Южняшката супергрупа се съживява с концентрирано силно EP
Обложката с надгробни кръстове и текстовете за отворени ковчези и обладани от духове шамани карат новото EP на Down да звучи сякаш се е появило от отвъдното. Но и вокалите на Фил Анселмо ехтят като вопли на призрак, докато набичените блусарски рифове в духа на класическия Black Sabbath затварят кръга, връщайки това звучене в родината му – Американския Юг. Нищо ново – Down работят в тази ниша от две десетилетия. Всичко е въпрос на идеи и композиране. А в The Purple EP групата показва постоянно качество на песните, каквото не е постигала след дебюта си NOLA от 1995 г.
Обложката с надгробни кръстове и текстовете за отворени ковчези и обладани от духове шамани карат новото EP на Down да звучи сякаш се е появило от отвъдното. Но и вокалите на Фил Анселмо ехтят като вопли на призрак, докато набичените блусарски рифове в духа на класическия Black Sabbath затварят кръга, връщайки това звучене в родината му – Американския Юг. Нищо ново – Down работят в тази ниша от две десетилетия. Всичко е въпрос на идеи и композиране. А в The Purple EP групата показва постоянно качество на песните, каквото не е постигала след дебюта си NOLA от 1995 г.
“Levitation” отваря диска леко тромаво – като колосално чудовище, което тръгва с измамна мудност, а две минути по-късно помита всичко по пътя си. Но когато в по-мелодичните песни като “Open Coffins” се отваря повече пространство за вокалите на Анселмо, проличава и истинската сила на EP-то. Фронтменът не е звучал толкова добре от години, а моментите, в които се доближава до пеенето тип “разкаяна душа” на младия Ози Осбърн, пасват идеално на цялото преклонение пред Sabbath, което представлява това EP (обърни внимание на “The Curse Is a Lie” и “Misfortune Teller”). И е забавно как в епоха, когато легиони от банди имитират Pantera, самият Анселмо показва колко незаменим е за метъл сцената с първия си по-значим запис от 2007 г. насам. Междувременно китарните стилове на Пепър Кийнън и Кърк Уиндстийн съвършено се допълват един друг, придавайки на рифовете едновременно смазващата тежест, характерна за Crowbar, както и доста мелодия и жесток груув. Всичко е дооформено от суровата продукция, осъществена в домашното студио на Анселмо. Без да звучи мътно или недодялано, записът улавя първичната и човешка енергия на групата.
Основната сила на The Purple EP обаче е, че в него липсват немалкото криви стъпки, които правеха предишните два албума на Down лесно забравими – вероятно защото става въпрос за по-къс формат. Още по-добрият момент е, че това е само малка част от пъзел, който ще се допълни с още няколко подобни издания... Бог знае кога. Защото това е банда, която не само пее за мъртъвци, но и проект, който доста рядко се съживява за записи. Но когато го прави, удря мощно. С чист, 100% американски метъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар