KNUCKLEDUST: Сцената ни е доста ъндърграунд. И така ни харесва!

Hate City Fest 2009 бе може би най-якият хардкор концерт от доста време насам. Перпълнен клуб, яки банди, супер атмосфера... Явно нещата могат да се получат с добра организация и точните банди. Черешката на тортата са англичаните от Knuckledust, които измитат пода с публиката последни. Но преди това вокалистът им Пиер намира време да поговори и с мен.

- Днес небето беше мрачно цял ден, а сега почна и да вали доста силно. В Англия е така през цялото време, нали?
- Хаха. Не. Това е представата на всички, но не е точно така. Всъщност има недостиг на вода и правителството дори забрани да си поливаме дворовете с маркучи, за да не я хабим по този начин. Ако постоянно вали, защо нямаме вода?

- Съдейки по това, че статуса на бандата в Myspace около месец бе променен и тръбеше за предстоящия концерт в България, предполагам че сте доста надъхани за това шоу.
- Да, така е. Доста се радваме, че можем да свирим на ново място. Да бъда честен тази година не сме правили много концерти. Сигурно мога да ги преброя с пръстите на едната си ръка. В момента правим това „много мини” турне – само София и Солун. Ситуацията в Англия сега е такава – работим и не можем да си вземем отпуск. Компаниите предлагат на хората неплатени отпуски, за да могат да си намалят разходите и бизнесът да оцелее. Доста фирми фалираха. Ситуацията в бандата е такава, че не можем да напуснем работа за празници, а басистът ни не може дори за уикендите. И се получава така, че да не можем да правим много концерти. Басистът ни Ник кара едно от онези просволути черни таксита в Лондон. Те са като мафия. Ако си много отдаден и учиш бързо можеш да влезеш в тази професия за около година. Но иначе отнема около три до десет години да научиш всички малки улички и маршрути. И Ник се чуи. Опитваме се да сме солидарни и да не правим много концерти, за да има той време.

- А той от колко време се занимава с това?
- Мисля, че около година. Нещо такова. Но, докато свърши с това, не може да е отдаден на свиренето до край.

- Ама поне е близо до „дипломирането” сега. Та, казваш, че не правите много концерти, седите си в Лондон... намирате ли време да пишете нови песни, или сте твърде заети с работа?
- Същото е като с турнето. Честно казано в момента Knuckledust нямаме план за бъдещето. Честно казано, имайки предвид ситуацията, съм изненадан, че сме го докарали и до тук. Но пък от друга страна нищо не се е променило в есенцията на бандата, докато светът около нас постоянно се променя. Никога не сме имали големи планове. Никой от нас няма да умре през следващите две-три години, надявам се, така че когато стане новия албум – тогава. Ако на хората им харесва – супер. Ако не – прав им път.


Хардкор семейство и респект, но все пак поглеждайте тарифата, преди да се качите в таксито на Ник.

- Каза, че нищо не се е променило в бандата. Knuckledust е една от малкото групи, която е в същия състав от самото начало. Как успявате?
- Много хора ни питат за това и са изненадани, че имаме същите членове. Не сме си го поставяли като цел, но ако не бяхме същите хора, нямаше да е толкова забавно за нас. Нямаме много големи планове за тази банда. Когато започнахме, просто искахме да свирим музиката, която харесваме. Това правим и сега и нищо не ни е налагало да си променяме стила. Щастлив съм, че е така. Нямаме никакви хора, които да ни притискат да издаваме албуми всяка година заради договор с лейбъл или нещо подобно. Просто си правим нашите неща. Първо семейството.

- Като казваш „семейство” какво имаш предвид? В хардкора доста хора използват думата и за разни хора около тях, които са им crew, за други банди...
- Да, доста хора използват думата доста свободно. Но за мен „семейство” са хората, които няма да ти обърнат гръб, които са до теб и не ти говорят глупости. Много хора идват усмихнати и ти говорят някакви глупости как са ти приятели, а всъщност искат нещо от теб. Имаме късмет, че заради тази музика имаме истински приятели и семейство по целия свят. Иначе нямаше да сме излизали от Лондон и нямаше да срещнем всички тези хора.

- Лондон май е най-големия град в Европа, а хардкор сцената му изненадващо не е от най-популярните. Дори и в рамките на Обединеното кралство първо се сещам за банди като Napalm Death, които са от Бирмингам. Защо е така с Лондон?
- Има го този момент наистина. Хората в Лондон, които се занимават с хардкор музика не са точно scene kids, сещаш се (сещам се, но не и как да го преведа, без да е тъпо - бел. авт.). Правят музика, но по свой собствен начин. Опитваме се да помагаме на тези банди с нашия лейбъл Rucktion Records. Може и тези групи да не са най-популярните, защото не свирят същото като всички останали банди по света. Има милиони банди, които звучат като Terror, милиони звучат като Hatebreed, милиони банди звучат като Madball. И в Лондон на хората им е малко писнало от това. Ние, разбира се, уважаваме тези банди и сме повлияни от тях, но като пишем музика, се опитваме да вкарваме повече собствени идеи и влияния. Имаме си сцена, но тя е доста ъндърграунд. И ни харесва така. Имаме банди като Ninebar, Kartel, Injury Time, Bun Dem Out… Това са страхотни банди, които обаче не могат да свирят в Европа. Някои от хората в тях още са прекалено малки, нямат шофьорски книжки, нямат работа, не могат да си позволят да купят или да наемат турбус, да платят за ферибот до континента...

- И свирят само в Лондон или на целия остров?
- Най-вече в Лондон, защото няма особено много места в Обединеното кралство, където да има глад за хардкор или за банди на Rucktion. В големите градове е ОК, но отвъд това Англия е доста малък пазар за тази музика. Лондон е мястото, където всичко оцелява. Може да има 10 различни вида хардкор хлапета там, които да нямат нищо общо, но всички мислят, че слушат хардкор. Доста богати хлапета има. Идват само на големите концерти и чакат чуждите банди. Когато свири някоя местна група всички мрънкат „ами гледаме ги същите всеки месец”, но това не е вярно – бандите свирят по веднъж на 6 месеца или нещо подобно. Това са само някакви оправдания. А всъщност просто виждат едни и същи хора всяка седмица по други концерти, а никой не обръща внимание на бандите.


Колкото и да се напъвам, не мога да измисля достоен текст за под тази снимка.

- Преди години бяхте част от едно голямо турне с Ignite, Sworn Enemy, Madball и Suicidal Tendencies и доколкото разбрах от едно интервю от тогава сте били първи всяка вечер и сте свирили пред 10 души...
- Да, така беше. Понякога дори свирихме пред никого. Пускаха ни да свирим преди да са почнали да пускат хора в клубовете. Но ние пък не започвахме. Това стана, защото някои от бандите, които бяха в първоначалния лайнъп на турнето, се отказаха и ни поканиха нас да отваряме. После пък онези се върнаха и стана така, че има прекалено много банди за даден концерт и няма време за нас. Не направихме никакви пари. Коства ни 5000 лири само да наемем турбус. Наши приятели караха и от това поне спестихме пари, но откъм финанси си беше катастрофа. Загубихме пари, свирихме пред, както казваш – 10 души, така че никой не ни чу почти, никой не си купи мърч или дискове. Беше добър урок. Не съжаляваме, че го направихме обаче. Свирихме рано и после пихме, докато гледахме всички останали банди. Ние израснахме, слушайки Suicidal Tendencies, Madball, кефим се много на Sworn Enemy… беше като ваканция за нас. Една доста скъпа ваканция.

- Доста голям контраст със сегашния концерт – хедлайнъри сте и шоуто е тотално разпродадено...
- Да. Предпочитаме да свирим в малки клубове пред това да сме по стадиони. Обичам хората да са срещу мен и да ги виждам. Честно казано не съм с най-доброто зрение и когато хората са далеч, имам проблеми. Но напоследък така или иначе си затварям очите, докато пея.

- Доста банди разказват, когато идват тук, как в Европа по концерти публиката е доста статична и са изненадани как в България хората се помилат. Как стоят нещата в Англия в това отношение?
- На Острова е същото като в Европа. Англичаните може би са такива като народ – студени и сдържани.

- Запознат си с лондонската сцена, защото си в нея от поне 10 години, а и имаш лейбъл там. Мислиш ли, че българска банда може да отиде там и да се справи добре?
- Доста хора искат да свирят в Англия. Хубаво място е и има доста хлапета, които отдават значение на музиката си, просто не са много в определени райони. И е трудно. В Европа, на континента, са свикнали да правят дълги турнета с едни бус и то две банди – хедлайнърите заедно с подгряващите. Но за да докараш и двете банди в Англия трябва да платиш повече за ферибот, а пък посещаемостта на концертите е по-малка, и като теглиш чертата излиза, че по-добре да не се занимаваш с това.

- ОК. Последен въпрос. Питам те това, само защото в момента сме пред офиса на политическа партия, която представлява мюсюлманското малцинство тук (пред ДПС, че къде другаде!? – бел. авт.). И като чета новини от време на време ми попадат неща за размирици в Англия между местните и мюсюлманки емигранти, които искат да строят нови джамии например... Какво мислиш за тях по принцип?
- Англия е уникален случай. Има доста мюсюлмани, които си живеят в Обединеното кралство и да ги наричаш както и да е освен „британци” ще е безумно. Аз например съм южноамериканец – семейството ми е от Перу. Но съм си лондончанин. Също така има хлапета, които живеят там и са мюсюлмани, но и те са си от Лондон. Част са от града, част от Обединеното кралство и всичко там. Ситуацията е уникална. Не може да има прекалено противопоставяне, защото винаги, когато много хора се противопоставят на нещо, се намират поне толкова от другата страна, които да го защитят. Политиците не искат да има подобен смут, особено в Лондон, защото ще има доста проблеми. Например – ще има ответна реакция и мюсюлманите ще настояват да могат да демонстрират вярата си още повече. И честно казано нямам проблем с тях и никога не съм имал чувството, че прекрачват някаква граница с религията си. Винаги ги е имало и всеки в Лондон и Англия е отраснал измежду приятели, част от които са мюсюлмани, така че няма проблем.

Още инфо:
MySpace на бандата
Официална страница