Няма как да забравя начина, по който Annihilator просто размазаха със звук, свирене и поведение на сцената всичко, което имаше за размазване в Каварна през лятото на 2010 г. и направиха така, че хедлайнърите на същия концерт Accept да изглеждат нелепо слаби. А това беше едва първото посещение на бандата в България. Второто предстои на 3 юни тази година, когато канадската група ще свири на втория ден на Loud Festival заедно със Slayer, Soulfly, Meshuggah и Asphyx. Лидерът на Annihilator Джеф Уотърс е така добър да ми отдели няколко минути за телефонно интервю и всъщност дори е толкова искрен и непринуден, че май издава голямата изненада от предстоящия фест, която организаторите старателно пазеха досега. Намери си я сам по-долу.
– Доколкото разбрах, сте почти готови с новия, 14-и по ред студиен албум на Annihilator и вече започвате да работите по следващия, още преди този да е издаден.
– Да, работим по два албума. Единият е готов и вече започваме втория. Надявам се да успеем да издадем първия през септември или октомври. А после през пролетта на 2013 г. ще пуснем и втория. Но още не мога да ти кажа кой знае какво за новите издания. Първият албум ще е интересно специално издание, което аз и Дейв Падън [китари, вокали] подготвихме за нашите по-нови фенове, както и за старите. Избрахме 15-16 песни от дискографията на Annihilator – парчета, които по-новите фенове може би не са чували като хората – и ги презаписахме. Искахме да ги направим с добра, страшно полирана продукция. Има и някои по известни песни като “Alison Hell”, “The Fun Palace” и “King of the Kill”.
– Това определено ще е яко. Особено за феновете в Щатите, защото там общо взето сте пропуснали две десетилетия...
– Точно така. Както знаеш, ние нямахме договор с издател в Северна Америка в продължение на 20 години и тук е много трудно да се намерят оригиналните издания на албумите ни. И понеже сега имаме доста нови фенове в САЩ и Канада, не искаме да ги караме да купуват всички стари дискове. Вместо това сега ще им дадем един нов с най-важните песни.
– Отново работиш с Дейв, който постави рекорд по задържане в състава на Annihilator. Кои други музиканти ще вземат участие в албума и турнето?
– Дейв е в бандата вече от почти десет години, а басистът ни Алберто Канпузано също прави турнета с нас от доста време. Може да се каже, че тримата сме нещо като постоянни членове на Annihilator. А колкото до барабаниста – Фло Моние е човекът, с когото работихме последно, и мисля, че също ще е добре да продължим с него. Така че в момента Annihilator е по-скоро банда от четирима души, отколкото мой солов проект. Смятам да напишем следващия албум като банда. Ще ми е общо взето за първи път.
– Един вид може да се каже, че е било нужно да издадете едноименен албум, за да станете истинска банда? [Едноименният албум на Annihilator е 13-и по ред за групата и излезе през 2010 г.]
– Има го и този момент, да. Иначе бих препоръчал на теб и читателите ти да отидете в YouTube и да потърсите “Annihilator Chile”, “Annihilator Argentina” или нещо подобно. Особено Чили! Това са кадри от турнето в Южна Америка, от което се върнахме току-що. Ще видите защо искам да задържа тези музиканти в бандата. Мисля, че най-сетне намерих идеалния състав на Annihilator.
– Аз ви гледах през лятото на 2010-а, когато свирихте за първи път в България, и тогава направо ме размазахте...
– Ние се опитваме да ставаме все по-добри. Смятам, че дори успяхме да подобрим решително шоуто си от миналия януари досега. С новия барабанист всичко става страхотно. Много енергично се получават нещата.
– Доста музиканти коментират, че в сравнение с Европа музикалната индустрия в САЩ – включително и метъл сцената – е в много по-голяма степен движена от това какво е модерно в момента. Мислиш ли, че отсъствието ви от северноамериканския пазар в продължение на 20 години е причината Annihilator да не променят звученето си според разните моментни моди?
– Понякога се случва някоя банда да промени малко стила си, за да пробие в Щатите. Понякога се получава, понякога резултатът е точно обратният. Винаги съм казвал, че не искам да променям стила си, за да отида в някоя страна. Напротив – искам да свиря там, където хората искат да гледат моята група. За съжаление, ако с Annihilator искахме да сключим договор с някоя звукозаписна компания в САЩ, само за да вкараме групата в тамошния пазар, щеше да ми се наложи да подпиша някакъв абсолютно лайнян и престъпен договор. А не искам. Гледам да не работя с хора, които се опитват да печелят на мой гръб, докато се отнасят с мен като с куче. И не искам да променям музиката си. Свиря с Annihilator от 1984 г. И предпочитам да нямам договор за Северна Америка пред това да подпиша някакво безумно споразумение, с което да продам душата си на дявола и да ми се налага да правя промени в музиката си. И не ми пука чак толкова. Причината за това е, че имаме наистина страхотни фенове в Европа и Япония. Но ще призная, че без тяхната подкрепа може би щях да се чувствам принуден да пробивам в Щатите и Канада. Тук също има страхотни фенове, но просто музикалната индустрия е много по-корпоративна отколкото в Европа и това пречи на банди като моята.
– Понякога не ти ли е странно, че мястото в света, където си най-малко популярен, е родната ти държава?
– По-скоро тук съм най-неизвестен за хората от индустрията – лейбълите и медиите. Миналото лято обаче свирихме пред 40 хиляди души в Монреал, както и пред страхотни тълпи в Квебек. Сега имаме доста оферти за голямо турне в Канада. И това е интересното – нито медиите, нито издателите тук ни подкрепят, но феновете определено са си налице. Смятам скоро да направим едно турне в Канада – без договор с лейбъл, без нов албум по магазините. И това ще е нещо уникално, защото като нищо можем и да го разпродадем.
– Казвал си няколко пъти, че една от причините да продължаваш да се занимаваш с музика, е за да го начукваш на всички лешояди от музикалната индустрия които живеят на гърба на бандите. Предполагам, че ако разпродадеш турне, без да имаш договор с лейбъл, ще имаш чувството, че си им го начукал особено здраво.
– Точно. Това ще е възможно най-голямото “fuck you!” за тези хора.
– Имаш син, който е тийнейджър – някъде на 16-17 години. Доколкото знам той също слуша метъл. Занимава ли се със свирене обаче?
– Синът ми? Не. Той слуша доста музика, но е предимно хип-хоп и рап. Всъщност според мен той може да стане много добър певец и има доста музика в кръвта си заради мен и майка му. Но той взе решение да не се занимава с такива неща поне на този етап. И в известен смисъл се радвам за него, защото предпочитам синът ми да прави, каквото той иска, а не каквото аз искам. Иначе мисля, че би се справил прекрасно, защото определено има талант. Но има и друг момент – да си музикант не е лесно. Особено отначало, докато се опитваш да пробиеш и още се учиш да свириш на инструмента си, е много трудно. Започваш да изоставаш с образованието си, нямаш време за гаджета, пропускаш купони... въобще социалният ти живот започва да куца. Затова мисля, че не винаги е толкова готино да си професионален музикант. На мен ми е в кръвта и не мога да правя друго.
– Като говорим за това – много хора те смятат за един от най-добрите китаристи в метъла, а и не само. Това как те кара да се чувстваш?
– Има толкова много страшно добри китаристи в джаз музиката, както и в хард рока, попа, метъла, траша, прогресива... Адски много хора, които са страшно добри. И на фона на всички тях да бъдеш определен за един от най-добрите... Страхотно е, какво да ти кажа. Музиката на Annihilator е плод на влиянието ми от поне 40 китаристи – всички от Exodus, Slayer, Judas Priest, Iron Maiden, Anvil, Razor, Loudness, Scorpions, Майк Шмиър от Destruction, Миле Петроца от Kreator, Ангъс и Малкъм Йънг, Ранди Роудс... всички тези хора. Стилът ми е комбинация от всичко това. В метъл сцената има хиляди хора като мен, които са добри в това, което правят. И затова не мисля, че човек трябва да развива прекалено голямо его и да се мисли за рок звезда. Защото винаги има много хора, които го правят по-добре.
– Спомена Slayer – те ще са хедлайнър на фестивала, на който ще свирите тук. Казвал си доста пъти, че са една от най-любимите ти банди. Какво е усещането да делиш сцената с тях?
– Прекрасно е. Толкова много пъти съм ги гледал на живо и съм се срещал с Кери Кинг и Том Арая в бекстейджа на концерти. Всъщност искам да навия Кери да излезе на сцената и да забие някоя песен с нас в София – примерно “Chemical Warfare”, която ми е една от любимите. Но засега не е сигурно. Просто му предложих това миналата седмица и още чакам отговор. Предполагам, че ще се навие, защото е готин пич.
– Това ще е велико! Като миналия път, когато свирихте в България и Шмиър от Destruction излезе да пее припева на “Alison Hell” с вас.
– Да, това беше яко. Наскоро пак свирихме с тях в Южна Америка.
– Като си говорим за германски траш, винаги съм смятал, че ще е особено яко ако свирите заедно с Kreator...
– Много пъти сме свирили с тях. То дори в България свирихме на един фестивал с тях, просто те бяха предната вечер. Сега в Чили бяхме хедлайнъри на един голям фест с Anthrax, Volbeat, U.D.O. и още куп банди. Kreator пък бяха хедлайнъри на следващата вечер, така че пак изпуснахме шоуто им. Но поне се видяхме в хотела.
– Смотаният ми опит за шега беше, че имената на групите ви значат противоположното едно на друго...
– О-о-о! Да бе, вярно! Това би бил страхотен проект между другото – двама от Annihilator и двама от Kreator. Може и турне да направим така. Даже мисля да им подхвърля идеята.
– Сега ще свирите в София и предполагам, че ще е пред повече хора отколкото в Каварна преди две години. Какво да очакват хората от шоуто ви, освен евентуалната поява на Кери?
– За нас първо ще е много яко да се видим с приятелите ни от Lacuna Coil и Slayer. А и имам доста добри спомени от миналия път – беше забавно, а и промоутърите бяха готини пичове. Феновете също бяха фантастични. Всъщност не знам колко дълго ще свирим, но понеже сме предпоследни, вероятно ще е 75 минути или нещо такова. Подготвили сме страхотен сет. Сега репетираме парчетата. Всъщност това са песните, които свирихме в Южна Америка и понеже се получи адски яко, искаме да пренесем същия сет и в Европа. От началото до края енергията просто не секва – не правим никакви балади или акустични части. Само бързи и тежки песни. Ще е едно доста потно лято!
Снимки: 1, 3 Асен Тонев; 2 Loud Concerts
Ще размажат велики са
ОтговорИзтриване