BARONESS – “Blue Record”

Две години след “Red Record” бандата вече е от Левски


Обложката ти изглежда познато? Да. Това е така защото фронтменът и китарист на Baroness е Джон Бейзли, рисувал и артуърк за някои неща на Darkest Hour и Pig Destroyer, например. Много артистично, а?

Ами, да. И това, че Relapse застават здраво зад прогресив-слъдж банда като Baroness, не е някаква изненада. Доста хора ги сравняват с Mastodon като звучене, а именно това е златната кокошка на този лейбъл. Аз по принцип не съм достатъчно претенциозен за подобни банди, но си сипах чаша вино, докато пиша това, за да наваксам...

Мда, и на мен първата асоциация при слушането на Blue Record ми бяха именно Mastodon, въпреки че Baroness звучат малко по-пънк. Песните не са от най-дългите – по 4-5 минути са, като обикновено около половината е инструментално интро. За това време в тях са вкарани доста идеи, често на пластове, така че албумът е доста тежък за слушане. И това е идеята.

Цялото нещо има рамкова структура – започва с “Bullhead's Psalm” и завършва с “Bullhead's Lament”. Помежду изпъкват песни като “Swollen and Halo” с уникалното й мелодично инторо, което после се включва пак като прелюдия. “A Horse Called Golgotha” е с повече дисторшън и по-метъл, като дори има и някакво електронно усещане, което мен лично ме върна в последния албум на Killing Joke (обичам да съм там, няма проблем). А аз лично не можах да се разделя с усещането, че началото на “The Gnashing” мяза леко на “Отивам там” на Контрол. И това не е въобще лошо, хехе.

Продукцията е типичната за подобна група. И е целенасочено доста далеч от кристалния звук – много дисторшън и много седесемтарско звучене. Супер! Албумът е по-целенасочен и по-смилаем от предшественика си Red Album, който беше доста по „изкуство заради самото изкуство”. Поне доколкото аз го разбирам. А аз и от вино не разбирам, но тази една бутилка ми дойде доста добре...

Още инфо:
MySpace на бандата