Бандата от Лонг Айлънд се завръща с безкрайно искрен албум
Макар и да се появиха през 90-те, когато тяхната смес от хардкор енергия, тежък груув и алтърнатив метъл да звучеше съвсем на място, Vision of Disorder така и не станаха водеща банда. Може би винаги са имали прекалено характерен почерк, за да се впишат в контекста на актуалните музикални течения, или големите скокове в стилово отношение от албум на албум са им коствали повече фенове отколкото са привлекли. Повече от десет години по-късно реформираната група от Лонг Айлънд се завръща с The Cursed Remain Cursed – албум, зареден с болка и гняв, които просто няма как да пренебрегнеш.
Макар и да се появиха през 90-те, когато тяхната смес от хардкор енергия, тежък груув и алтърнатив метъл да звучеше съвсем на място, Vision of Disorder така и не станаха водеща банда. Може би винаги са имали прекалено характерен почерк, за да се впишат в контекста на актуалните музикални течения, или големите скокове в стилово отношение от албум на албум са им коствали повече фенове отколкото са привлекли. Повече от десет години по-късно реформираната група от Лонг Айлънд се завръща с The Cursed Remain Cursed – албум, зареден с болка и гняв, които просто няма как да пренебрегнеш.
Vision of Disorder сякаш са се върнали назад и са взели всичко най-добро от досегашните си издания. Първичната агресия на едноименния дебют от 1996 г. е комбинирана с експлозивната енергия и китарния звук на Imprint (1998), а южняшките рок влияния от From Bliss to Devastation (2001) се промъкват благодарение на няколко мелодични момента. В песни като отварящата “Loveless”, “Be Up on It”, или звучащата като хардкор версия на Alice in Chains “Skullz Out (Rot in Pieces)”, всичко това сработва по прекрасен начин. А последното парче “Heart and Soul” демонстрира най-екстремните темпа и китари в албума, прекъсвайки ги рязко с може би най-якия мелодичен припев, който съм чул цяла година. Но докато поне половината от 11-те парчета са с подобно качество, измежду другите има пълнежи. Вокалите на Тим Уилямс покриват целия диапазон от гърлени ревове през крясъци до чисто пеене, но на моменти звучат прекалено истерично. И именно крясъците му заглушават немалко музикални моменти, които щяха да звучат по-добре като инструментални части.
Но макар да има своите недостатъци, The Cursed Remain Cursed е безкрайно искрен албум на група, изпълнена с горчивина след цяло десетилетие, прекарано в забвение. “You made me the enemy that I am” – изповядва се Уилямс в “The Enemy”. Но не спира до тук. В края на “Heart and Soul” той изкрещява и своята визия за необходимото пречистване: “We're going to toss this city and watch it burn.” Може би сега, когато на Vision of Disorder явно въобще не им пука дали ще ги харесаш или не, е крайно време да го направиш.
Много як албум! Не знаех, че въобще още свирят, а албумът е на нивото на "Imprint", който за мен си е класика! :)
ОтговорИзтриване