NINE ELEVEN: Като нищо биха ни убили в САЩ

Това интервю за съжаление стана по и-мейл и нямах възможност в директен разговор поне да попитам за немалкото неща, написани в него, с които съм несъгласен. А сега ще е селско след всяка втора дума да пиша бел. авт. със саркастични бележки. Но пък ето какво написа Ричард от Nine Eleven, най-вероятно от училищен компютър в работно време:

- ОК, разбирам, че сте се кръстили на датата, на която Пиночет взима властта в Чили, но ако може би ли дообяснил идеята.
- Пише го и на сайта ни, но все пак – През 1973-а в Чили Пиночет, подпомаган от ЦРУ и американски компании, отстранява демократично избрания президент Айенде. Резултатът от този преврат довежда до преждевременната смърт на 5000 души, които обаче не са достойни за сълзите, които Западния свят изля 28 години по-късно за загиналите при атаките срещу Световния търговски център. Фактите вече не са това, което са, а приемат цяло ново значение според интерпретацията на медиите.

- Доста обикновени американци се дразнят от споменаването на тези цифри. Получавате ли много гневни и-мейли и заплахи от САЩ?*
- Всички съобщени, които ни пращат хора от САЩ са позитивни коментари от хора, които мислят добри неща за идеята ни да свържем 11.09.2001 с 11.09.1973. Андрю от Comeback Kid ми каза, че името на бандата е супер, въпреки че като нищо някой може да ни убие, ако свирим в САЩ.

- Обратно към бандата ви. Често ви сравняват с банди като Comeback Kid и Bane. Ти как мислиш – имате ли много общо?
- Мисля, че и двете банди ни повлияха особено в началото, когато започвахме с Nine Eleven. Но мисля, по-скоро се надявам де, че сега с новия ни албум "City of Quartz" сме успели да добавим своя собствен почерк към музиката и без да се двоумим сме вкарали разни неща от различни видове рок музика като пост рок и пост хардкор. Харесваме много неща от различни сцени. Например, освен хардкор,, аз слушам неща като Nirvana, Portishead, Bjork, Radiohead, по-ранните неща на Muse и много други работи. Относно хардкора не сме коне с капаци и обръщаме внимание на много банди и стилове: скриймо като Amanda Woodward, Saetia, Yaphet Kotto, Envy (ама японските - бел. авт.), пост хардкор (Quicksand, 108), по-нови неща (Verse, Have Heart, I Rise, Carpathian), класически олдскул банди (Minor Threat, Youth Of Today, Chain Of Strenght), по-мелодични (Satanic Surfers, Bad Religion, NOFX, A Wilhelm Scream, No Trigger), метълкор (Walls of Jericho), кръст (Tragedy, Remains of The Day, From Ashes Rise)... и още много банди.


Nine Eleven не тръгват на турне без широкоъгълен обектив.

- Какво ви вдъхновява да правите подобна агресивна и шумна музика?
- Вдъхновението ни идва от енергията, страстта, красивите моменти и чувства, които споделяме с хората, които срещаме по концерти, когато сме на турнета. Това идва от омразата ни за капиталистическата система и начинът, по който тя механизира живота ни, разделя ни и ни прави все по-сами, превръща ни в роби, коленичещи пред идоли, независимо дали са стари или нови.

- Какво толкова работите, коленичещи робе? (Добре де, тука не се сдържах – бел. авт.)
- Аз работя в една гимназия, където ми плащат да надзиравам учениците. Но всъщност почти през цялото време съм в Интернет по време на работа и се занимавам с Nine Eleven или лейбъла и промоутърска агенция Free Edge Conspiracy, който държим заедно с басиста ни Винсент. Работя и върху два фензина, единият е политически - Squat De Casbah, другият е DIY хардкор зин и се казва Sedition. Работата ми позволява да си взимам доста отпуски, както и да си я струпвам в само 2 дни от седмицата, като през другите съм свободен. Много ми е забавно да гледам как тинейджърите, с които прекарвам доста време, разказват играта на училищните бюрократи. Иначе за останалите от Nine Eleven – робуването е само за храна и нищо друго! Всеки в бандата има постоянна или не толкова работа, което ни позволява да изживеем истинската ни страст преди да се задоволим с обикновените и удобни „копнежи”, които ни предлага живота.

- Неотдавна говорих с Knuckledust от Лондон, които обясниха, че сега заради икономическата криза избягват да си взимат отпуски, за да не ги уволнят, и това им пречи да правят турнета. Във Франция как е положението?
- Да, този проблем тормози и много банди във Франция. Страх ги е да си поискат по-дълга отпуска, защото може и да се окаже, че нямат това право. Дори и в пънк и хардкор сцената хората наистина се страхуват да не си загубят работата и предпочитат да не рискуват. Което е странно, защото се очаква от подобни хора да не ги ебе особено за безопасния и спокоен живот. Но всеки има право да решава сам за себе си и предполагам, че си има добри причини за това.

- Доста от датите от това турне с Fire at Will са в Източна Европа. Свирили сте наоколо преди и какви са ви впечатленията от сцените в тези страни?
- Това ще е деветото европейско турне на Nine Eleven, като ще посетим над 20 страни в Европа. Относно изтока – били сме вече в Русия, Беларус, Украйна, Румъния, Полша, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия... Така че вече сме запознати с доста от местата и вече сме прекарали доста време с готини и надъхани откровени хора, които срещнахме навсякъде в тези страни. На това турне ще свирим за първи път в България, Гърция, Македония, Черна гора и Босна, така че сме доста развълнувани от това да стъпим на нови места и да срещнем нови хора. Турнето затова се казва “BALK to the future” – комбинация от Балканите и тъпия американски филм.


Nine Eleven всъщност не са 5, а както виждате - 10 души. Половината - призраци.

- Да бъда честен не знам много банди от Франция, така че моля те – разкажи за сцената и за по-важните банди в нея.
- ОК. Франция не е точно най-доброто място за хардкор, защото френската музикална култура се тъпче с алтернативен рок и метъл от години. Хората ходят повече по поп-рок, инди и метъл концерти отколкото на пънк и хардкор. Не мисля, че проблемът е във вкуса на хората, колкото в това, че просто не знаят за хардкор музиката, нито за начина, по който се промотират концертите в тази общност. Но пък си има някои готини места за свирене като Невер, Лил и градовете около тях, Лориан, Рен, Бордо, Тулуза, Лион... Относно бандите, според мен по-интересни са Guerilla poubelle, които свирят пънк рок на френски, M-Sixteen (които са нещо като Strike Anywhere смесени с At the Drive In и The Mars Volta), Alea Jacta Est и Providence, които са за бийтдаун феновете... No Guts No Glory, Fire at Will и Fake Off, които са мелодичен олдскул хардкор. Birds in Row са като тежките и мрачни неща от портландската сцена, а Thrashington Dc са доста бърз трашърски хардкор. Има още доста.

- А какво мислиш за хардкор сцената днес? Всички тези моди не я ли убиват или хардкорът си е мъртъв от 85-а насам?
- Пич, не знам за носталгията по 80-те. Това е период, който няма как да съм изживял. Повече се интересувам от сегашните банди отколкото от старите легенди. Все пак е важно да се знае за бандите и хората, които са допринесли за раждането на това движение. А и ако хардкорът беше умрял през 85-а, нямаше да свиря тази музика днес, нали? Но нека напомня, че доста грозни неща станаха през този период, свързани с нашествие на расизма и патриотизма в тази сцена. Същото е с банди като DYS, които не се интересуваха от етиката на хардкора и бяха от дясната страна на политиката. Но мисля, че всеки период от развитието на сцената си има и силни и слаби страни. Това кара движението да се развива и да расте. Ако ще говорим за хардкора в сегашно време, според мен е супер как музиката в сцената се разви и още се развива. Харесва ми да виждам как DIY отговаря на мейнстрийм завоеванията чрез създаването на кръст и скриймо сцени в САЩ и навсякъде по света. Относно нашествието на маса хора, за които хардкора е мода, ще се съглася с теб, че сега точно това става, но това е нещо, което се случва на всеки вид независимо изкуство и музика. Всяко независимо действие, движение, идея, мисъл и какво ли не, родено през XX и XXI век е било поглъщано от доминиращата култура и превърнато в продукт за консумация, за да се убие опасността, която е съдържало по начало. И затова мисля, че не музиката или дрехите те правят хардкор и независим, а начинът, по който живееш живота си и преследваш целите си.

Още инфо:
MySpace на бандата

* Три месеца работих в САЩ. Продавах съм разни неща и наистина имаше някакви хора, които обясняваха колко страшно е например сметката им да е 9 долара и 11 цента...