Last Hope са надъхани и искрени повече от всякога
“Ние сме лайф група. Това ни е силата” – категоричен е вокалистът на Last Hope Александър Бояджиев–Чиката. И More Than Ever, новият албум на хардкор бандата от София, е именно записът, в който по най-добрия възможен начин е уловена тази й най-голяма сила. От продраните, крещящи и възможно най-естествено звучащи вокали на Чиката досега през директната и в никакъв случай претоварена продукция до поредния як хардкор риф или пропит с искреност текст, това е албумът на Last Hope, който представя духа на бандата в най-чистия му вид.
“Ние сме лайф група. Това ни е силата” – категоричен е вокалистът на Last Hope Александър Бояджиев–Чиката. И More Than Ever, новият албум на хардкор бандата от София, е именно записът, в който по най-добрия възможен начин е уловена тази й най-голяма сила. От продраните, крещящи и възможно най-естествено звучащи вокали на Чиката досега през директната и в никакъв случай претоварена продукция до поредния як хардкор риф или пропит с искреност текст, това е албумът на Last Hope, който представя духа на бандата в най-чистия му вид.
More Than Ever започва с инструментално интро и завършва с едноименна песен, построена около същия риф. Между тях са събрани близо 30 минути бърз, ударен хардкор – и своеобразна проповед какво представлява тази сцена и какви са ценностите й. Last Hope бяха казали, че албумът в известен смисъл ще е завръщане към корените и това въобще не е далеч от истината. Песните в More Than Ever са по-къси и пънкарски, но и по-разнообразни, което в известен смисъл връща лентата назад към My Own Way от 2003 г.
И като че ли именно най-олдскул моментите са най-силните тук: “Alive”, която размахва среден пръст към всички, които гледат отстрани и не схващат смисъла на хардкора, или пък тоталния химн от пънк мелодии и хорови вокали “Live a Lie”. Както винаги досега при Last Hope и в More Than Ever има доста гостучастия. И докато Браян Харис (от Death Before Dishonor, в “Lost”), Георги Димитров (от Expectations, в “Heavy Lies the Truth”) и Виола Стоянова–Били (екс-Dan Koloff, в “Kamageddon”) допринасят към песните главно с това, че се дерат повече от Чиката, то Антъни Херера от Take Offense придава цяло ново измерение на “Sleepwalkers” с “майкмюърските” си вокали.
Но това не е само музика и Last Hope ти го напомнят от всеки стих в новия си албум. И да, част от посланията като “хардкорът спаси живота ми” щяха да звучат супер клиширано, ако идваха от някой друг. Но Last Hope са сред хората, които са построили тази сцена в България, развили са я и никога не са й обърнали гръб. Тази музика е животът им и това, че са направили хардкор албум, който се занимава главно със самия хардкор, не е безсмислено, ами напълно естествено и крайно искрено.
* Публикувано на сайта на I Hate Mondays Radio
Няма коментари:
Публикуване на коментар