Английските трашъри Onslaught ще свирят за втори път в България утре вечерта в “R.B.F.” - шоу на класическа метъл банда в сравнително малък клуб, точно от онези, за които трябва да си пълен дебил, че да ги пропуснеш. Още повече, че от бандата имат намерение да изсвирят може би най-знаковия си албум The Force (1986) от първата до последната песен. Именно за това, както и за корените, настоящето и бъдещето на траш метъла, си говоря с китариста и основател на Onslaught Найдж Рокет, който звучи точно толкова развълнуван от предстоящото шоу, колкото аз и ти.
– Здравей. Кажи първо кой е в групата в момента. Имате сравнително нов барабанист, нали?
– Вече не е чак толкова нов – от 18 месеца е в групата. Става въпрос за Мик Хорахан, който преди това е свирил в Extreme Noise Terror и Desecration. Много готин пич, но и страхотен барабанист. Включването му в състава наистина промени звученето на Onslaught изоснови. Нещата ни звучат доста по-агресивно с него. От друга страна пък вторият ни китарист Анди [Росър-Дейвис] няма да може да е с нас на това турне. На него ще му се наложи да се оттегли от свиренето на живо за известно време, докато си уреди едни странични неща. Но така е в днешно време – на доста банди им се налага да правят промени в състава си поради една или друга причина, за да могат да отидат на турне. Но всичко е наред. Имаме един нов пич, който ще свири с нас на това турне – казва се [Алън] Лий Чеймбърс. В неделя се върнахме от Европа, където бяхме в продължение на две седмици. То се справя идеално. Пасна много добре на групата.
– Голямата новина за предстоящото ви шоу в София е, че ще свирите целия The Force. Това само за този концерт ли е, или го правите на цялото турне?
– Не, правим го на цялото си настоящо турне. То започна преди около три седмици в Обединеното кралство и после мина през по-голямата част от Континентална Европа. И засега се получава страхотно. Просто решихме да направим нещо различно. Вече бяхме свирили доста в подкрепа на Sounds of Violence (2011) и затова решихме, че ще е по-яко да изсвирим малко по-различен сетлист, който да не включва същите песни, които вече сме свирили на това турне. Доста от феновете ни харесват много този албум и затова избрахме да го изсвирим целия.
– Ами той е убийствен, как да не го харесват...
– Да. Забавно е за нас. Не, че не сме го правили и преди. Свирили сме го целия преди години в Южна Америка, но не в реда, в който са песните в самия албум. Публиката изглежда наистина се кефи.
– Това ли е най-добрият ви албум според теб? Щом свирите точно него целия, значи смятате, че по някакъв начин е специален.
– По-скоро не. Не мисля, че е най-добрият ни. Честно казано, според мен последният ни албум Sound of Violence е най-якото нещо, което сме издавали досега. Само като чета рецензиите в пресата... ами това са най-добрият отзвук, който някога сме получавали. Знаеш как е – записваш албум, но като го слушаш след няколко години, ти се иска да се върнеш и да промениш разни неща в него. Като слушам Sounds of Violence, въобще не ми минава нищо подобно през главата. А и феновете го приеха страхотно. Но то друга страна – както вече ти казах, направихме доста концерти в подкрепа на този албум и ни се искаше новото ни турне да е с нещо по-различно. А The Force беше албумът, с който стигнахме ново ниво. Това беше изданието, с което пробихме и станахме известни извън Англия. Като се чудехме какво по-специално да направим за това турне, ни се стори логично да се върнем точно към него.
– Напоследък доста банди правят това – свирят целите си класически албуми по турнета. Лятото гледах Metallica и те свириха Черния албум, Machine Head го направиха с Burn My Eyes, Hatebreed сега ще правят целия Perseverance... Защо се получава тази тенденция според теб?
– По-скоро това тръгна от Exodus и Overkill, които започнаха да си свирят целите си класически албуми по турнета. Според мен идва от това, че бандите се нуждаят от различен подход към различните си турнета. Защото в момента за групите от подобно ниво, концертите са основният източник на приходи. И като издадеш нов албум, е нормално да направиш турне, на което да свириш новите парчета, смесени с някаква част от класиките. Но после, когато трябва да се върнеш в същия град след няколко месеца, би било тъпо да свириш отново същите песни, които си направил миналия път. Мисля, че затова го правят всички – за да дадат нова перспектива на шоуто си. Специално ние правихме един сет за Sounds of Violence вече 18 месеца. И леко ни е писнало да свирим едно и също. Затова се върнахме към The Force. Също така искахме и да е нещо специално. Защото сега ще го свирим целия на това турне и после едва ли ще го направим пак.
– Вие сте траш метъл банда. Всеки, който знае какво говори, би казал, че този жанр се ражда, когато разни хлапета решават да свирят NWOBHM със скорост, характерна за хардкора и пънка. Вие обаче сте по-скоро обратното – банда, повлияна от Discharge и The Exploited, която после вкарва метъл в музиката си. Случвало ли ви се е да се чувствате странно в контекста на траш метъл сцената поради този факт?
– Ами не. Определено произлизаме от по-агресивната страна на тази сцена. Както казваш, повечето други банди, бяха хлапета, чието основно влияние беше Новата вълна на британския хеви метъл, докато ние идвахме от хардкор и пънк сцената. Затова нашият подход към траша е по-агресивен. Още носим в себе си доста от хардкор отношението. Особено в дебютния ни албум The Power from Hell (1985) се получи точно така – добавихме метъл елемента към хардкор-пънк музиката, която свирихме. Но ние и досега се придържаме към тези влияния.
– Вие издадохте три албума през 80-те и после бандата се разпадна, преди да се съберете отново през 2004 г., когато имаше огромен ренесанс на траш метъла. Според теб защо този жанр се завърна с такава сила през последните години?
– Когато ние се събрахме, нямаше никакъв ренесанс. Почти нямаше траш. Или поне не се открояваше толкова, колкото през последните няколко години. Защото напоследък нещата доста са набрали доста сила. Ще ми се да мисля, че и нашето събиране е допринесло за това. Според мен това, което се случи, е, че цяло ново поколение метъл фенове изведнъж разбра колко е яка тази музика. Защото хлапетата, които слушат банди като Machine Head и Lamb of God, се зарибиха и решиха да проверят къде са корените на музиката на любимите им групи. А те са в траша – Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax, Overkill, Exodus, Testament... всички тези банди. И тези хлапета се накефиха на тази музика. Затова тя отново процъфтява.
– А дали не е по-силна от всякога? Ти каза, че смяташ последния ви албум за най-якия ви досега. Аз например имам чувството, че и най-новият Testament съвсем спокойно може да се окаже най-добрият в дискографията им...
– О, да. И аз мисля така. Старите банди изкарват страхотни албуми в момента. Последните няколко на Exodus са страхотни! А както каза и ти, новият Testament е чудовищен. Напоследък доста свирихме с тези пичове и мога да ти кажа, че със сигурност всички те са много вдъхновени от това, което правят в момента. Прави им се нова музика, свири им се на концерти... както и трябва да бъде.
– Окей, както си говорим за велики албуми – какво слушаш в момента? Предполагам, че 30 години след дебюта ви едва ли слушаш само траш метъл и хардкор...
– Ха-ха! Може би ще те изненадам, но все още слушам главно това. Ако Discharge или GBH имат концерт наблизо, винаги ще отида да ги гледам. Все още подкрепям тази сцена напълно. Не съм се променял. Честно казано, няма особено много модерни банди, на които да се кефя.
– Сега ще свирите за втори път в България – и отново с Eufobia. Какво помниш от първия концерт?
– Доста всъщност. Наистина си прекарахме страхотно първия път в България. И сега сме доста развълнувани от предстоящото шоу. Концертът беше страхотен, запознахме се с доста нови приятели преди и след шоуто. Заведоха ни в някакъв бар след това. Не бях виждал такова нещо през живота си. Особено в неделя вечерта! Хората си тръгваха от бара в 6 сутринта и отиваха направо на работа. Мъртвопияни! Беше адски забавно. Ако сегашният концерт прилича по някакъв начин на онзи, ще е просто невероятно. А и този път ще пристигнем по-рано през деня, така че ще можем да поразгледаме града малко.
Снимки: 1,3 Недко Игнатов/Metal Hangar 18; 2 Onslaught
Няма коментари:
Публикуване на коментар