Нека се изразя като пича от рекламата на Dos Equis: “Рядко слушам пауър метъл. Но когато го правя, обикновено е Firewind.” На 21 май водената от родения в Солун китарист Костас Карамитрудис – по-известен като Гъс Джи – група ще издаде новия си, седми по ред студиен албум Few Against Many. Което е прекрасен повод отново да се чуя с Гъс [да, така се чете, стига се смяхте като ученички], който между другото, ако някак си случайно не си разбрал, преди няколко години наследи Зак Уайлд като китарист на Ози Осбърн. И съответно да се говори с него е повече от интересно.
– Нека започнем с новия албум на Firewind Few Against Many. Защо избрахте това заглавие?
– Главно защото мислим, че е яко. Но и в известен смисъл то представя къде се намира групата в момента. Вече десет години правим албуми, свирим по концерти... всичко това е резултат от доста жертви и лишения, както и плод на много здрава работа. Понякога го има усещането, че това, което получаваш обратно, е твърде малко – един вид се чувстваш все едно си сам срещу света. Но битката продължава. И с новия си албум и музиката в него ние започваме поредното си настъпление в тази битка!
– Казваш, че атакувате – това да не би да значи, че албумът ще е по-тежък?
– О, да. Доста по-тежък е! Бих казал, че има и много повече груув в него. Като цяло е и по-китарно ориентиран – много повече китари и по-малко кийборди в сравнение с предишния например.
– Доколкото разбрах, този път сте записвали албума веднага след като е свършило турнето ви. Това не беше ли предизвикателство за вас?
– Не бих казал, че беше чак някакво предизвикателство. Все пак ние вече бяхме написали по-голямата част от песните по време на самото турне. Докато бях на турнето с Ози постоянно ми идваха идеи за рифове и песни. И после си казах, че ще е добра идея да седна и да ги запиша в някоя от редките паузи по време на турнетата му. Записах ги в домашното си студио, просто за да не ги забравя. Получиха се около шест-седем нови песни, които пратих на Аполо [Папатанасио, вокали] в Швеция, за да мисли текстове и вокални мелодии. Общо взето така натрупахме достатъчно материал, за да можем да влезем направо в студиото след турнетата на Ози и Firewind.
– Преди около месец видях бившия вокалист на Misfits Майкъл Грейвс и той разказваше как основното, което трябва да прави сега по време на турнета, е да седи и да чака. Ти явно си запълнил времето си с писане на песни.
– Определено. Особено на турнето на Ози, защото там рядко са много поредни дати. Един ден свириш, на другия почиваш. Но все пак си на турне с едно от най-големите имена в рок музиката – и това означава, че където и по света да се намираш, винаги спиш в най-луксозния възможен хотел. И понеже е тъпо просто да си киснеш в стаята, аз винаги нося китара с мене, за да мога да си свиря и да измислям песни. Лесно ми беше – нямаше никакъв стрес. Дори, ако трябва да бъда честен, нямах планове да правя нов албум на Firewind точно сега. Говореше се, че може би първо ще трябва да направим нов албум с Ози. Носеха се и слуховете за евентуален нов албум на Black Sabbath, така че аз наистина не знаех в каква позиция съм. Когато стана ясно, че Sabbath ще записват заедно и после ще тръгнат на турне, осъзнах, че ще имам една-две свободни години да правя каквото си искам. И реших да ги посветя на нов албум на Firewind.
– Освен теб кой друг свири във Firewind в момента?
– Съставът на групата е същият като преди. Имаме само нов барабанист. Казва се Джо Нунес и свири и в Nightrage. Останалите хора са същите като в предишния албум – Петрос Кристодулидис на бас, Боб Катсионис на ритъм китара и кийборди и Аполо на вокалите.
– Каза, че си пращал идеи на Аполо в Швеция и той пише текстовете. Останалите от бандата доколко участват в писането на песните?
– Навремето пишех парчетата най-вече заедно с Боб. Бяхме съавтори на почти всичко на Firewind. Този път обаче – най-вече защото просто бях на турне с Ози през по-голямата част от времето – написах почти всичко сам. Разбира се, накрая и той допринесе за дооформянето на песните. Например баладата в албума – “Edge of a Dream”. Нея я написаха Аполо и Боб. В парчето има само пиано, без барабани и каквото и да е друго – само малко китарни сола. Освен това в тази песен гостуват и Apocalyptica. [Тоест, има доста неща освен пиано, ха-ха!]
– Има ли други гостучастия в албума?
– Не, само Apocalyptica в тази песен. Колкото и да е странно, понеже и те и ние от доста време се занимаваме с такава музика, ние не се познавахме. Просто ги попитахме по официалния канал. Помолихме нашия мениджър да прати демо на песента на техния мениджър. Той го направи и седмица по-късно те ни отговориха, че са харесали парчето и с удоволствие биха участвали в него.
– Мислил ли си някой път да поканиш Ози да пее в някоя ваша песен?
– Кой знае... Някой ден може би. Той също е страшно зает. Но има и друг момент – аз така или иначе свиря заедно с него, така че май няма смисъл.
– Това да си негов китарист работата-мечата ли е за теб?
– Разбира се, бе човек. Ти как мислиш? Ха-ха!
– Питам, понеже миналия път, когато говорих с теб – преди последното ви шоу в София през зимата на 2010 г. – общо взето каза, че така или иначе си бил постигнал повечето си цели като метъл музикант с Firewind, още преди да станеш част от групата на Ози.
– О, да – така е. Аз бях доволен от това, което имах и преди да ми се обадят от лагера на Ози. Никога не бях очаквал, че ще получа подобен шанс. И бях наистина щастлив, че имам собствена група, с която правя турнета, и успявам да живея от музиката си. И разбира се, после получих офертата на Ози. Когато ти се случи нещо подобно, се чувстваш все едно си се качил на върха на планината. Животът ти се променя.
– Като си говорим за събития, които променят живота ти – наскоро се появи последната останала неиздавана песен на Pantera. Чу ли я?
– Да. Веднага след като се появи. Определено ми хареса.
– Като я слушах, се замислих колко много липсва Даймбег Даръл на метъл музиката в момента. Ти като китарист повлиян ли си от него?
– Да. Доста. И всъщност точно това ще си проличи особено силно в новия албум на Firewind – в него има доста Даймбег моменти. Наскоро се разрових в дискографията на Pantera и си спомних колко много обичам свиренето му и колко много ми е повлиял. [Докато разговаряме с Гъс, още не съм чул нищо от албума, но ти вече можеш да отскочиш до YouTube и да се увериш в сериозността на думите му за даймбегските моменти от “Wall of Sound”]
– Освен Даймбег кои други китаристи са ти повлияли?
– Бих казал Тони Айоми, Ингви Малмстийн, Майкъл Шенкер и Гари Мур. Тези са общо взето.
– Як списък. Каза, че след като си разбрал, че Sabbath се събират, си очаквал да имаш няколко свободни години, които да посветиш на Firewind. Да разбирам, че няма да си част от проекта Ozzy and Friends, който ще се наложи да замени Sabbath заради заболяването на Айоми?
– Не, напротив. Ще участвам. Моите планове също се промениха. Иначе Ozzy and Friends на практика ще е същата група, която свири по време на турнето за Scream. Но за определени парчета на сцената с нас ще излизат хора като Слаш, Зак Уайлд и Гийзър Бътлър. Ще е яко!
– Определено. А ти ще си на една сцена заедно с още някои от героите си...
– О, да. Слаш и Зак са едни от най-любимите ми китаристи. Като дете съм ги слушал и съм се учил от тях. Определено ще е едно много забавно лято заедно с тези пичове. Аз имам огромен късмет, че получих шанс да изживявам мечтите си. Не познавам много хора, които могат да кажат нещо подобно за себе си.
– Окей, като си с Ози си нещо като хлапето-фен, което свири на сцената, заобиколено от всичките си идоли и герои. Във Firewind обаче е обратното – там ти си шефът.
– О, да – всички във Firewind гледат на мен, както аз на Ози. Да свирят с мен е тяхната сбъдната мечта, ха-ха! Шегувам се, разбира се. Във Firewind е различно – ние сме братя по оръжие и приятели, които са заедно вече от доста години. Групата е нашето дете и ние виждаме как то расте пред очите ни с всеки следващ албум.
– А отношението ти към останалите във Firewind промени ли се, след като стана китарист на Ози? Все пак сега си много по-голяма работа.
– Не, аз съм си същия. Но има промяна, да. Тя обаче е от съвсем друго естество – промени се отношението ни към самата ни работа като група. Опитваме се да правим нещата много по-професионално. Има доста неща, които научавам от хората около Ози, които после опитвам да прилагам във Firewind. И това ни носи само позитиви. Сега имаме по-високи стандарти и по някакъв начин ни е по-лесно да работим. А и няма какво да го крия – мисля, че заради работата ми с Ози доста хора са научили за Firewind и сега идват на наши концерти. Определено виждам повече фланелки на Ози по нашите шоута напоследък.
Few Against Many ще излезе на българския музикален пазар на 21 май чрез Анимато Мюзик, когато ще можеш да го поръчаш от тук
Снимки: 1, 3 Джъд Гордън/MedusaMedia.Net; 2 Анимато Мюзик/Century Media
Няма коментари:
Публикуване на коментар