Басистът на Maiden начева страничен проект, можеше да не го прави
След три десетилетия като основен двигател на хеви метъл легендите Iron Maiden Стийв Харис явно е насъбрал доста идеи, които да не може да вкара в музиката на основната си банда. И е съвсем резонно да иска да ги реализира чрез страничен проект. British Lion е точно това – диск на група, в която Харис участва, а не негов солов албум. Някой обаче е преценил, че ако на обложката пише “Стийв Харис”, изданието ще се продава по-добре. И е бил съвсем прав, защото British Lion няма никакви други аргументи, с които да спечели вниманието ти.
След три десетилетия като основен двигател на хеви метъл легендите Iron Maiden Стийв Харис явно е насъбрал доста идеи, които да не може да вкара в музиката на основната си банда. И е съвсем резонно да иска да ги реализира чрез страничен проект. British Lion е точно това – диск на група, в която Харис участва, а не негов солов албум. Някой обаче е преценил, че ако на обложката пише “Стийв Харис”, изданието ще се продава по-добре. И е бил съвсем прав, защото British Lion няма никакви други аргументи, с които да спечели вниманието ти.
Хубавото в албума се изчерпва с факта, че въобще не звучи като Iron Maiden – това осмисля съществуването му. British Lion предлага мейнстрийм рок, черпещ по равно от алтърнатива на банди като Tool и седемдесетарския звук на Boston и UFO, вкарвайки ги обратно в хеви метъл контекст. Написано изглежда по-добре отколкото всъщност звучи. Най-набиващият се на уши недостатък са немощните вокали на Ричард Тайлър – гласът му е уникално лишен от динамика, а изпълнението му е ужасяващо равно. Специално виенето в припева на “A World Without Heaven” звучи все едно е направено нарочно, за да те разсмее. Лошото е, че това е най-запомнящият се момент в албума – загнездва се в съзнанието ти като кофти участник в Music Idol. После идва самата продукция. Албумът не само звучи безкрайно глухо и мътно, но в него има и абсурдни неща като скокове в нивото на звука между различните песни. Ако някак си преглътнеш комбинацията от гаден вокал и кофти звук, стигаш до третия голям проблем – самите песни са слаби. Не, че няма идеи – “The Chosen Ones” залага на жестоки китарни хармонии, a “The Lesson” е приглушена балада с акустични китари, пиано и струнни. Просто реализацията е слаба, а с пеенето си Тайлър успява да убие и всеки потенциално хващащ момент (чуй припева на “These Are the Hands”).
Ако за момент се абстрахираш от името на обложката, би трябвало да си дадеш сметка, че ако неизвестна банда беше издала подобен албум, той щеше да е светкавично оплют и още по-светкавично забравен. British Lion седи като прекалено прозрачен опит да се издоят няколко допълнителни паунда от феновете на Iron Maiden. Можеш да участваш, ако фенщината е по-силна от себеуважението ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар