Пънк-рок класиците продължават напред с нов фронтмен
“I believe that we can move on/ (...) I believe that we can stay true/ True to ourselves and find something new” – пее Золи Теглас в отварящата, едноименна песен от първия албум на Pennywise с него като вокал. На повърхността това не е много далеч от типичните за групата социално-политически текстове с послание за промяна на съзнанието. Но от друга страна Pennywise сякаш те молят да им дадеш шанс да докажат, че могат да продължат и с нов фронтмен: “We'll never know until we try.”
“I believe that we can move on/ (...) I believe that we can stay true/ True to ourselves and find something new” – пее Золи Теглас в отварящата, едноименна песен от първия албум на Pennywise с него като вокал. На повърхността това не е много далеч от типичните за групата социално-политически текстове с послание за промяна на съзнанието. Но от друга страна Pennywise сякаш те молят да им дадеш шанс да докажат, че могат да продължат и с нов фронтмен: “We'll never know until we try.”
А доколко са успели в опита си с All or Nothing е въпрос на чисто субективна преценка. Аз обожавам Ignite и смятам, че Теглас е възможно най-сполучливият избор за заместник на Джим Линдберг. Предостатъчно хора мислят точно обратното. Така или иначе големият проблем на Penniwise през изминалото десетилетие не бяха вокалите, а цикълът на безидейност, в който беше потънала групата. The Fuse (2005) започваше с една уникално яка песен, след което продължаваше с 14 безкрайно слаби, а Reason to Believe (2008) бе интересен експеримент дали можеш да пуснеш албум безплатно, от който бях въодушевен в продължение на седмица и от тогава не съм го пускал.
Китаристът Флетчър Дрег обяснява, че присъединяването на Теглас към Pennywise доста е променило динамиката на отношенията в бандата. И че за първи път от десетилетия са си позволявали да си кажат един на друг неща от сорта на: “Този риф е тъп, иди напиши нов.” Резултатът не е нищо радикално различно като звучене – същият гневен пънк-рок с бързи ритми, мелодични рифове и грандиозни, забиващи се в мозъка ти припеви. Класически Pennywise. Но явно от всичкото писане и пренаписване е имало смисъл, защото в All or Nothing има точно това, което липсваше на бандата от години: силни песни.
За втори път в историята си Penniwise правят промяна в състава си (слава Богу, този път без някой да умира) и също като преди 15 години издават албум, чиято обложка е просто логото на бандата. Посланието е ясно – това са Pennywise и те продължават напред. Единственото, което се очаква от теб, е да им дадеш шанс.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Няма коментари:
Публикуване на коментар