Down”, която в началото имаше едни супер бързи кардани, които те после на живо въобще не можеха да изсвирят. В “Alaura” има на едно-две места почти същите двойни каси. Успявате ли да ги докарате така на живо?
– Да, помним ги и песнета “Officer Down” е много яка. Не мисля, че ще имаме проблем с която и да е от нашите на концерт. Всичко, което е записано в албума, преди това е било репетирано. Няма никакви студийни трикове. Държим много това, което е записано, да може да се изсвири на концерт и сме се съобразили точно с това, когато сме правили песните.
– Разбрах, че ще снимате клип. Кога, към кое парче?
– Да, има такава идея в момента. Към коя песен мислим все още да не казваме, за да запазим елемента на изненада. До няколко седмици се надяваме да успеем да го заснемем. А кога ще види бял свят ще зависи отново от Чавдар Димитров, който ще го снима и монтира.
– Планирате и да направите повече концерти в страната, за да промотирате албума. Има ли някакви дати, които вече са сигурни?
– Все още няма сигурни дати. Говорим с няколко групи за концерти, но все още нищо ясно като дати. Налага да се съобразяваме с много неща, което прави пътуването ни на където и да е било много трудно. Все пак се налага да работим, за да правим музика. За съжаление тука е така.
– Доколкото разбирам, този албум сте започнали да го записвате миналата пролет, така че песните в него са поне на година и нещо. Ако имате нови, с какво са по-различни? В каква посока продължавате след Running Out the Black July?
– Посоката в която продължаваме е да правим това, което ни харесва. Има няколко готови песни които са малко по-тежки и по-бързи в сравнение с тези в албума. Надяваме се всичко да е наред и в края на годината да влезнем в студио за записи и към края на пролетта на следващата година да успеем да го пуснем.
– Метълкор вълната се появи в началото на века общо взето с Alive or Just Breathing на Killswitch Engage и после докъм 2006-2007 г. почти всичко, което имаше за казване в този жанр, беше казано. В България като че ли тепърва започват да се появяват стабилни банди в този стил, които да реализират албуми (освен Overdawn, които си го правят от 10 години). Не ви ли е малко такова... че сте част от поредната доста закъсняла вълна?
– Не, не следим и не се водим по това каква е вълната в момента. Правим това, което ни идва отвътре и ни кара да са се чувстваме добре когато правим музиката си. Не сме седнали и с ясната мисъл да правим метълкор или пък какъвто и да е било стил. Просто идеите се получиха така. Не искаме да се затваряме в границите на определен стил.
– И в този ред на мисли – кое смятате, че ще е следващото голямо нещо в метъл музиката?
– Стиловете и групите станаха толкова много, че едва ли някой може да каже кое точно ще е следващото голямо нещо в метъл музиката. А и едва ли голямо нещо за един ще е голямо и за друг. Вече има музика по вкуса на всеки.
– Вие сте от Хасково. Освен вас и Angerpoint, които май вече дори ги няма, не се сещам за други банди от там. Има ли сцена, има ли банди, има ли нещо, което смяташ, че хората трябва да чуят?
– Освен нас други действащи групи са приятелите ни от Hangar 42 и Ghost Warfare. Hangar 42 работят в момента върху дебютния си албум и имат качени няколко демо песни от него в интернет. [Тук] Който има време, нека ги чуе. Ghost Warfare вече имат издаден албум и в момента работят по втори. Всеки, който иска да ги чуе, може да ги намери в интернет. [Тук] Заслужава си да се чуят и двете банди.
Снимки: 8m/s
Няма коментари:
Публикуване на коментар