Метъл пътуване отвъд жанровете, което не бива да изпускаш
“Прогресив” може би е определението, с което най-често се злоупотребява. Три десетилетия след Yes, King Crimson и Genesis едва ли има каквото и да е напредничаво в групи, които се придържат към тяхната музикална концепция. Колкото и технично да свирят. Затова и Between the Buried and Me разбираемо странят от този етикет, макар и той всъщност да пасва идеално на всичко, което правят – екстремна музика, отвеждаща те на места, където не си бил. А новият им албум The Parallax II: Future Sequence е може би най-амбициозното им пътешествие досега.
“Прогресив” може би е определението, с което най-често се злоупотребява. Три десетилетия след Yes, King Crimson и Genesis едва ли има каквото и да е напредничаво в групи, които се придържат към тяхната музикална концепция. Колкото и технично да свирят. Затова и Between the Buried and Me разбираемо странят от този етикет, макар и той всъщност да пасва идеално на всичко, което правят – екстремна музика, отвеждаща те на места, където не си бил. А новият им албум The Parallax II: Future Sequence е може би най-амбициозното им пътешествие досега.
Това е група, при която жанровите определения просто звучат тъпо. Ушевадно е, че влиянията на Between the Buried and Me идват от най-разнообразни места. Но веднъж попаднали в ръцете на петимата музиканти от Роли, Северна Каролина, те губят всякакви жанрови характеристики и се превръщат в чиста музика, която създава свой собствен контекст. Затова и групата успява с привидна лекота да осъществява преходи, като този от акустичните китари, красиви мелодии и чисто пеене като в интрото “Goodbye to Everything” до нещо средно между психеделичен рок и свръхтехничен дет метъл в “Astral Body”. “Extremophile Elite” започва с кийборди, които проправят пътя за епичен риф – точно както биха го направили Dream Theater – преди да избухне в престрелка между неравноделни барабани, скоростни китари и гърлени ревове, в която за момент се включва и туба. Изглежда хаотично, но не е – и точно това е най-важното в The Parallax II. Подобно на гореспоменатите Dream Theater и Between the Buried and Me знаят как да превърнат грандиозни композиции в песни. Десетминутни епоси като “Lay Your Ghosts to Rest” и “Telos” изчерпват всичко, което съвременна метъл банда би искала да каже, без да доскучават.
Самият формат е благодатен за това – The Parallax II е концептуален албум с продължителност над 70 минути. В него има всичкото пространство на света и за пищни оркестрации с пиано, цигулка и флейта, както и за странни прелюдии като “Bloom”. Between the Buried and Me са го запълнили изключително гъсто с музика, без обаче да става претруфено. Звучи като оксиморон, защото двете са пълни противоположности. Но точно това е целта – не някаква златна среда, а обхващане на целия спектър. The Parallax II я преследва блестящо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар