SYBREED – “The Pulse of Awakening”

Европейски индъстриъл метъл с всичките произлизащи от това пороци


Големият Лари Кинг съветва в книгата си да бъдем откровени и да не се изкарваме по-знаещи отколкото сме. Така че аз ще призная веднага, че до този албум ме доведе не безкрайната ми ерудираност относно съвременната метъл сцена, а комбинация от тотална скука и ефекта на красивата му обложка. С моя късмет попаднах на банда, която прави кавър на Killing Joke, а и авторските й парчета не са за изпускане.

Sybreed са от Женева, Швейцария и това е третият им дългосвирещ албум. Стилът им е комбинация между мелодичен дет метъл и по-индустриални звуци, като в различни моменти едното или другото взима връх. Мисли си за Fear Factory и Mnemic със здравите им рифове и картечни барабани в комбинация с мелодичните неща на Soil Work от “Natural Born Chaos” нататък.

Отварящата песен “Nomenklatura” общо взето показва какво да се очаква от бандата от там нататък – здрави рифове, подплътени с синтезаторни мелодии, припев с чисто пеене. Във втората песен “A.E.O.N.” вече имаме тотално механични рифове, които звучат като измислени от Дино Казарес. Най-екстремната песен в албума е “I Am Ultraviolence”, която прелива от почти блек метъл набивки в абсолютен Nine Inch Nails момент, където музиката звучи като буксуваща машина.

Това разбира се е супер, но със съмнителни европейски индъстръл банди винаги има едно голямо „но”. Пичовете просто не се сдържат да ги избие на щастлива денс музика и правят песни като “Doomsday Party”. Който не харесва Pain, знае за какво говоря. Ако имаш достатъчно здрави нерви да издържиш това обаче стигаш до кавъра на “Love Like Blood”, който вече връща усмивката на лицето ти.

“The Pulse of Awakening” като цяло не е лош албум и бандата всъщност показва сериозна зрялост, успявайки да комбинира доста влияния, но и да създаде собствен стил. За това спомагат и вокалите на Бен (нкъде не казват фамилията, но едва ли е Кеноби), които са доста характерни. Определено това е прилично издание, което ще ти помогне да запълниш времето, докато някое от големите имена в метъла пусне албум. Току виж и накрая на годината може да си спомняш за него.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница