Приятно е да знаеш, че има групи, от които винаги можеш да получиш, точно това, което очакваш. А когато става въпрос за директен, ударен и агресивен хардкор, то No Turning Back са точно такъв случай. Излезлият в началото на октомври нов албум на холандската група No Regrets отново предлага музика, която почти напълно изчерпва понятието “хардкор”, без нужда от никакви обяснения. Това е и поводът отново да се свържем с вокалиста Мартейн ван ден Хувел и да му зададем няколко въпроса.
– Предишният път, когато говорих с теб, беше през есента на 2009 г. Какво се промени в No Turning Back от тогава? Доколкото знам, доста натовареният ви график за турнета пак ви е принудил да правите промени в състава...
– Да. Доста е трудно да се придържаш към темпото на No Turning Back и в същото време да имаш нормален социален живот. Така че направихме няколко промени през изминалите години, за да може бандата да продължи с пълна сила. Миналия път, когато ме интервюира, беше горе-долу по средата на световното ни турне за Stronger. Ние го приключихме в началото на 2010 г., след като в рамките на година бяхме свирили на всички континенти. Беше сбъдната мечата и наистина яко преживяване за нас. Видяхме с очите си почти всички хардкор сцени на планетата и се запознахме с хора, с които и досега оставаме приятели. След това турне започнахме да пишем Take Control. Тогава се присъедини Харм [от Modern Life Is Warfare] като втори китарист. Албумът излезе през януари 2011 г. и беше много успешен. Отново обиколихме света и свирихме на повечето места, които бяхме посетили за Stronger. През лятото Харм трябваше да напусне поради лични причини и на негово място дойде Михил [от Noyalty]. В началото на 2012 г. решихме, че е време за нов албум. Горе-долу по това време Робин [барабани] каза, че след пет години свирене с нас има нужда от спокоен живот с постоянна работа. Това беше разочарование за всички в групата, защото той беше готин човек и страхотен барабанист, но понеже се бяхме сближили по време на турнетата, проявихме разбиране. В лицето на Ник намерихме страхотен заместник, с който веднага започнахме да пишем нов материал. Записахме албума през лятото и го пуснахме преди седмици.
– Какво да очакват хората от No Regrets?
– Ако са запознати с No Turning Back, знаят и какво да очакват от албумите ни – директен и ударен хардкор. Никога не сме били от бандите, които променят звука си, за да следват някакви моди. Винаги през всички 15 години сме правили нашето собствено нещо, дори в периоди, когато не се е смятало за “готино”. Така че какво да очакват... Груува на Damage Done, брейковете от Revenge Is a Right, пънка на Rise from the Ashes и агресията на Stronger – 17 минути от най-добрата музика на No Turning Back досега. [18 са всъщност.]
– Това е първият албум от известно време насам, който издавате сами – чрез собствения си лейбъл Take Control. Защо решихте да го направите по този начин?
– Почуствахме, че е крайно време да започнем да контролираме всичко около бандата и сега сме напълно DIY. Това е идея, която отдавна имаме и най-сетне я осъществихме. Нямахме проблеми с Reflections Records, които издадоха предишните ни няколко албума в Европа, но за нас беше важно да правим нещата по нашия начин.
– Когато работиш с лейбъл, се възползваш от това, че друг се занимава с рекламната кампания за албума и разпространението му. Доколко успявате да се справите с това сами с помощта на собствените си връзки и интернет?
– За банда, която съществува от 15 години, е сравнително лесно. През годините сме виждали как системата работи – както и случаи, в които не работи. Правим същото, което правят другите лейбъли. Имаме същите контакти като тях, така че няма особена разлика. И засега всичко върви страхотно и реакцията също е доста положителна. Доста хора ни подкрепят.
– Доколкото разбирам, това е и един от първите албуми, които записвате извън Холандия – в Берлин, германия. Защо решихте да го направите по този начин?
– Всъщност сме записали само един дългосвирещ албум в Холандия – Revenge Is a Right. После отидохме в Дания при Тю Медсен за Damage Done, a после работихме в Белгия с Дирк Майърс в “The Studio”. И наистина свикнахме да работим с него, но за този албум искахме нещо ново – нов поглед върху нещата и нова обстановка. Така че отидохме в “Daylihero Recordings” в Берлин, след като бяхме чули доста добри записи, правени там. Работихме по албума с двама продуценти – Фло и Марк. Те ни накараха отново да гоним съвършенството, но и записите минаха много гладко. Доста приятели дойдоха в студиото с нас, така че наистина се забавлявахме. Като цяло това беше най-правилният възможен избор за този албум – да променим нещата малко.
– Четох едно интервю, в което казваш, че расизмът е една от основните теми в новия албум. За какво друго пееш в No Regrets?
– Ами да, расизмът е една от големите теми в този албум. Но ние винаги сме били против расизма по всички възможни начини. Текстовете в No Regrets са отражение на това, че се занимаваме с хардкор сцената от 15 години. Страстта, агресивното но в същото време и позитивно състояние на духа, приятелите, това да живееш всеки ден, все едно е последният ти, отмъщение, да не се отказваш... No Turning Back, каквито винаги сте ни познавали.
– Турнето ви за новия албум е с Overthrown от Сингапур – и това,че от Азия идва яка банда като тях е поредното доказателство колко глобален е хардкорът в момента. Вие също сте свирили навсякъде по света – случва ли ти се още да се изненадаш, че в дадена страна има силна хардкор сцена?
– Overthrown са страхотна банда и една от многото яки групи, с които сме имали честта да свирим по време на световните си турнета. Но вече не се впечатлявам, когато видя някоя силна хардкор сцена извън Европа и САЩ. В Азия и Южна Америка има държави, в които сцените са по-големи и по-развити дори и от германската. Европейците и американците смятат, че отвъд техните сцени не се случва нищо съществено. Грешат жестоко. Радвам се, че съм успял да видя всичко това, и знам, че ще се върнем отново на тези места и отново ще ни посрещнат страхотно.
– На мен Overthrown ми звучат точно като Last Hope. Което е жестоко! Ти как мислиш?
– Да, имат доста подобно звучене. И двете банди са страхотни и са наши добри приятели!
– В интервюто с тебе, което споменах по-горе, назоваваш албуми на Rolling Stones, рапъра Нас и Machine Head сред тези, които са ти повлияли най-много. Яко е да видиш някой, който слуша неща отвъд няколкото албума на Madball, Hatebreed и Terror, които би споменало всяко хардкор хлапе. Но по какъв начин се отразяват тези ти влияния в музиката на No Turning Back?
– Всички в No Turning Back слушаме доста музика, която не е хардкор. Аз израснах с класическия рок, защото баща ми постоянно слушаше такива плочи. Когато станах тийнейджър, започнах да слушам хип-хоп и хардкор, защото имах по-голям брат, който пускаше такава музика. Благодарение на него успях да отида на първите си концерти. Никога не съм спирал да слушам старите банди от 60-те и 70-те, хип-хоп, блус, соул, рок или метъл, понеже съм в хардкор банда. Обичам хубава музика, която е изсвирена с чувство. Това ме вдъхновява да пиша текстове за No Turning Back. Сцената и обществото също ме вдъхновяват, но тези банди наистина са променили погледа ми върху света в голяма степен.
– Хардкор сцената в момента определено е по-голяма от когато и да било преди това. Мислиш ли, че това се отразява върху духа й? Не смяташ ли, че днес има доста банди, които звучат като сглобени на поточна линия, само за да продават албуми и билети за концерти?
– Започнах да ходя по концерти през 1995 г. и от тогава досега е имало и силни, и слаби години. Не знам дали сега сцената е по-голяма от тогава. През 1995 г. в Холандия например на всички концерти беше тъпкано с хора и Madball свириха пред 120 хиляди души на Dynamo Open Air в Айндховен – най-якия музикален фестивал, който някога е съществувал. Иначе хората винаги говорят за банди, които се опитват да се възползват от сцената и да изкарват пари от нея. Но такива банди са напълно прозрачни – хората виждат това и такива групи постепенно залязват.
– Кои са най-яките албуми, които си чувал напоследък?
– Who's Foolin' Who? на Risk It, I Am Not Afraid на Final Prayer, Life Is Good на Нас, Days of Glory на Razorblade и All of Me на Естел. Най-якият концерт, на който съм ходил пък беше на Cock Sparrer в Амстердам!
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Снимки: Снимки: No Turning Back/Take Control Records
Няма коментари:
Публикуване на коментар